Решение № 1152 от 07.11.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1152 гр. Бургас, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100501545 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 59/14.07.2023 год. по гр.д.№ 311/2022 год. по описа на Царевския районен съд, е прието за установено между Д. Т. Д., ЕГН **********, А. Т. Д., ЕГН **********, Д. Т. Д., ЕГН **********, Д. Т. Н.,

ЕГН **********, С. Т. К., ЕГН ********** и Ж. А. Н., ЕГН **********, че Д.

Т. Д., ЕГН **********, А. Т. Д., ЕГН **********, Д. Т. Д., ЕГН **********,

Д. Т. Н., ЕГН **********, С. Т. К., ЕГН ********** са собственици на основание давностно владение, на недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1199 кв.м. трайно предназначение на територията: урбанизирана с номер по предходен план 57, квартал 11, парцел X, съседи: ***, ***, ***, ведно с построената върху същия еднофамилна, жилищна сграда, с идентификатор ***, със застроена площ от 81 кв.м. с административен адрес в село В., общ. Царево, обл. Бургас, ул. „1“ № **, като е осъдена Ж. А. Н., ЕГН **********, да заплати на Д. Т. Д., ЕГН **********, А. Т. Д., ЕГН **********, Д. Т. Д., ЕГН **********, Д. Т. Н.,

1

ЕГН **********, С. Т. К., ЕГН **********, сумата от 50,00 лева, за направени разноски по делото.

Срещу решението в частта, с която иска е уважен за поземлен имот с идентификатор *** е подадена въззивна жалба от Ж. А. Н., чрез процесуален представител адв. Мария Димитрова-БАК. Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно като незаконосъобразно, при допуснати съществени нарушения на материалния закон и необосновано. Твърди се, че районният съд не е мотивирал приложението на чл.69 от ЗС, като в мотивите липсва и произнасяне по решаващи въпроси за придобивната давност между съсобственици на основание наследяване, а именно: кои лица, за какъв период са били в имота и с какви действия са манифестирали промяната в намерението си за придобиване по давност, завладяването, и отблъскването на владението на останалите съсобственици. Сочи се, че събраните доказателства са обсъждани избирателно и оценени едностранчиво от съда, като им е придаден смисъл който те нямат. Твърди се, че свидетелските показания на разпитаните от районния съд свидетели на ищцовата страна не доказват придобиването на имота от тях по давност, а поправянето на оградата на имота е действие по обикновено управление, като не сочи промяна в намерението за своене и завладяване. Твърди се необосновано игнориране на свидетелските показания на свидетелите доведени за разпит пред съда от ответницата. Твърди се, че съдът не е следвало да обсъжда представените декларации от трети лица и т.н.

„обратно писмо“, тъй като са недопустими доказателствени средства при положение, че в тях са обективирани свидетелски показания, които не са събрани пряко от съда. Сочи се, че съдът не е обсъдил и обстоятелството, че в инициираното от ищците производство не участват всички наследници, а по отношение на двама от неучастващите наследници по делото са събрани доказателства, че те също са посещавали поземления имот. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение в посочената по-горе част, за отхвърляне на иска по отношение на дворното място и за присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. Т. Д., А. Т. Д., Д. Т. Д., Д. Т. Н. и С. Т. К., чрез процесуален представител адв.

Илиана Мелконян-БАК, в който са изложени съображения за нейната 2 неоснователност и за правилност на решението в обжалваната част. Твърди се, че съдът е анализирал подробно доказателствата по делото и е изяснил точно фактическата обстановка, въз основа на което е направил обосновани и законосъобразни изводи, съобразени със задължителната съдебна практика относно придобивната давност. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Въззивната жалба е подадена в срок, от името на легитимирано лице, срещу акт на районния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради което Е ДОПУСТИМА.

С решението в обжалваната част Царевският районен съд се е произнесъл по един от общо два обективно съединени иска за собственост по чл.124 от ГПК, предявени при условията на субективно съединяване.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е уважен другият обективно съединен иск – за жилищната сграда с идентификатор ***, находяща се в поземления имот.

В открито съдебно заседание на въззивния съд страните чрез процесуалните си представители поддържат изразените становища.

В обжалваната част решението е постановено по предявения от ищците Д. Т. Д., А. Т. Д., Д. Т. Д., Д. Т. Н. и С. Т. К., срещу ответницата Ж. А. Н. иск за приемане на установено спрямо ответницата, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1199 кв.м. трайно предназначение на територията: урбанизирана, с номер по предходен план 57, квартал 11, парцел X, съседи: ***, ***, ***, в който имот е построена сградата, за която с влязлата в сила част от решението е прието, че е собствена на ищците. Ищците твърдят, че са наследници по закон на М. Т. Н. поч. на 04.05.2005 год. и на Т. Д. Н. поч. през 2009 год., а ответницата е д. и единствен наследник на А. Т. Н. поч. на 22.11.2021 год.

Посочено е, че наследодателите на страните, съответно: М. Т. Н. поч. на 04.05.2005 год. и А. Т. Н. поч. на 22.11.2021 год. - б. и с., са в кръга на наследниците по закон на общия наследодател Т. Н. Г. поч. на 18.11.1973 год., който съгласно н.а. № **/**.**.**** год. по дело № 1807/72 год. на нотариус при БРС е придобил собствеността върху процесния поземлен имот, ведно с построената в имота къща. Твърди се, че още приживе общият наследодател е декларирал волята си процесният имот – земя и сграда, след смъртта му да 3 останат на неговата д. М. – пряката наследодателка на ищците. Твърди се, че както преди смъртта на общия наследодател, така и след това, д.та М. заедно със съпруга си и седемте им деца, живеели в имота. Считано от смъртта на общия наследодател на страните -18.11.1973 год., преките наследодатели на ищците – тяхната майка М. Т. Н. поч. на 04.05.2005 год. и баща им Т.

Д. Н. поч. през 2009 год., както и всички техни деца, започнали несмущавано от никого владение върху къщата и земята, което след смъртта на родителите било продължено от техните наследници, между които и петимата ищци, като продължава и към момента. Твърди се, че само формално ответницата в качеството й на наследник на общия наследодател Т. Н. Г. притежава права върху имота, тъй като както къщата, така и земята са придобити от тях по давност. Иска се установяване спрямо ответницата на правото им на собственост върху целия поземлен имот поради изтекла в тяхна полза придобивна давност, както и присъждане на съдебните разноски.

С отговора на исковата молба ответницата не е оспорила правата на ищците върху описаната в исковата молба постройка, но е оспорила претенцията им по отношение на поземления имот, с твърдение, че след смъртта на общия наследодател Т. Н. Г. поч. на 18.11.1973 год., имотът е съсобствен по наследяване, като тя притежава 1/3 ид.ч. от него. Не е оспорено твърдението, че ищците, а преди това – техните преки наследодатели са били в имота, но се сочи, че поради съсобствеността между страните, възникнала по наследяване от Т. Г., упражняваната от тях фактическа власт върху него не е достатъчна да се счете, че са го придобили по давност, тъй като не са отблъснали владението на останалите съсобственици и за техните идеални части са били в имота само като негови държатели. Оспорено е твърдението на ищците за придобиване на имота на основание изтекла придобивна давност, направено е искане за отхвърляне на иска и за присъждане на съдебните разноски.

Страните са ангажирали доказателства пред районния съд, ищците са направили искане за уважаване на исковите претенции относно поземления имот, а ответницата е направила искане за отхвърляне на исковите претенции относно поземления имот.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и 4 събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Съществен по делото въпрос, който следва да бъде изяснен е основанието на предявената искова претенция – т.е. основанието на което ищците твърдят, че са придобили собствеността върху процесния поземлен имот. С исковата молба ищците не са заявили установяване на собственост върху процесния поземлен имот поради наследяване от общия наследодател Т. Н. Г. поч. на 18.11.1973 год., а са заявили установяване на правото на собственост върху имота изцяло на оригинерно основание изтекла в полза на преките им наследодатели М. Т. Н. поч. на 04.05.2005 год. и на Т. Д. Н. поч. през 2007 год. и в тяхна полза придобивна давност, поради упражнявана фактическа власт върху имота с намерение за своенето му, считано от смъртта на общия на страните наследодател на 18.11.1973 год., явно, спокойно и необезпокоявано, до момента на предявяване на иска на 16.08.2022 год. и след това. Заявеното правно основание е от значение при преценката на правния интерес на ищците и обема на пасивната процесуална легитимация на ответницата. Съществено в случая е, че ищците с исковата молба, на фаза твърдение, отричат каквато и да е съсобственост възникнала по наследяване върху имота. Ако правата на ищците бяха заявени на основание на наследяване по закон от общия наследодател Т. Н. Г. поч. на 18.11.1973 год. и изтекла давност за частите на останалите наследници след неговата смърт, ответницата щеше да е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по претенцията само относно нейната наследствена квота от наследството на общия наследодател Т. Г.. В случая обаче, предвид фактическите и правни основания на исковата претенция и твърдението на ищците, че са придобили целия поземлен имот на основание единствено изтекла в тяхна полза придобивна давност /т.е. извън наследствените им права/, съдът намира, че претенцията на ищците, така както е заявена, е изцяло допустима и по нея съдът дължи произнасяне по същество.

Допустимостта на иска се преценява от съда на базата на твърденията на ищците, а установяване на правата според действителното правно положение съгласно събраните доказателства, е въпрос по същество на спора.

Предвид горното съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му, поради което е валидно.

5

Решението в обжалваната пред въззивния съд част е постановено по допустима искова претенция и е допустимо.

Относно правилността на решението по наведените във въззивната жалба възражения, съдът взе предвид следното:

Това, за което страните не спорят е, че общият им наследодател Т. Н. Г. поч. на 18.11.1973 год., приживе, съгласно представения по делото н.а. № **/**.**.**** год. по дело № 1807/72 год. на нотариус при БРС е придобил собствеността върху процесния поземлен имот, ведно с построената в имота къща, за която се установи с влязлата в сила част от решението, че е собствена на ищците по делото.

Тъй като общият наследодател на страните Т. Н. Г. поч. на 18.11.1973 год., приживе не е извършил валидно разпореждане с имота включително, с оглед на смърт, съгласно представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че процесният поземлен имот след смъртта на общия наследодател е бил наследен по закон от трите му преживели към този момент деца в равни части – с. А . Т. Н. /поч. 2021 год./- пряк наследодател на ответницата, Д. Т. Г. – д. /поч. 2005 год./ и М. Т. Н. / поч.2005 год./ - пряк наследодател на ищците. Всеки от тях е придобил на основание наследяване по закон по 1/3 ид.ч. от поземления имот.

Не се спори по делото, че още докато общият наследодател Т. Н. Г. поч.