Решение № 2108 от 26.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2108 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Диляна Господинова

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Диляна Господинова Въззивно гражданско дело № 20231100503991 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението „Софийска вода“ АД срещу акт на съдебния изпълнител, обективиран в уведомление от 13.01.2023 г., постановено по изп.д. № 20228510403584 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, с който съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение разноските, дължими от длъжника за начислени такси по т. 31 от ТТРЗЧСИ и е начислил допълнително такса по т. 4 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят счита, че таксите, които са възложени в негова тежест от частния съдебен изпълнител, не са дължими, защото не са налице предвидените в ТТРЗЧСИ основания за тяхното събиране в изпълнителното производство.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че същата е неоснователна.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението в производството по изп.д. № 20228510403584 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС. Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана 1 по същество жалбата е частично основателна.

От представените материали по изп.д. № 20228510403584 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС е видно, че същото е образувано по молба на взискателите „Ф. М.“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД срещу длъжника „Софийска вода“ АД за събиране на сума, присъдена с изпълнителен лист от 16.08.2021 г., издаден по гр.д. № 13513/ 2020 г. по описа на Софийски районен съд, 31-ви състав, а именно на сума в размер на 307, 91 лв., като вземането за получаване на тази сума е прехвърлено от първоначалния кредитор на дружествата - взискатели с договор за цесия, който е съобщен на длъжника по реда на чл.

99, ал. 4 ЗЗД. Установява се и това, че по посоченото изпълнително дело съдебният изпълнител е постановил няколко акта за възлагане в тежест на длъжника на разноски по изпълнението, като с този, обективиран в уведомление от 13.01.2023 г., е отказал да намали по направено от длъжника възражение възложените в негова тежест разноски за начислени допълнителни разноски по т. 31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/, и е начислил допълнително и възложил за заплащане от длъжника такса в размер на 12 лв. с ДДС по т. 4 ТТРЗЧСИ за връчване на длъжника на уведомление за постановения акт на съда по разноските. Предмет на подадената жалба е само дължимостта на описаните разноски за начислени такси по т. 4 и т. 31 ТТРЗЧСИ, но не и на каквито и да е други разноски за начислени такси по ТТРЗЧСИ, поради което и в настоящото производство съдът ще се произнесе само по въпроса дали са налице предпоставките за тяхното възлагане в тежест на длъжника.

В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи. Таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени в ТТРЗЧСИ, представляват разноски по изпълнението и следователно са в тежест на длъжника.

При тълкуване на нормата на чл. 70, ал. 1 ГПК заедно с тази на чл. 70, ал. 2 ГПК, в която е предвидено, че когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника, се налага изводът, че разноските по заплащане на таксите по изпълнението винаги се възлагат в тежест на длъжника, без значение дали тези такси са платени авансово от взискателя или не. Отговорността на последния за разноските за заплащане на дължимите по изпълнението такси, обаче, може да бъде ангажирана само ако се установи, че определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се налага по аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК, която изрично изключва отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. Произнасяне в този смисъл е направено и в мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, има обективен характер и е ограничена до размера на реално 2 извършените в производството разноски, които са направени във връзка с изпълнението и са били необходими за принудителното реализиране на вземането.

В т. 31 ТТРЗЧСИ е предвидено, че съдебният изпълнител възлага за сметка на длъжника заплащането на допълнителни разноски, които представляват разходи за следното:

- за получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; - за банкови такси и комисиони; - за осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; - за транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; - за вещи лица;

- за пазачи; - за преводачи и тълковници; - за премахване, унищожаване и запечатване на вещи; - за придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора; - за заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. Съгласно изрична забележка, съдържаща се в тази разпоредба, тези допълнителни разноски са за сметка на длъжника само при изпълнение на предвиденото в нея специално условие, което е когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството.

В материалите от изпълнителното дело, представени в препис на съда, липсват доказателства за това, че от съдебния изпълнител са заплатени някакви разходи за извършване на някоя от дейностите, описани в т. 31 ТТРЗЧСИ. Няма данни нито за издаден счетоводен документ, установяващ реалното заплащане на разходи от този вид, нито за издаването на някакъв друг документ, с който да се доказва настъпването на същия факт.

Това означава, че не са налице предпоставките, при които съгласно т. 31 ТТРЗЧСИ направените от съдебния изпълнител допълнителни разноски за извършване на действия по изпълнението се възлагат за заплащане от длъжника.

В т. 4 ТТРЗЧСИ е предвидено, че съдебният изпълнител събира такса в размер на 10 лв. за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа. При тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че посочената в нея такса се начислява само за действия, извършвани от съдебния изпълнител по връчване на страните по делото и на лицата, които имат право да участват в определени изпълнителни действия на конкретно посочени документи, които са призовка, препис от жалба, уведомление и книжа, като тя се начислява само тогава, когато това връчване се извършва по конкретно посочен в разпоредбата начин – по пощата /за връчвания на конкретни документи и книжа, които се извършват по друг начин, а именно от съдебния изпълнител или от негов служител, се начислява друга такса – по т. 5 ТТРЗЧСИ/. От документите по изп.д. № 20228510403584 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, е видно, че съдебният изпълнител е начислил такса по т. 4 ТТРЗЧСИ за връчване на постановения на 13.01.2023 г. акт на съдебния изпълнител по направеното от длъжника искане за намаляване на начислените и възложени за заплащане в негова тежест разноски по ТТРЗЧСИ. Установява се, че този акт е връчен на длъжника не по пощата, а чрез предоставена от това лице електронна поща. За извършеното по този начин връчване не се събира такса по т. 4 ТТРЗЧСИ, която се начислява само за извършено чрез пощенската служба връчване. В нито една друга разпоредба на ТТРЗЧСИ не е предвидено да се начислява и събира такса от съдебния изпълнител за връчване на уведомление по електронна поща, което разрешение е 3 логично, тъй като този способ за връчване не предполага правене на разноски за заплащане на такси за пощенски услуги, нито пък използване на труда на конкретен служител, който да извършва действия по посещаване на адрес и намиране на лице, на което да бъдат предадени книжата. Това означава, че липсват основания от съдебния изпълнител по процесното изпълнително дело да бъде начислявана такса по т. 4 ТТРЗЧСИ за изпращане до длъжника на уведомление за постановения на 13.01.2023 г. акт по разноските.

Предвид изложеното актът на съдебния изпълнител, с който е отказал да намали възложените в тежест на длъжника разноски за начислени допълнителни разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ и с който е възложил в тежест на длъжника заплащането на такса по т. 4 ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. следва да бъде отменен.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ акт на съдебния изпълнител, обективиран в уведомление от 13.01.2023 г., постановено по изп.д. № 20228510403584 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС в частта, с която съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение разноските по изпълнението, които се възлагат в тежест на длъжника „Софийска вода“ АД за начислени такси по т. 31 от ТТРЗЧСИ и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ по възражение, направено от длъжника „Софийска вода“ АД, разноските, които е определено да се възлагат в тежест на тази страна с постановление от 09.12.2022 г., постановено по изп.д. № 20228510403584 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, като ПОСТАНОВЯВА , че от тези разноски отпадат начислените допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв.

ОТМЕНЯ акт на съдебния изпълнител, обективиран в съобщение от 13.01.2023 г., постановено по изп.д. № 20228510403584 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС в частта, с която съдебният изпълнител определя, че в тежест на длъжника „Софийска вода“ АД се възлагат разноски за начислена такса по т. 4 ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4