Решение № 5004 от 29.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5004 гр. София, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100513572 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 8250/19.05.2023 г., постановено по гр. д. № 38428/21 г. по описа на СРС, 171 състав, поправено с решение № 14691/04.09.2023 г., е отхвърлен предявения от М. М. С. срещу Д. П. П. иск с правно основание чл.

45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5100 лв., представляваща частичен иск от 110 000 лв., ведно със законната лихва, считано от края на увреждането до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат от непозволено увреждане, изразяващо се в непредприемане на необходимите действия по изпълнение на Разпореждане № 260072/19.01.2021 г. в установения за това срок.

Подадена е въззивна жалба от М. М. С. срещу решение № 8250/19.05.2023 г., постановено по гр. д. № 38428/21 г. по описа на СРС, 171 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че въззиваемият е получил разпореждане № 260072/19.01.2021 г. на 24.01.2021 г., като в 7 - дневния срок 1 за изпълнение на дадените указания не е изпълнил същите, което е довело до прекратяването на гр. д.

№ 191/20 г. по описа на СОС. Твърди, че в нарушение на ЗА и ЗПП въззиваемият не е изпълнил задълженията си като негов адвокат по гр. д. № 191/20 г. по описа на СОС и това е единствената причина делото да бъде прекратено, а исковата молба да бъде върната. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска.

Въззиваемият – Д. П. П. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Твърди, че не е бездействал във вреда на въззивника, нито е пропуснал процесуалните срокове по гр. д. № 191/20 г. по описа на СОС. Посочва, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че е получил разпорежданията на СОС от 11.12.2020 г. и 19.01.2021 г. на 24.01.2021 г., като на 25.01.2021 г. е депозирал в СОС молба с вх. № 260562/25.01.2021 г. в изпълнение на указанията на съда, дадени с посочените разпореждания.

Поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на противоправно поведение от негова страна, настъпили вреди, както и наличието на причинно – следствена връзка между поведението му и настъпването на твърдяните вреди.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявен е частичен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът М. М. С. твърди, че на 19.01.2021 г. по гр. д. № 191/20 г. по описа на СОС ответникът – адв. Д. П. П. е бил назначен за негов процесуален представител. Посочва, че на 24.01.2021 г. ответникът е получил разпореждане № 260072/19.01.2021 г. по гр. д. № 191/20 г. по описа на СОС, което е следвало да изпълни в 7 – дневен срок. Твърди, че на 01.02.2021 г. ищецът също е получил разпореждането на СОС и веднага се обадил на ответника, който му казал, че не бил получавал никакво разпореждане, както и че 7 – дневният срок започва да тече, считано от датата на получаване на разпореждането от него. Твърди, че на 05.02.2021 г. /два дни след изтичане на срока за изпълнение на дадените указания/ ответникът му изпратил молба до СОС, подписана от него с електронен подпис, като му заявил, че срокът тече от деня, 2 в който ищецът е получил разпореждане № 260072/19.01.2021 г. по гр. д. № 191/20 г. по описа на СОС, т. е. от 01.02.2021 г., като му казал, че въпреки че той вече я е подписал с електронен подпис и входирал в СОС, ищецът също да я подпише и изпрати на СОС. Поддържа, че тъй като срокът за изпълнение на дадените указания е изтекъл на 03.02.2021 г., с определение от 15.02.2021 г. е прекратено производството по гр. д. № 191/20 г. по описа на СОС. Твърди, че бездействието на ответника по гр. д. № 191/20 г. по описа на СОС, вследствие на което производството по делото е било прекратено, му е причинило неимуществени вреди. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5100 лв. – частичен иск от 110 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат от непозволено увреждане, изразяващо се в непредприемане на необходимите действия по изпълнение на Разпореждане № 260072/19.01.2021 г. по гр. д. № 191/20 г. по описа на СОС в установения за това срок, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 15.02.2021 г. до окончателното плащане.

Ответникът Д. П. П. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че липсва противоправно бездействие от негова страна по гр. д. № 191/20 г. по описа на СОС, тъй като още на следващия ден, след като е получил разпореждането от 19.01.2021 г., а именно – на 25.01.2021 г. е депозирал молба по гр. д. № 191/20 г. по описа на СОС, т. е. положил е дължимата грижа като адвокат на ищеца по делото. Поддържа, че прекратителното определение на СОС по гр. д. № 191/20 г. по описа на СОС е било постановено на 15.02.2021 г., но не е влязло в сила, тъй като е било обжалвано от ответника. В тази връзка твърди, че правопораждащият юридически факт – прекратяване на делото не се е осъществил. Счита, че по делото не са доказани и твърдяните от ищеца вреди.

Не се спори между страните по делото, че гр. д. № 191/20 г. по описа на СОС е било образувано по искова молба от М. М. С. срещу Прокуратурата на РБ, Софийски градски съд и Софийски районен съд.

С разпореждане от 19.01.2021 г., постановено по гр. д. № 191/20 г. по описа на СОС, адв. А.К.А. от САК е освободен като служебен защитник на ищеца М. М. С. по гр. д. № 191/20 г. по описа на СОС, и на негово място е назначен адв. Д. П. П. от САК. Разпоредено е да се изпрати препис от разпореждането на адв. А.К.А., на ищеца М. М. С., както и на адв. Д. П. П., на 3 който да се връчи и препис от разпореждане от 11.12.2020 г. с указания за изпълнение.

Не се спори между страните по делото, че препис от разпореждането от 19.01.2021 г. е връчено на адв. Д. П. П. на 24.01.2021 г., а на ищеца М. М. С. на 01.02.2021 г.

От молба с вх. № 260562/25.01.2021 г., изпратена от адв. Д. П. П. по ел. поща, до СОС, по гр. д. № 191/20 г. на СОС, е видно, че на 24.01.2021 г. адв. П. е получил 2 разпорежания по посоченото гр. дело, а именно – разпореждане от 19.01.2021 г. за назначаването му за процесуален представител на ищеца и разпореждане от 11.12.2020 г. с указания за отстраняване на нередовности на исковата молба.

В молбата адв. Д. П. е посочил, че не е в състояние да изпълни разпореждането от 11.12.2020 г. за отстраняване на нередовности на исковата молба, тъй като не е запознат с исковата молба и няма контакт с представляваното лице – ищец, както и че не са му известни правопораждащите се факти, на които се основава исковата претенция. Освен това е поискал от съда разпореждането от 11.12.2020 г. да бъде връчено лично на ищеца и след като той изложи фактическите обстоятелства, на които основава претенцииите си, да му бъде предоставен срок, в който да формулира съответните твърдения от правна страна, след като му бъде връчен препис от исковата молба и от евентуално допълнителната молба. Алтернативно с молбата е направено искане да бъде освободен като процесуален представител на ищеца на основание чл. 43, ал. 1 ЗАдв. поради липса на достатъчен опит в материята, предмет на делото, както и поради невъзможност да защити в достатъчен обем правата на представляваното лице.

От молба с вх. № 261236/15.02.2021 г. от адв. Д. П. П., като процесуален представител на ищеца М. М. С., по гр. д. № 119/20 г. на СОС, която е подписана от ищеца М. М. С., се установява, че същата е депозирана в изпълнение на указанията на съда и в 1 – седмичен срок, считано от 01.02.2021 г. – датата на връчване на разпорежданията лично на ищеца. В молбата е посочено, че ищецът поддържа заявлението от 04.01.2021 г., депозирано в съда в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане от 11.12.2020 г.

С определение № 260129/15.02.2021 г., постановено по гр. д. № 191/20 г. по описа на СОС, е върната исковата молба от М. М. С. срещу Прокуратурата 4 на РБ, СГС и СРС, и е прекратено производството по делото, на основание чл.

129, ал. 3 ГПК.

С определение № 1064/16.04.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 973/21 г. по описа на САС, е потвърдено определение № 260129/15.02.2021 г., постановено по гр. д. № 191/20 г. по описа на СОС. Със същото определение е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 261141/15.03.2021 г., както и частната жалба с вх. № 262178/16.03.2021 г., подадени от ищеца М. М. С., чрез процесуалния му представител, срещу определение № 260129/15.02.2021 г., постановено по гр. д. № 191/20 г. по описа на СОС, с което е прекратено производството по гр. д. № 191/20 г. по описа на СОС.

С определение № 1196/14.03.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 876/24 г. на ВКС, I I I г. о., е допуснато касационно обжалване на определение № 1064/16.04.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 973/21 г. по описа на САС, в обжалваната част; отменено е определение № 1064/16.04.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 973/21 г. по описа на САС, в частта, в която е потвърдено определение № 260129/15.02.2021 г., постановено по гр. д. № 191/20 г. по описа на СОС, с което е прекратено производството по делото, образувано по искова молба от М. М. С. срещу Прокуратурата на РБ, СРС и СГС, и делото е върнато на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото е представена като доказателство и електронна кореспонденция, разменена между страните по делото, в периода от 03.02.2021 г. до 27.02.2021 г., във връзка с изпълнение на дадените от съда указания с разпореждането от 11.12.2020 г., както и във връзка с обжалване на определението от 15.02.2021 г. на СОС за връщане на исковата молба.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че 5 решението е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, настоящият съдебен състав намира следното:

За основателността на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: противоправно деяние, претърпени неимуществени вреди, както и причинна връзка между деянието и вредите.

В случая, твърденията на въззивника – ищец, изложени в исковата молба, с оглед на които се иска да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника за причинени неимуществени вреди, са свързани с противоправно бездействие на ответника по гр. д. № 191/20 г. по описа на СОС, изразяващо се в непредприемане на действия по изпълнение в срок на указанията, дадени с разпореждане от 19.01.2021 г. по посоченото гражданско дело, което е довело до прекратяване на делото.

Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не се установява твърдяното противоправно бездействие на ответника по гр. д. № 191/20 г. по описа на СОС, изразяващо се в непредприемане на действия по изпълнение в срок на указанията, дадени с разпореждане от 19.01.2021 г. по посоченото гражданско дело, което да е довело до прекратяване на делото, както и наличието на причинно – следствена връзка между деянието и претендираните вреди.

Разпечатката съдържа 39 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e1f03418-f6c6-459f-84f7-890dc86caa32