Протокол № 138 от 10.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 676/2022
- Вид
- Протокол № 138
- Подписан
- 10.03.2023
- В сила
- 10.03.2023
- Състав
- Илиана Георгиева Димитрова Васева
Цитирани разпоредби
- чл.141 · Граждански процесуален кодекс
- чл.141 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.144 · Граждански процесуален кодекс
- чл.145 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.147 · Граждански процесуален кодекс
- чл.151, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22 ал.1, т.1 - 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22 ал.1, т.1 - 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22 ал.1, т.1 - 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22 ал.1, т.1 - 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22 ал.1, т.1 - 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22 ал.1 т.6 · Граждански процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 138 гр. Пазарджик, 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Илиана Г. Димитрова Васева при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело № 20225200100676 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
За ищецът „У.Б.“АД се явява адв.В., упълномощена да го представлява.
Ответникът С. Т. Ш., редовно призован не се явява. За него се явява адв.Д., упълномощен да го представлява.
Не се явява вещо лице Л. Я.-Т., редовно призована. От него е постъпило изявление, че не е успяла да изготви заключението.
Адв.В.: Да се даде ход на делото.
Адв.Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът докладва представените с молба от 01.03.2023г. от ищцовата страна писмени доказателства, връчени на ответника чрез системата ЕПЕП.
Адв.Д.: Необходимо е уточнение от ищцовата страна, за да мога да кажа дали бихме приели или – не, тези писмени доказателства. В каква връзка представят методологията, във връзка с кое свое твърдение представят методология от 2017г., която методология е по очевидно договорки между ищцовата страна и системния оператор, за да може да се прецени относимост и необходимост на това доказателство.
Адв.В.: Доказателственото искане е направено с оглед разпределянето 1 на доказателствената тежест, а именно, както е посочено на стр.7 от протокола на съдебното заседание, проведено на 18.01.2023г.: „ищецът следва да установи всички свои факти и обстоятелства, на които основава исковата си претенция“. Считаме, че с този сайт на Visa доказваме твърденията как се осъществяват чисто счетоводно операциите, тъй като този сайт на Visa е предназначен за специализирана употреба от банките издатели на такива к а р т и Visa. Направили сме това доказателствено искане и с оглед настоятелното, упорито, продължително и безкрайно твърдение на ищеца за нередовност на исковата молба, че не ставало ясно как се получават и къде средствата. Основно с оглед разпределението на доказателствена тежест, за да докажем своите твърдения относно начина, по който Visa изпраща съобщение до банката, с което дава разрешение след съответните проверки да бъде направен превода, а това се прави именно, защото моят доверител след съответните проверки от глобалната мрежа на Visa N e t и оторизационно съобщение превежда по сметката на картодържателя на карта Visa какъвто е ответника С. Т. Ш. от своите средства, за да може превода да бъде изпълнен съобразно изискванията на Visa незабавно в рамките на буквално десет минути след нареждане на превода.
Адв.Д.: Госпожо председател, получих поредната квалификация „настойчиво“ и там не запомних, но положих усилия, но уточнение нямаше.
Редно е очевидно ответника въпреки, че не е негово задължение да направи разграничение, защото наистина много настойчиво ищецът отказва да направи уточнение защо твърди, че една транзакция е минала през системата н а Visa. Обяснявам каква е разликата за нас. Едно плащане може да бъде в страната, може да бъде и от чужбина наредено и в двата случая има възможност да мине през системата на Visa. Такова разграничение няма.
Едно плащане може да мине през системата на Visa на две основания, ако е в страната или от чужбина. Едното е да се нареди плащане от наредител, които притежава разплащателен инструмент карта Visa наредител, този който е наредил парите към банката, но съществува и втори вариант, в който нареждането към банката на доверителя ми, която администрира неговия IBAN e възможно да е направено заради това, че доверителят ми като получател притежава карта. Това е едно единствено изключение, когато системата Visa връща средства на доверителя ми, които са били грешно наредени или контрагента получател не ги е получил на някакво основание 2 или са били блокирани по системата преди получаването от насрещния контрагент. Тъй като има два варианта едно плащане да мине през системата Visa, без оглед на това дали е страната или чужбина, едното е връщане на средства, които наредителят преди това е наредил към контрагент, който не ги е получил, тогава ръководно би било плащането съобразно картовия инструмент на доверителя ми, но вторият вариант и който вероятно се е случило е всъщност някакво плащане да е минало през системата на Visa и да е трябвало да бъде заверена сметката на доверителя ми, защото наредителят е притежавал разплащателен инструмент на Visa, каквото разграничение въобще няма и въобще не съществува твърдение, по което наредителят да е ползвал инструмент на Visa. През цялото време се твърди изключението, когато картата на доверителя ми е от значение, когато доверителят ми със свой платежен инструмент е наредил някъде едни пари и в последствие тези пари следва да му бъдат върнати като изключение от принципа, когато е грешен превод, когато е неправилен получателя, когато наредителят т.е. доверителят ми в качеството на наредител е поискал да бъде спрян този превод и да бъде върнат, тогава карата на доверителя ми би била от значение.
В исковата молба през цялото време се твърди, че става въпрос за карата на доверителя ми, понеже доверителя ми съответно притежава платежен инструмент, което означава, че през цялото време се твърди, че всъщност на доверителя ми са възстановявани средства, като терминът възстановяване не е споменат никъде именно, защото се твърдят две взаимно изключващи се неща. От една страна се твърди, че основанието е притежанието на картов инструмент на доверителя ми, а от друга страна се твърди, че виртуално лице е наредило едни пари през системата на Visa т.е., ако някой е наредил към доверителят ми някакво плащане, то наредителят е трябвало да има карта Visa, а не доверителят ми, за да може картата Visa на доверителя ми да има отношение към транзакцията, то това трябва да е сторно, това трябва да е връщане на грешен превод по искане на носителя на тази карта. В тази връзка понеже се касае и за 95 превода ние сме искали изявление, за да може ние да вземем отношение. Доверителят ми сторнирал ли е 95 нареждания или доверителят ми съответно получил ли е 95 превода от лице, което му е наредило чрез картов инструмент. Ние не знаем какво твърди ищецът и затова не можем да вземем отношение. Това са две коренно различни твърдения.
Отделно от това ищецът много подробно и точно уточнява как се извършва 3 плащане наредено с картов инструмент, но не картов инструмент на доверителят ми, а картов инструмент на наредител и много точно обяснява как работи сетълмента т.е., че плащанията стигат до кюпова сметка, до обща сметка на банката, но никъде не се уточнява, никъде не се казва кой, как и защо неправилно е заверил сметката на доверителя ми, защо се твърди, че е неправилно. Там се твърди идентичност на номера. Идентичност на номера няма. Има частично съвпадение на номера на транзакции, които съответстват на два вида транзакции. Ищецът следва да твърди какви са тези транзакции като същност, за да може да се разбере в крайна сметка какво ищецът твърди, защото имаме транзакция незабавно разплащане, с която ищецът заверява сметката на доверителят ми от собствените си средства. Имаме съответно твърдение за реално плащане от банката на наредителя към сътелмента, което не касае сметката на доверителя ми и едновременно с това имаме твърдение, че всичко това касае системата на Visa, защото доверителят ми притежава разплащателен инструмент, което само по себе си оборва предните две твърдения. Затова искаме уточнение, което съда да ни допусне като въпрос към ищцовата страна. Конкретния въпрос е към ищцовата страна. Твърдят, че транзакциите са заради това, че доверителят, както и до момента го твърдят. Кое от двете не твърдят? Т.е. твърдят, че притежател на карта с инструмент трето лице е наредило спрямо доверителят ми едни пари и твърдят, че доверителят ми като носител на картов инструмент, обслужващ IBAN-на, неговия съответно по някакъв начин са му възстановени едни средства, защото няма как трето лице да е наредило едни пари, те да са минали през Visa, защото моят доверител притежава разплащателен инструмент.
Адв.В.: Госпожо председател, изявленията на колегата са дълги, объркани по същество. Той отново изложи правото си на отговор на исковата молба.Не разбрах въпроса затова не мога да отговоря в момента. Уважаема госпожо председател, на първо място считаме и го казваме вече за пореден път в процеса, че ответникът шиканира процеса.
Адв.Д.: Госпожо председател, много се извинявам, обаче, ако следващия път ми каже, че шиканирам процеса, с цялата ми отговорност на последици ще отида и ще и ударя един шамар. Адв.В.: Госпожо председател, колегата има право на доста дълго изявление. Допускам, че съдът започва да губи търпение да слуша ответника, но това не означава, че когато дойде моят 4 ред за изявление аз трябва всеки път…
Адв.Д.:Извън оценките на ищеца нещо друго можем ли да чуем?
Съдът предупреждава адв.Д. да не прекъсва изявление на пълномощникът на ищеца, когато съдът му е дал думата, както и да не прекъсва съда при диктуването на определение.
Адв.Д.: Извинявам се госпожо председател, просто и моите нерви имат някаква граница.
Съдът дава възможност на пълномощникът на ищеца да направи уточнение на фактически обстоятелства, доколкото е разбрал въпросите, които според пълномощника на ответника се повтарят. В случай, че пълномощникът на ищеца напълно не е разбрал тези въпроси, съдът ще постави въпроси за уточняване и допълване на обстоятелствата, на които ищецът основава своите претенции, имайки предвид и изявленията на пълномощника на ответника и някои непълноти в доклада направено от друг съдебен състав в съдебно заседание.
Адв.В.: Госпожо председател, моля вие да поставите въпросите, тъй като твърденията и възраженията на ответника са неясни. Той има възможност това да направи с отговора, но моля да наложите наказание на процесуалния представител на ответника затова, че в съдебната зала пред вас отправи закана за физическа саморазправа, която моля да бъде вписана в протокола.
Колегата, нарушавайки етичния кодекс на адвокатурата, а и всъщност почти извършвайки престъпно деяние ме заплаши в съдебна зала пред съда, че ще ми удари шамар. Считам се застрашена. Моля да наложите наказание на колегата съобразно правилата на ГПК.
Адв.Д.:Госпожо председател, действително си изтървах нервите и направих изявление недопустимо за залата, за което се извинявам на колегата представляващ ищцовото дружество, но не мога да отрека, че с процесуалното си поведение колегата вместо да взема отношение по същество да работим в процеса систематично и последователно прави квалификации относно личността ми, поведението ми и начина ми на работата в зала. След като съдът не отразявана тези безспирни квалификации, 5 които прави колегата, за съжаление аз не успях да издържа и направих изявление, че да, действително ще отида и ще ударя един шамар на колегата след като нищо друго не може да я спре, нито възпитанието и, нито съда, защото аз съм тук, за да работим в производството, а не да си правим квалификации един на друг. Затова за пореден път се извинявам на колегата и моля чрез съда, ако е възможно да сепарира личните квалификации към другата страна на личността, на действията, на познанията, на каквото и да било, когато съдът даде думата, защото производството не върви, а само слушаме едни квалификации. С цялото ми уважение дъщеря ми е на тези години.
Адв.В.: Колега, вие водехте по този начин процеса.
Адв.Д.: Ето виждате поредната квалификация.
Предвид изключителните затруднения за продължаване на съдебното заседание, заради поведението на двамата пълномощници, които се отклоняват от това да правят искания, да дават възможност на съда да се произнесе по тях, съдът счита, че следва да пристъпи към приложение та нормите на чл.141 от ГПК във връзка, с което:
Предупреждава пълномощниците на двете страни да спазват реда в съдебната зала, да не прекъсват пълномощника на насрещната страна, както и съдът, когато диктува протокола като ги предупреждава, че на основание чл.141 ал.4 от ГПК ще отстрани от съдебно заседание този, които продължава да не спазва реда в залата.