Решение № 947 от 13.10.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 947 гр. Бургас, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

РАДОСТИНА П. П.ВА

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20222100500912 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от С. Д. И. с ЕГН********** от гр. Б., ж.к.Изгрев, бл.28А, ет.10 против Решение № 321/22.02.2022г. по гр.д.

№ 1758/2021г. по описа на РС-Бургас.

С обжалваното решение е отхвърлена предявената от въззивника искова претенция по чл.19, ал.3 ЗЗД против П. К. В. с ЕГН-********** от гр. Б., ж.к.Л., бл. **, ет. * ап. ** за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор от 16.06.2006г. за покупко-продажба на недвижим имот – жилище, с административен адрес в гр.Бургас, ***, находящо се в сутеренния етаж на триетажна жилищна сграда, изградена в имот пл.№ 1111, парцел VII в кв.108 по плана на гр.Бургас, при граници подробно описани в исковата молба, като жилището е със застроена площ от 26,60кв.м., състоящо се от една стая и сервизни помещения-тоалетна, ниша с мивка и помещение, образувано под стълбището на сградата, ведно със съответните 8/207ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена-реална част от СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас.

Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Изразява несъгласие с изводите на съда по фактите и по правото. Твърди, че своевременно е отправил молба с искане до съда за произнасяне с неприсъствено решение, воден от процесуалното бездействие на ответника, но съдът не се е произнесъл по нея и така е заобиколил нормата на чл.239 ГПК. Представя пред въззивния съд разписка за изплащане на цялата сума по предварителния договор за процесния имот, като счита непредставянето й пред първоинстанционния съд за личен пропуск на въззивника ищец. Твърди, че въпреки този негов пропуск БРС е следвало да поиска този документ, но не го е сторил. Изразява несъгласие с изводите в обжалваното решение, от които въззивникът разбира, че според съда е купил „едно правно нищо“. Изразява недоумение, че трето лице/посочено е името Х.Д.Р./, за когото твърди, че му е напълно неизвестен, и не е виждал при огледите на имота, би могъл да осуети продажбата. Изразява несъгласие и по извода, че имота не е заснет в 1 действащите КККР и че ищеца не е ангажирал доказателства дали „имота изобщо съществува“ и дали отговаря на изискванията за жилище по смисъла на чл.40, ал.1 от ЗУТ, както и с извода, че последният не може да е годен обект на правото на собственост, съответно на правна сделка.

Моли, обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено ново, с което предявената искова претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия П.

Кунчев В..

Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването е недопустимо по следните съображения:

Въззивникът С.И. е предявил срещу ответника П.В. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Препис от исковата молба е връчен на лично ответника на 08.06.2021г. като от същия не е постъпил писмен отговор. Делото е насрочено за разглеждане в о. з. на 29.09.2021г., което поради нередовна процедура по призоваване на ответника не се е провело и делото е отстрочено за 10.11.2021г. Междувременно в молба вх.

№18022/27.09.2021г. и молба вх.№ 22445/01.11.2021г. ищецът е заявил искане по чл. 238, ал.

1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е дал ход и е докладвал делото в о. з. на 10.11.2021 г., отложил същото за 08.12.2021г. за събиране на доказателства от СГККБургас. В о.с.з. на 08.12.2021 г. е приел постъпилата преписка от СГКК и е приклочил съдебното следствие, след което е произнесено тук обжалваното решение по чл.235 ГПК. По искането на ищеца по чл.238 ГПК липсва произнасяне.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая се установява, че ответникът не е подал отговор на исковата молба пред първата инстанция, не се е явил в о.с.з. без да направи искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а преди първото по делото редовно заседание ищецът е заявил писмено своето искане за постановяване на неприсъствено решение. Според приложимата в случая практиката на ВКС, закрепена в решение № 157 от 29.11.2010 г. по т. д. № 262/2010 г., Т. К., І Т. О., „след като ищецът е упражнил своето процесуално право и своевременно е поискал произнасяне от първоинстанционния съд с неприсъствено решение, съдът е следвало да приложи процесуалната норма на чл. 239, ал. 3 ГПК точно, съобразно вложения от законодателя смисъл, опирайки се на обективните факти по делото. Ако е считал, че някоя от конкретно посочените законови предпоставки не е спазена, то съдебният акт, с който е следвало да се произнесе по това искане е точно определен от процесуалната норма и това е определението по чл. 239, ал. 3 ГПК. Със своето определение съдът следва да маркира кои точно предпоставки отсъстват и съставляват пречка за постановяване на неприсъствено решение.“

Следователно своевременно упражненото от ищеца процесуално право да иска приложение на института на неприсъственото решение препятства произнасянето на първоинстанционния съд с решение по реда на общото исково производство, без преди това да е постановил определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, че не са налице визираните в закона предпоставки. Само след отхвърляне на искането по чл. 238 ГПК, поради отсъствие на предпоставки за неприсъствено решение, съдебното производство може да продължи по 2 общия ред и да приключи с обикновено решение. В противен случай, решение (по общия ред) е недопустимо като постановено по невъведено искане, поради което подлежи на обезсилване. В горния смисъл е и практиката на ВКС, изразена в Решение № 157/29.11.2010 г. по т. д. № 262/2010 г. на ВКС, І т. о., Решение № 705/17.01.2011 г. по гр. д. № 1388/2009 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 184/20.04.2015 г. по гр. д. № 306/2015 г. на ВКС, І г. о. и др., която напълно се споделя от настоящият съд и с която първоинстанционният съд не се е съобразил.

В настоящия случай липсва съответното произнасяне от първоинстанционния съд, с което да се отхвърли искането за постановяване на неприсъствено решение с нарочно определение и да се продължи разглеждането на делото по общия ред – чл. 239, ал. 3 ГПК.

За страната не е била налице възможност да организира защитата си след неуважаване на претенцията по чл. 238 ГПК. При евентуално постановяване на такъв акт (когато съдът е счел, че предявеният иск не е вероятно основателен), ищецът е можел да се възползва от възможността да попълни делото с допълнителни доказателства за да потвърди исковата си теза. Липсата на произнасяне на съда е преклудирала това негово право. Произнасяйки се направо с решение по съществото на спора, обсъждайки събраните по делото доказателства, без да е налице оспорване от страна на ответника, съдът е постановил недопустимо решение.

Предвид изложеното решението на РС-Бургас следва да се обезсили, делото се върне за ново разглеждане от друг състав, като производството следва да продължи от онова процесуално действие на съда, свързано с произнасяне по искането по чл. 238, ал. 1 ГПК на ищеца.

Воден от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 321/22.02.2022г. по гр.д. № 1758/2021г. по описа на РСБургас.

ВРЪЩА делото на РС-Бургас за продължаване на процесуалните действия съгласно мотивите на настоящото решение – произнасяне по искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3