Решение № 264 от 01.12.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Свиленград, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20245620100963 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Юробанк България „АД (универсален правоприемник на БНП Париба Пърсънъл Фейненс", СА, клон България, ЕИК 204915054. Ищецът твърди, че на 25.07.2022 г. между БНП Париба Пърсънъл Фейненс" като кредитор и М. Т. К., като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS - 19440149 с разрешен размер 13 000 лева и срок на ползване и първоначален срок на погасяване до 15.07.2030 г. Посочва, че по кредита е сключена застраховка в размер на 4829,76 лева. Твърди, че приложимият по кредита лихвен процент е бил в размер на 15,16 % и уговорената месечна вноска в размер на 283,90 лева, като издължаването е било разпределено на 96 месечни вноски по погасителния план. Твърди, че отпуснатия кредитен размер е усвоен от кредитополучателят по банкова сметка, представена лично от него и издадена от обслужващата му банка. Посочва, че на дата 01.07.2023 г. кредитополучателят е преустановил плащането на дължими месечни вноски, като е изпаднал в забава. Допуснато било просрочение на уговорените месечни вноски за главница и лихви за периода от 15.07.2023 г. до 26.08.2024 г. Посочва, че с оглед допуснатото просрочие и на основание чл.

5 от Договора, Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като с исковата молба се позовава на предсрочната изискуемост на кредита и прави изявление за обявяване на вземанията по Договор за потребителски кредит с No PLUS -17608570 за изцяло и предсрочно изискуеми.

Ищецът посочва, че към датата на депозиране на исковата молба общият дълг по кредита е в общ размер на 22 076, 94 лева, от които: главница в размер на 12 356, 09 лева, за периода от 15.07.2023 г. до 26.08.2024 г., възнаградителна лихва в размер на 7 883,58 лева, за периода от 15.07.2023 г. до 26.08.2024 г., мораторна лихва в размер на 1 837, 27 лева, за периода от 15.07.2023 г. до 26.08.2024 г. Посочва, че към настоящия момент посоченото задължение не е изпълнено доброволно от длъжника.

1

Въз основа на гореизложеното моли съда да постанови съдебно решение срещу М. Т.

К. с ЕГН **********, с което да осъдите ответника да заплати на „Юробанк България“ АД, сумата в общ размер на 22 076,94 лева, представляваща общият размер на задължението по сключения договор между страните, от които: главница в размер на 12 356, 09 лева, за периода от 15.07.2023 г. до 26.08.2024 г., възнаградителна лихва в размер на 7 883,58 лева, за периода от 15.07.2023 г. до 26.08.2024 г., мораторна лихва в размер на 1 837, 27 лева, за периода от 15.07.2023 г. до 26.08.2024 г. Прави доказателствени искания и претендира разноски.

Ответникът чрез назначения особен представител е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявените обективно съединени искове по размер, както по отношение на главницата, така и по отношение на възнаградителна и мораторна лихви и счита същите за неоснователни и недоказани. Посочва, че не се установява, че между ищеца и ответника, на 25.07.2022 г., да е сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-19440149 от 25.07.2022 година, с който банката да е предоставила на ответника кредит в размер на 13 000 лв. Оспорва се твърдението на ищеца относно неизпълнение от страна на ответника на Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-19440149 от 25.07.2022 година, и изпадането му в забава. Оспорва твърдението на ищеца, че към момента на подаване на исковата молба са възникнали материално правните предпоставки за обявяване на Договора за предсрочно изискуем. Оспорва, че е извършено надлежно уведомяване за предсрочната изискуемост. Възразява, че като назначен от съда особен представител на ответника К. и няма качеството на негов процесуален представител, няма връзка с ответника не може да му връчи препис от исковата молба с приложенията и не могат да настъпят последиците за изявлението на кредитора за предсрочна изискуемост. Посочва, че липсват доказателства, че ответникът е получил и усвоил сумата по кредита във визирания размер от 13000 лева.

Прави възражение за наличие на неравноправни клаузи в Договор за потребителски паричен кредит. Посочва, че не е спазено изискването на чл. 10 от ЗПК относно шрифта на отделните елементи на договора, липсвала ясна и разписана методика на формиране на ГПР, позовава се и на неравноправно договаряне, тъй като в договора са включени нестандартни клаузи, който не са индивидуални уговорени с потребителя. Счита, че са налице нарушения и по отношение на общата потребителска закрила по чл. 146 ал.1 от ЗЗП. Счита, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Посочва. че - Годишния процент на разходите /ГПР/ е определен единствено като абсолютна процентна стойност — 17.19 %, без да са взети предвид допускания, използвани при изчисляването му и посочване на конкретната методика за неговото формулиране, съгл. изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочва, че кредитополучателят не е дал възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му, което обуславя недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.

Посочва, че в настоящият случай не е налице редовно възникнало кредитно правоотношение, което да обвързва страните поради липсата на надлежно подписване на договора. Посочва, че няма данни за подписване с квалифициран електронен подпис или по друг начин по който да се удостовери електронно изявление на ответника, което да регламентира надлежно възникнало правоотношение по договора за потребителски кредит.

Въз основа на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

По делото се установява, че на 25.07.2022 г. между БНП Париба Пърсънъл Фейненс", чийто универсален правоприемник е ищецът по делото, като кредитор и М. Т. К., като 2 кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS - 19440149 с размер на кредита за потребителски цели - 13 000 лева и срок на погасяване до 15.07.2030 г., съгласно посоченото в погасителния план. От представения договор за страхователно посредничество се установява, че между БНП Париба Пърсунъл Файненс СА и ответника е сключен договор, с който това дружество се задължва да посредничи на кредитополучатевя за сключване на застрахователен(ни) договори със застраховател срещу заплащане, като застрахоивателната премия по сключения договор да бъде платена от кредитополучателя, съгласно условията на Договор за потребителски кредит № PLUS – 19440149.

Видно от представената застрахователна полица и сертификат № PLUS - 19440149 от името на кредитополучателя е сключена застраховка – „Защита на плащанията“ с френско дружество , за което последния се е задължил да заплати сума в размер на 4829, 76 лева – застрахователна премия, която сума е разсрочена за плащане месечено в размер на 50.31 лева за срока на договора за кредит и е част от погасителната вноска по кредита (чл. 2 от Договора за кредит). Застраховката реално представлява обезпечение на ссключения договор за кредит, обезпечава плащането му от страна на кредитополучателя в полза на кредитора. В договора е посочено, че приложимият по кредита лихвен процент е в размер на 17.19 % и уговорената месечна вноска в размер на 283.90 лева, като издължаването е било разпределено на 96 месечни вноски по погасителния план. В чл. 2 от Договора за кредит е посочено, че кредитополучателят дължи такса ангажимент, която се установява да е в размер на 325 лева срещу която кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар.1, т.5 от ЗПК. Видно от приетата по делото експертиза, то сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя на 26.07.2022 г. в размер на 126750.00 лева, като от сумата 13 000 лева е приспадната сумата от 325 лева, представлвяаща такса ангажимент по договора. В договора за заем е посочено фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) по заема в размер на 15.16 %, годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 17.19 % и е посочено, че общата сума за връщане е 27254.40 лева.

За изясняване на делото от фактическа страна, по искане на ищеца по делото е назначена, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съда в настоящия си състав приема като компетентно и обективно дадено. При извършеното проучване вещото лице констатира, че съгласно получената информация ответникът на 26.07.2022 г. е усвоил чрез превод по банковата си сметка сумата от 12675.00 лева, без такса ангажимет в размер на 325 лева. Общо за целия период за погасяване на задълженията на ищеца по Договор за потребителски кредит № PLUS – 19440149 са постъпили от ответника плащания в общ размер от 2839 лева, а датата на спиране на плащане от страната на ответника е 15.06.2023 г.

С исковата молба ищецът е направил изрично изявление, че обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем на основание чл. 5 от договора, поради забава от страна на кредитополучателя. Исковата молба е получена от ответника чрез назначения му особен представител на 22.07.2025 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими. Разгледани по същество са частично основателни.

Процесният договор за кредит представлява договор с потребител на услуга, респ. сключеният между страните договор придава на кредитополучателя качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. В такъв случай, съдът, служебно следва да извърши проверка дали договорът не противоречи на закона или на добрите нрави. СЕС многократно е подчертавал, че 3 националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.

Разпоредбите на глава VІ от ЗПК уреждат "Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред които е и чл. 22, съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 –9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин.

Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с недействителност на договора- чл. 22 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя.