Решение № 167 от 28.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Пловдив, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000107 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №422/06.12.2024г., постановено по търг.д. №486/2023г. по описа на окръжен съд Стара Загора, е отхвърлен предявеният от „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК ******** срещу О.С.З., БУЛСТАТ ********* иск за осъждане на О.С.З. да заплати сумата от 3 690 680,36лв., представляваща възнаграждение на основание чл.117а от ЗОП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

„Т.Г.Х.“ АД е осъдено да заплати на О.С.З. разноски по делото в размер на 96 312лв.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.Г.Х.“ АД. Счита обжалваното решение за неправилно, постановено в протИ.речие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Като процесуално 1 нарушение се сочи необсъждане от страна на първоинстанционния съд на наведените от ищеца доводи, с което се аргументира и липсата на мотиви в обжалваното решение – в нарушение на принципа на установяване на истината – чл.10 от ГПК. Липсата на мотиви в обжалваното решение се сочи като нарушение на чл.6 от ГПК, чл.236 ал.2 от ГПК, както и на материалния свръхимператив на чл.121 ал.4 от КРБ. Оплакването за нарушение на материалния закон се свежда до неправилно приложение на нормата на чл.117а от ЗОП, с доводи, че същата е приложена в обратния смисъл.

Наведени са доводи, свеждащи се до тълкуване на нормата на чл.117а от ЗОП, съпоставимо с нормата на чл.116 ал.1, т.1 -3 от ЗОП. Въведени са доводи, че фактическият състав на чл.117а от ЗОП е проява на института на стопанската непоносимост по смисъла на чл.307 от ТЗ, позволяващ изменение или прекратяване на облигационната връзка, когато липсва съгласие между страните за това, а обективната икономическа ситуация при продължаване на изпълнението съобразно първоначалните условия създава предпоставка за неравнопоставеност между страните. В този смисъл се твърди, че няма основание да се приеме, че ищцовото дружество, с подписването на договора се е съгласило да носи риска от евентуална инфлация, а последиците от инфлационните процеси са отчетени от законодателя с разпоредбата на чл.117а от ЗОП. Изразено е несъгласие с изводите на първостепенния съд, че наличието на съгласие между страните, за изменение на договора, е елемент от фактическия състав на чл.117а от ЗОП. Иска се решението на окръжен съд Стара Загора да бъде отменено и вместо него да се постанови решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира сторените по делото разноски.

Жалбоподателят не представя нови писмени доказателства, не предявява искания за събиране на други такива. В молба вх.№3083/09.04.2025г. се съдържа евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответник - жалбата О.С.З. в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло предявената жалба. Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски. С подадения от въззиваемата страна писмен отговор не са направени искания за събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция, не са представени и писмени такива.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения 2 срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение, постановено от надлежен съдебен състав в предвидената от закона форма и в рамките на правораздавателната му компетентност.

Производството пред Окръжен съд – Стара Загора е образувано по предявена искова молба от „Т.Г.Х.“ АД срещу О.С.З., с която е предявен осъдителен иск на договорно основание – чл.287 във вр. с чл.288 от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.258 от ЗЗД, във вр. със специалната разпоредба на чл.117а от ЗОП и акцесорна претенция за законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.

Ищецът в първоинстанционното производство, жалбоподател в настоящето, основава претенцията си на наличието на договорни отношения между страните, произтичащи от договор за изработка №857/27.05.2021г., /сключен по реда на ЗОП/, съгласно който О., в качеството на възложител, възлага на ищцовото дружество, в качеството на изпълнител, да изпълни дейностите по обществена поръчка с предмет „Ново строителство, основен ремонт, рехабилитация, реконструкция, текущ ремонт на уличната мрежа, общинските пътища, републикански пътища /при споразумителен протокол с фонд Републиканска пътна инфраструктура/, текущ ремонт и ново строителство на тротоарни настилки и други съпътстващи дейности на територията на О.С.З.“. Позовава се на клаузата на чл.4 ал.1 от Договора, съгласно която конкретната работа по вид и обем се възлагала с възлагателно писмо от възложителя, както и на клаузата на ал.6, съгласно която възложителят заплаща на изпълнителя извършените дейности на основание двустранно подписан констативен протокол от представители на двете страни след издаване на фактура. На 18.08.2022г., страните по Договора подписали Допълнително споразумение №2071/18.08.2022г., съгласно което в обхвата на действие са запазени дейностите по довършване на обектите, изброени в чл.1, ал.1 от него. На основание същата алинея 1, изр, последно, срокът на действие на договора е до завършване на изброените в допълнителното споразумение 3 дейности. Посочено е, че на 27.09.2022г., МС приел Постановление №290/27.09.2022г., с чийто член единствен одобрил и въвел Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация и с чл.1 от Методиката се регламентира начинът за изменение на цената на договор за обществена поръчка и рамково споразумение в резултат на инфлация. Позовава се и на §4 от ПЗР на Методиката, съгласно който, на изменение подлежат цените за извършени дейности, приети след 30.06.2021г. по договори за обществени поръчки и рамкови споразумения за строителство.

Черпейки права от приетата методика, ищецът изпратил писмо до О.С.З. с негов изх. №ТGН-ОUТ/23-02-17/0305 и вх. № на О. 10-02-1469/20.02.2023г. С писмото ищецът поискал изменение на цените за извършените дейности по договора и допълнителното споразумение, приети след 30.06.2021г. на основание приетата методика. Към писмото била приложена и подробна обосновка с описание на всяка една фактура, издадена за дейностите, приети след 30.06.2021г., описание на съответните дейности по обекти, стойност на фактурата, стойност на индекса към 31.12.2020г., индекс за тримесечието, когато са приети дейностите, тежестен коефициент и размер на изменението на цената за приетите дейности, изчислена по реда на приложимия чл.4 от Методиката. Твърди, че общият размер на така изчисленото увеличение е 1 452 280,36лв. В отговор, О. възразила за основателността на търсеното увеличение. На 30.03.2023г., ищецът изпратил ново писмо до О.С.З. с негов изх. №ТGН-ОUТ/23-03-23/0553, входирано в деловодството на О. с №10-022862/31.03.2023г., с което се протИ.поставил на възраженията на О. и поискал допълнително увеличение на цената по договора и допълнителното споразумение за дейностите, приети в рамките на четвъртото тримесечие на 2022г. и невключени в предходното искане. Писмото е било придружено както от подробна обосновка на размера на увеличението относно дейностите, приети през четвъртото тримесечие на 2022г., така и обобщена справка за размера на търсеното увеличение по тримесечия съгласно първото искане и второто искане. Общият размер на търсената индексация е бил изчислен на 3 301 361,94лв. През месец септември 2023г., ищецът допълнил искането за увеличение на цените на приетите след 30.06.2021г. дейности с писмо с негов изх. № ТGН-ОUТ/23-09-21/1760 и вх. № на О. 10-02-925/25.09.2023г. С така отправеното трето искане ищецът представил подробна обосновка на начина на изчисление на извършените и приети дейности по договора и 4 споразумението към него за периода на първото и второто тримесечие на 2023г. Към същото била приложена и обща справка за направените до момента 3 броя искания, като бил посочен общия размер на начислената индексация - 4 014 178,50лв. Със същото ищецът отправил покана към възложителя на дейностите - О.С.З. със срок от 15 работни дни за подписване на споразумение към договора /което да отразява дължимата на ищцовото дружество сума на основание чл.117а от ЗОП във връзка с Методиката/.

Алтернативно, поканил О. да предприеме действия за плащане на дължимата сума в срок от 30 дни, считано от изтичането на срока от 15 работни дни за подписване на споразумение. Третото искане било получено в ответната община на 25.09.2023г., при което срокът от 15 работни дни за подписване на допълнително споразумение изтекъл на 16.10.2023г., а срокът за получаване на плащане на дължимите суми - на 15.11.2023г. Междувременно, „Т.Г.Х.“ АД получило писмо от О.С.З. с изх. №10-11-13097/17.10.2023г., с което ответникът уведомявал, че в бюджета на О. не са предвидени исканите суми, но „по прогнозни данни в бюджета на О.С.З. може да се заложат средства за индексация на договора в размер до 670 000лв. за 2024г. и предвид, че О. не разполага с търсената от изпълнителя сума, отправя покана за подписване на допълнително споразумение, с което страните да уговорят пределен размер на индексацията - 670 000лв. Със същото писмо се правят възражения и по някои от редовете на изчисленията на сумите за индексация - таблиците, приложения към трите искания на „Т.Г.Х.“ АД. В отговор, ищецът изпратил писмо с негов изх. №ТGН-ОUТ/23-10-26/1957, с което категорично отказал да се съгласи с предложената индексация от 670 000лв., но възприел част от възраженията по отношение на отделните дейности. Със същото писмо ищецът изпратил калкулация справка за дължимите суми с основание чл.117а от ЗОП във връзка с методиката, съгласно която О. остава да дължи на „Т.Г.Х.“ АД сумата в размер на 3 690 680,36лв. Ищецът се позовава на собственото си пълно и точно изпълнение, аргументирано с Констативни протоколи за извършените и подлежащи на плащане натурални видове СМР, издадени от ищеца фактури, както и направени плащания по приетите и фактурирани дейности. Твърди, че от страна на ответника не е постъпило оплакване за ненадлежно извършена работа или за неизвършването й, като последният е платил дължимите суми на основание същото правоотношение. С оглед на описаната фактическа обстановка и на основание чл.266, ал.1 във връзка с 5 ал.2 от ЗЗД, във връзка с чл.117а от ЗОП, ищецът счита, че има право да получи от ответника заплащане на възнаграждението за приетата работа след 30.06.2021г. съгласно утвърдената с Постановление №290/27.09.2022г.

Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация. Наведени са подробни доводи относно приложението на разпоредбата на чл.117а от ЗОП и Методиката; на чл.266 ал.2 от ЗЗД.

Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответната община да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата 3 690 680,36лв. /след допуснато увеличение на иска от ОСЗ на 04.11.2024г./ представляваща изменение на цената на Договор №857/27.05.2021г. в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора и изчислено по формулата на чл.4 от Методиката, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба. Твърденията, съдържащи се в исковата молба се поддържат и допълват с допълнителната искова молба, като се поддържа предявеното искане.