Решение № 71 от 19.04.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Велико Търново, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20234000500035 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 328/13.10.2022 год., постановено по гр. д. № 60/2022 г. по описа на Русенски окръжен съд е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да заплати на С. Т. М., ЕГН **********, от с. Караманово, обл. Русе, ********, по банкова сметка: BG 06 SOMB91301********* при „Общинска банка“ АД, сумата от 30 000 лв. (частично предявена от общ размер 50 000 лв.) - обезщетение по чл. 432 от КЗ за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.11.2021 г. в гр. Русе, при управление на лек автомобил „Ауди А6“, с ДК № Р 49**** от водач М. Н. М., чиято „Гражданска отговорност” на автомобилистите е застрахована в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главница, считано от 11.01.2022 г., до окончателното изплащане. Със същото решение е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да заплати на Адвокатско дружество „Димов и Х.“, БУЛСТАТ 176984955, със седалище в гр. София, ********, представлявано от адв. Г. Б. Х., сумата от 1 430 лв. -адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.

1

София, бул. *********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да заплати по сметка на Русенския окръжен съд деловодни разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 700 лв. и д.т. в размер на 1200 лв.

Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. *********, представлявано от С. С.

П. и К. Д. К. – изп. директори, чрез адв. М. Г. от САК против Решение № 328/13.10.2022 год., постановено по гр. д. № 60/2022 г. по описа на Русенски окръжен съд.

В същата се излага, че решението в осъдителната му част за сумата над 15 000 лв. било неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон.

Излага се, че първоинстанционният съд неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение за неимуществени вреди било завишено с оглед принципа на справедливостта и трайната съдебна практика, както и при определяне на обезщетението не били съобразени конкретните в случая обстоятелства, икономическата конюнктура в страната и продължителността на оздравителния процес. Освен това присъденото обезщетение не съответствало на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди. Прави се извод, че обжалваното решение било необосновано, поради липса изцяло на релевантна връзка между формално констатираните факти (относими обстоятелства по чл. 52 от ЗЗД) и определеното обезщетение. Излага се, че предвид недължимостта на главното вземане отговорността на ответника на следва да бъде ангажирана и за законните последици, в това число – лихви и разноски.

Направено е искане да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде отменено присъденото обезщетение над размера от сумата от 15 000 лв., ведно със законните последици. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от С. Т. М., ЕГН **********, от с. Караманово, Област Русе, ********, съд. адрес: гр. София, район „Слатина“, ********, чрез адв. Г. Х. от САК.

В същият се излага, че въззивната жалба е неоснователна. Излага се, че първоинстанционният е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи относно фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Правилно бил обсъдил всички доказателства събрани по делото и ги бил взел предвид при постановяване на решението. Счита възражението за завишеност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди за неоснователно и необосновано. Излага се, че получените от ищцата увреждания са от такова естество, че са се отразили и продължават да се отразяват негативно, както на физическото й, така и на емоционалното й състояние.

Първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 30 000 лв.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 2 решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд e предявен осъдителeн иск с правно основание чл.

432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.

Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 07.12.2021 г. С. Т. М. е предявила претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение, по които не е постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).

Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната 3 жалба възражения. Освен това обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата от 15 000 лв., основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и правилно ли е определен началния момент, от който се дължи лихва за забава от застрахователя.

В случая не е налице възражение на ответника за необоснованост на първоинстанционното решение и в този смисъл въззивният съд следва да се приеме за установени следните правопораждащи спорното материално право юридически факти: че чрез своето противоправно и виновно поведение застрахованият водач на процесното МПС – М. Н. М. е причинил на С. Т. М. телесни увреждания (счупване на дясната малкопищялна кост, охлузвания на носа, кръвонасядания на горен клепач на дясното око и долен клепач на лявото око, охлузвания, кръвонасядания и оток на двете коленни стави, кръвонасядания на дясно бедро и дясна подбедрица) и че през релевантния период ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на процесния лек автомобил – управляван от М. Н. М., чрез сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В т. см. - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ: „Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това“.

Не се поддържа и възражението за съпричиняване (чл. 51, ал. 2 от ЗЗД) релевирано в първоинстанционното производство.

От показанията на св. Н. А. - майка на ищцата, се установява, че в резултат на причиненото от ПТП увреждане на крайниците, през периода на лечение и възстановяване ищцата се придвижвала трудно, с чужда помощ, била затруднена да посреща самостоятелно ежедневните си битови нужди, като била обгрижвана от свидетелката чисто битово, помагала при придвижване, при събличане и обличане, къпане, правела й компреси. Освен това ищцата не можела да се грижи за 12-годишното си дете, да пазарува, поддържа да домакинството, да готви, като майка й помагала и за тези дейности. Заявява, че по време на лечението и възстановяването ищцата била срината психически, заради страха, че е можело детето й да остане кръгъл сирак. И понастоящем не се била възстановила напълно физически, продължавала да изпитва болки и краката й да отичат при натоварване.

Заключението на допуснатата и изслушана комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява, че процесът на възстановяване обичайно отнема 4 около 5-6 седмици, но вещото лице сочи, че в медицинската документация по делото няма данни да не е настъпило пълно възстановяване, видно от показанията на св. А. и от изявлението на ищцата в с.з., същата и понастоящем изпитва физически дискомфорт при натоварване на долните крайници.

На обезщетяване подлежат всички вреди – имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане (деликта).

Трайната съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и по-новата такава, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. 217/2011 г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на ВКС на РБ, II т. о. и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че съответния размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.