Решение № 260356 от 14.08.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……....………./……....……….2020г. гр.

Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА мл. с. НАСУФ ИСМАЛ при секретар Галина Славова като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал въззивно гражданско дело

№ 1302 по описа за 2020 година на ОС-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. №

25916/05.05.2020 г., депозирана от Ш.М.П. ЕГН **********, с адрес ***, действащ чрез адв. В.М. и адв. Цветелина Лозева, срещу Решение № 1063 от 28.02.2020 г., постановено по гр. д. № 252/2018 г. по описа на РС-Варна, ГО, с което е отхвърлен, предявеният от ищеца против „Сити Лизинг“ ЕООД, ЕИК:

********* /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, ул. „Януш Хунияди“ № 10 иск по чл.

19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за покупко-продажба, в който се е трансформирал договора за финансов лизинг № 00000550001/19.11.2008 г. с предмет – лек автомобил „KIA“, модел „Picanto“, рама № NKNEBA24428T559555, за окончателен.

Във въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се, че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и постановяване на нов съдебен акт, с който бъде уважен предявеният конститутивен иск и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Въззивникът излага, че са налице всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, което обуславя уважаването му. Твърди, че след изплащане на всички лизингови вноски договорът за лизинг се е трансформирал в предварителен договор за покупко-продажба на процесния лек автомобил, което е предпоставка за сключването на окончателния договор. Поддържа, че единствено диспозитивът на решението очертава обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо, но не и мотивите. Оспорва изводите на РС-Варна досежно това, че страните са обвързани от доказателствената сила на мотивите на представеното по делото решение на арбитражния съд. Твърди, че арбитражното решение е постановено по предявен осъдителен иск за предаване владението на процесния лек автомобил и заплащане на дължимата неустойка и неплатен данък за автомобила, но посредством него не се преустановява учредената облигационна връзка между страните, доколкото не е упражнено субективното потестативно право на разваляне на двустранната правна сделка. Сочи, че приобщените по делото нотариални покани не обективират изявление по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, като и самият иск, адресиран до арбитражния съд, не е за разваляне на договора за лизинг, а за удовлетворяване на гражданските притезания на ответника за парично и непарично вземане. Отделно, излага, че в конкретния случай е налице неизпълнение, което е незначително с оглед интереса на кредитора, доколкото по делото се установява по несъмнен начин, че цялата стойност на лизинговата вещ е изплатена с изключение на остатъчната стойност, покриваща разходите по прехвърляне собствеността на МПС-то, което обуславя приложението на материално правната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД. Навежда и доводи касателно потребителското качесвто на ищеца по смисъла на ЗЗП.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемият е подал писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 30824/26.05.2020 г. В отговора се твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което депозираната въззивна жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а атакувания съдебен акт да бъде потвърден. Моли се за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез адв. В.М. и адв. Ц. Л. поддържа въззивната жалба и моли за уважаването ѝ и присъждане на сторените разноски в хода на производството.

Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. Б.З., чрез който поддържа отговора на въззивната жалба. Моли съда да потвърди атакувания съдебен акт. Прави възражение за прекомерност на уговорения в полза на процесуалните представители на въззивника адвокатски хонорар.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 252 по описа за 2018 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по предявен конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД от Ш.М.П. против „Сити Лизинг“ ЕООД, за обявяване на предварителния договор за покупко-продажба, в който се е трансформирал договора за финансов лизинг № 00000550001/19.11.2008 г. с предмет – лек автомобил „KIA“, модел „Picanto“, рама № NKNEBA24428T559555, за окончателен.

В исковата молба се сочи, че между страните е било налице облигационно правоотношение относно финансов лизинг на лек автомобил „KIA“, модел „Picanto“ рама № NKNEBA24428T559555. Ищецът твърди, че по договора са заплатени всички дължими лизингови вноски, с изключение на последната, представляваща остатъчна стойност и покриваща разходите за прехвърляне на собствеността върху автомобила. Тя не е заплатена, защото ответникът отказал да прехвърли собствеността на автомобила. С плащането на „продажната цена“ на автомобила /сбора от всички лизингови вноски/ и предаването на резервния ключ за автомобила от страна на лизингодателя, ищецът е станал собственик на вещта, предмет на договора за лизинг. Твърди, че с извършеното от него плащане на всички лизингови вноски лизинговият договор се е трансформирал в предварителен договор за покупко-продажба, поради което е налице правен интерес да предяви иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Заявява, че е изправна страна по договора, но ответникът отказва да прехвърли собствеността върху лекия автомобил. Счита, че Решение № 1/12.04.2016 г. по описа на Арбитражен съд – гр. Бургас, с което е осъден да заплати на ответника неустойка за неизпълнение на договора, неплатен за автомобила данък, както и да предаде на лизингодателя владението върху автомобила, няма касателство относно процесния иск.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, чрез процесуален представител, като изразява становище за недопустимост на иска, евентуално моли същия да бъде отхвърлен като неоснователен. Сочи, че е налице арбитражна клауза и влязло в сила решение по арбитражно дело, с което е прието, че ищецът не е изправна страна по договора за лизинг. Поради това счита, че предварителния договор не може да бъде обявен за окончателен.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно от Договора за финансов лизинг на ППС №

00000550001, сключен на 19.11.2008 г. между „Сити Лизинг“ ЕООД в качеството му на лизингодател и Ш.М.П. в качеството му на лизингополучател, лизингодателят се е задължил по искане на лизингополучателя да придобие от трето лице – доставчик – като обект на лизинга ППС, а именно – нов автомобил марка „Kia“, модел „Picanto“, рама № KNEBA24428T559555,

№ на двигател G4HE7370379, цвят „оранжев металик“ и да го предостави за ползване на лизингополучателя, а лизингополучателят се е задължил да ползва ППС и да заплаща възнаграждение на лизингодателя под формата на лизингови вноски.

Цената на лизинговата вещ е 7959.96 евро без ДДС или 9551.95 евро с ДДС, чиято парична равностойност, видно от поръчка договор за покупка на МПС № 481 от 14.11.2008 г. /л. 34/ е 18682.00 лева с ДДС. Срокът за доставка на процесното МПС е до 29.11.2008 г. а мястото – гр. Варна, бул. „Януш Хунияди“ № 10.

Лизингополучателят освен лизинговата цена, включваща общо всички лизингови вноски, се е задължил да заплати още еднократна такса за управление в размер на 159.20 евро без ДДС; първоначална вноска в размер на 1591.99 евро без ДДС; еднократна междинна вноска в размер на 0.0277% от незиплатената главница съгласно погасителен план за всеки ден от датата на предаване на МПС до първия ден на месеца следващ месеца на предаването на МПС; цена за финансиране на ДДС в размер на 21.23 евро без ДДС; застрахователни премии за застраховките и остатъчна стойност в размер на 398 евро без ДДС.

От ОУ към процесния договор за лизинг се установява, че лизингополучателят има правото да придобие собствеността върху лизинговата вещ след изтичане на срока при условия, че е изплатил изцяло лизинговата цена, ведно с всякакви дуги парични задължения, включително и остатъчната стойност на МПС, дължими на лизингодателя. Констатира се още, че при забава на лизингополучателя да плати лизинговата вноска с повече от 20 дни или кое да е задължение, произтичащо от процесния договор, с повече от 10 дни, лизингодателят има право на неустойка за забавено плащане в размер на 0.5 % за всеки просрочен ден върху сумата на цялата просрочена лизингова вноска или дължимата сума по договора – от деня на падежа до деня на окончателното погасяване. При неизпълнение от лизингополучателя лизингодателя може с предизвестие едностранно да прекрати договора или без да прекрати договора да получи достъп до процесното МПС и да го направи неизползваем.

От представения приемо-предавателен протокол

/л. 39/ се установява, че на 20.11.2008 г. лизингодателят е предоставил владението върху процесното МПС на лизингополучателя, ведно с 1 брой ключ; свидетелство за регистрация част II-ра и гаранционна книжка. Видно от другия приемо-предавателен протокол /л. 35/ резервният ключ с дистанционно управление е предоставен на лизингополучателя на 15.04.2014 г.

От приложения към делото погасителен план /приложение № 2 към договора/ се установява, че срокът на договора е 60 месеца, считано от 01.01.2009 г. до 01.12.2013 г., като размерът на отделните лизингови вноски е 315.54 лева с ДДС или общият размер на лизинговата цена е 18932.40 лева, включващо главница и лихва. Установява се още, че падежът на остатъчната стойност в размер на 934.10 лева с ДДС също е 01.12.2013 г.

От фактури № **********/05.11.2009 г. и № **********/04.11.2010 г.се установява, че лизингополучателят е заплатил сумата в общ размер на 517.25 лева за покриване на разходите по техническото обслужване на лизингования лек автомобил.

От фактура № **********/20.11.2008 г. се установява, че лизингополучателя е заплатил дължимата междинна вноска по т. 2.4 от договора за лизинг в размер на 41.40 лева с ДДС. Видно от фактура № **********/19.11.2008 г. лизингополучателят е заплатил и първоначалната вноска по т. 2.2 в размер на 3736.40 лева с ДДС. От фактура № **********/19.11.2008 г. се установява, че лизингополучателя е заплатил административните такси по регистрация на лекия автомобил, включително и таксата финансиране на ДДС по т.2.5 и таксата за управление по т.2.1 от договора на обща стойност от 1202.46 лева с ДДС. Видно от фактура № **********/19.11.2008 г. лизингополучателят е заплатил и застрахователните премии по застраховка „гражданска отговорност“ и „каско“.

От приобщените към доказателствената съвкупност фактури, находящи се на л. 60 – л. 123 по гр. д. № 7951 по описа за 2017 г. на РС-Варна, се установява по несъмнен начин, че всичките 60 лизингови вноски са погасени от ищеца на съответния падеж, ведно с неустойките за забава.

Фактът на погасяване на лизинговата цена, включваща всички лизингови вноски, се признава и от самия лизингодател, доколкото видно от нотариалната покана от 09.12.2015 г. по описа на нотариус Л. Г., вписана в НК под рег. № 116 с район на действие РС-Варна, адресирана до ищеца-лизингополучател, непогасената сума по процесния договор за лизинг е в размер на 934.10 лева, представляваща остатъчна стойност по т. 2.7 от договора. От своя страна ищецът-въззиваем не оспорва този факт, като и в исковата молба и в уточняващите молби признава, че остатъчната стойност не е погасена.