Разпореждане № 81190 от 30.06.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 81190 гр. София, 30.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско дело № 20221110112851 по описа за 2022 година

Постъпило е в съда заявление относно издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в полза на „С.В.“ АД, ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр...., представлявано от В. Тренев- Изпълнителен директор, чрез юрк.Е. П., срещу С. Н. Монзер, с посочен адрес в гр.София, ж.к. Стрелбище, бл. 027, вх. Д, ет. 7, ап. 86. Видно от изготвената справка за адресна регистрация на длъжника, е налице вписан настоящ и постоянен адрес от 05.07.2010г. в гр.София, ж.к. Стрелбище, бл. 027, вх. Д, ет. 7, ап. 86.

Служебно е изискана справка за трудовата ангажираност на задълженото лице, от която е видно, че няма вписани действащи трудови договори. В съобщения от 21.07.2022г. и 01.05.2023г. се посочва, че лицето към настоящия момент живее в Сирия.

Правните изводи, до които достигна настоящата съдебна инстанция са следните:

Предпоставките за издаване на заповед за изпълнение са посочени в чл.411, ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.5 от ГПК пречка за издаване на заповед за изпълнение е липсата на обичайно местопребиваване на длъжника на територията на Република България. На основание чл. 48, ал. 7 от КМЧП обичайното местопребиваване на физическо лице представлява мястото, в което се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на обичайно местопребиваване на физическо лице следва да бъдат съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, произтичащи от трайни 1 връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В съдебната практика се приема, че обичайното местопребиваване на физическото лице представлява изцяло фактическа връзка на лицето с територията на съответната държава, предопредЕ. от интеграцията му в социалната и семейната среда.

В процесния случай има информация в насока, че длъжникът живее постоянно извън границите на Република България в Сирия. Не са налице данни за трудова ангажираност на лицето на територията на страната. Не е установено лицето на вписаните адреси в гр. София. С оглед на горното следва да се приеме, че задълженото лице няма обичайното местопребиваване на територията на Република България. По тези причини и на осн. чл. 411, ал.

2, т. 5 ГПК заповедта следва да бъде обезсилена. На осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение. Ето защо и на осн. чл. 415, ал. 3 ГПК съдът следва да укаже на заявителя да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщение за настоящото разпореждане.

Така мотивиран, на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК от 20.07.2022г., издадена в полза на „С.В.“ АД.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 12851 по описа за 2022г. на СРС, 57-ми състав.

УКАЗВА на основание чл.415 ал.1 от ГПК на заявителя в 1-месечен срок от връчване на разпореждането да предяви вземането си по заявление с вх. № 46441/10.03.2022г. по общия исков ред, чрез осъдителен иск, като довнесе дължимата държавна такса до размер на 4% от стойността на претендираното вземане.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.

2

Да се връчи препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3