Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 647 от 10.10.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 514/2024
Вид
Определение № 647
Подписан
10.10.2024
В сила
10.10.2024
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 104 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 647 гр. Велико Търново, 10.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.А

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Въззивно частно гражданско дело № 20244000500514 по описа за 2024 година

С определение № 1241/30.09.2024 г. по гр.д. № 844/2024 г. Окръжен съд Велико Търново е повдигнал спор за подсъдност на изпратеното му за разглеждане в.ч.гр.д. № 433/2024 г. по описа на Окръжен съд Габрово, образувано по реда на чл. 23 ал. 3 от ГПК за изпращане на гр.д. № 1171/2024 г. на Районен съд Габрово на друг равен по степен съд поради отвод на всички съдии в този съд.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и закона, приема следното:

По искова молба /ИМ/, подадена от К. Г. Т. против ОС Габрово и РС Трявна е предявен иск с цена 33 000 лв. по чл. 2б от ЗОДОВ и е образувано гр.д. № 223/2024 г. по описа на ОС Габрово. След направено изменение на цената на иска по реда на чл. 214 от ГПК от страна на ищеца същата е намалена на 6 000 лв..

С влязло в сила определение по реда на чл. 118 вр. чл. 104 от ГПК производството по делото пред ОС Габрово е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС Габрово.

Пред РС Габрово делото е образувано като гр.д. № 1171/2024 г. по описа на съда и поради отвод на всички съдии е прекратено и изпратено по реда на чл. 23 ал. 3 от ГПК на ОС Габрово.

1

Пред ОС Габрово е образувано в.ч.гр.д. №433/2024 г., което е прекратено на основание чл. 7 ал. 2 от ЗОДОВ и делото е изпратено на найблизкия окръжен съд – ОС Велико Търново.

Пред ОС Велико Търново е образувано в.ч.гр.д. № 844/2024 г., по което е повдигната препирня за подсъдност между ОС Велико Търново и ОС Габрово. Прието е, че не са налице основанията на чл. 7 ал. 2 изр. 1 от ЗОДОВ, тъй като разпоредбата е неприложима в процедурата по чл. 23 ал. 3 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ал. 3 от ГПК ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 2 изр. 1 от ЗОДОВ когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на найблизкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд.

Великотърновският апелативен съд приема, че с ИМ е предявен иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, който с оглед цената на иска след намаляването й е подсъден на районен съд, поради което основното задължение на сезирания по реда на чл. 23 ал. 3 от ГПК окръжен съд е да определи друг първоинстанционен районен съд от същия съдебен район, който да разгледа иска. Съдът споделя изцяло правните изводи на ВтОС, съгласно които в производството по чл. 23 ал. 3 от ГПК не е приложима разпоредбата на чл. 7 ал. 2 изр. 1 от ЗОДОВ. Целта на разпоредбата чл. 7 ал. 2 изр. 1 от ЗОДОВ е препятстване на разглеждането и решаването на делото от съда, който има качеството на ответна страна по същото в исковия процес, гарантиране на защитата на правото на ищеца делото да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд, както и процесуална икономия чрез посочване на най-близкия родово компетентен съд за да се спести неоснователно забавяне на разглеждане на делото във времето, от което може да се изведе извод, че разпоредбата е приложима само в производството по съществото на спора пред първоинстанционния съд. Налице е и установена практика на ВКС в този смисъл /определение № 1002 от 9.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1675/2023 г., IV г. о., ГК, определение № 145 от 9.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 568/2021 г., III г. о., ГК и др./, съгласно която „Законодателят е имал в предвид в чл. 7 ал. 2 ЗОДОВ "отстраняване" от делото 2 само на първоинстанционния сезиран съд и това правило не може да бъде тълкувано разширително и по отношение на въззивния съд.“. ВКС приема също, че „Ако новото правило бъде тълкувано разширително и по отношение на въззивния съд, би се стигнало до многократно препращане на делата на съдилища от различни съдебни райони, което би било в нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, прокламирано в чл. 6, § 1 Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, и защитено в чл. 2 б ЗОДОВ . Дори да можеше да се приеме противното по отношение на приложимостта на чл. 7 ал. 2 ЗОДОВ спрямо въззивния съд, то и тогава тази правна норма не може да намери приложение при въззивната проверка на дадено от сезирания първоинстанционен съд разрешение на процесуалноправен въпрос (не въпрос по съществото на спора), какъвто е въпроса за изпращане на делото на компетентния съд по правилата за родова и местна подсъдност, вкл. в хипотезата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ .“ В производството по чл. 23 ал. 3 от ГПК спорът между страните не се решава по същество, както и не се решава друг процесуален въпрос свързан с преграждане на хода на делото или обезпечаване на законосъобразното му разглеждане, поради което дейността на въззивния съд по определяне на друг първоинстанционен съд, който да разгледа предявения срещу него иск няма как да доведе до прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 7 ал. 2 изр. 1 от ЗОДОВ.

С оглед на гореизложеното Великотърновският апелативен съд приема, че в конкретният случай компетентен да се произнесе по реда на чл. 23 ал. 3 от ГПК и да определи друг районен съд, който да разгледа делото след отвода на всички съдии от РС Габрово е Окръжен съд Габрово, а не Окръжен съд Велико Търново.

Водим от горното и на основание чл. 122 от ГПК, Съдът ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по реда на чл. 23 ал. 3 от ГПК и да определи друг районен съд, който да разгледа спора по гр.д. № 1171/2024 г. по описа на РС Габрово след отвода на всички съдии от РС Габрово е Окръжен съд Габрово.

3

ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд Габрово за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, но препис от същото следва да се изпрати на Окръжен съд Велико Търново за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4