Решение № 261044 от 01.08.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 4306/2021
- Вид
- Решение № 261044
- Подписан
- 01.08.2023
- В сила
- 10.10.2023
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЯНЕВА-ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.292, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, т.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.93 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42, ал. 2, т. 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 59, ал. 1, т. 3 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 63, ал. 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 66, ал. 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 127, ал.2 · Семеен кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …. гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар П.Славова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 4306 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Т.Т.Д. против М.А.П. иск с правно основание чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че живял на съпружески начала с ответницата в периода от 2009 г. до 2019 г., през който им се родили две деца - А.Т.Д. на 02.02.2010 г. и А.Т.Д., роден на *** г. Ищецът твърди, че в периода от 2012 г. до 2019 г. сумите от трудовото му възнаграждение постъпвали директно в банковата сметка на ответницата в “Първа инвестиционна банка” АД - IBAN***. През 2018 г. страните решили да закупят недвижим имот – жилище и гараж в гр.София, а именно - апартамент № 20 със застроена площ от 118 кв.м. и гараж № 6/7 с площ от 23.36 кв.м., находящи се сграда, която следвало да бъде построена в УПИ № I - 1270, кв. 98 по плана на гр. София, кв.“Кръстева вада” за сумата от 108 900 евро за апартамента и 10 000 евро за гаража. Ищецът и ответницата помолили сестрата на ищеца - Ц.Т.Д.да им помогне за заплащане на част от сумата, като изтегли кредит от банка. На 18.01.2018 г. Ц.Т.Д.превела на строителя и продавач “Н.” ООД сумата от 5000 евро за резервация на имотите. Впоследствие страните установили, че ищецът отговаря на изискванията на “Първа инвестиционна банка” АД за получаване на кредит. По тази причина на 27.06.2019 г. ищецът издал в полза на ответницата нотариално заверено пълномощно, с което я упълномощил да изтегли ипотечен кредит от негово име като кредитополучател, съкредитополучател, солидарен длъжник, залогодател и/или ипотекарен длъжник за заплащане на посочените по-горе недвижими имоти, като го задължи по договор за банков кредит, обезпечен с ипотека за сумата от 90 000 евро. На 30.01.2019 г. майката на ищеца М.Ц.Т.изтеглила спестяванията си от 4930 евро в лева - 9 642.24 лв. и ги предала на ответницата за закупуване на недвижимите имоти. На 04.02.2019 г. ответницата сключила предварителен договор с „Н.” ООД за покупко-продажба и строителство на гореописаните недвижими имоти. В т.3.3.1 от договора изрично било посочено, че сумата от 5000 евро за резервация на имотите /платената на 18.01.2018 г. от сестрата на ищеца Ц.Д./ се счита за платена по договора и е част от първоначалната вноска от 30 % - 35 670 евро /З0 % от 118 900 евро/. Сумата от 35 670 евро била платена на строителя от ответницата в срока по договора - от 4.02.2019 г. до 9.02.2019 г., като част от цената била преведена по банков път, а друга част била дадена в брой - 20 000 лева. Банковият превод бил извършен от сметката на ответницата, в която постъпвали възнагражденията за труд на ищеца, както и от тази сметка била изтеглена сума за плащане в брой - около 10 000 лв., тъй като предадената от майката на ищеца сума от 4930 евро, равностойна на 9 642.24 лв. се явявала около половината от сумата от 20 000 лева, предадена на строителя в брой. Част от средствата за закупуване на имотите- 25 740 евро принадлежали на ищеца (извън сумата от 5000 евро/собствена на сестра му/ и 9642.24 лв. /собствена на майка му). Два месеца след сключване на предварителния договор и заплащане на сумата от 30 % за покупката на имотите, ответницата се разделила с ищеца. На 15.4.2020 г. ответницата завела дело по чл. 127, ал.2 СК за родителските права по отношение на децата, тяхната издръжка и режим на лични отношения.
Ответницата развалила/прекратила действието на сключения на 04.02.2019 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и строителство. С покана от 09.03.2021 г. ищецът поканил ответницата в 7 -дневен срок да върне сумата от 25 740 евро, която й бил предоставил за покупката на посочените по-горе имоти, но с отпадането на основанието, за което била дадена – разваляне/прекратяване на предварителния договор, следвало да бъде върната. Ответницата получила изпратената покана на 11.03.2021 г. В посочения в поканата срок П. не върнала получената сума. Подобни покани от 09.03.2021 г. до ответницата отправили и сестрата на ищеца - Ц.Т.Д., както и майка му - М.Ц.Т.. Изпълнение обаче не последвало и по тези покани. Поради изложените доводи, ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 25 740 евро, получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответницата оспорва предявения иск. Признава обстоятелството, че през периода от 2009 г. до 2019 г. е живяла на съпружески начала с ответника, както и обстоятелството, че в периода 2012 г. – 2019 г. сумите от трудовото възнаграждение на ищеца са постъпвали по нейна банкова сметка. ***, че двамата осъществявали трудовата си дейност заедно - той като музикант, а тя като певица на различни кораби, работещи като дует. Средствата от трудовото възнаграждение на ищеца, които постъпвали по банковата й сметка, били разходвани лично от самия него, както и за задоволяване на нуждите им от храна, облекло, закупуване на вещи за домакинството им, заплащане на консумативи за жилища, закупуване на самолетни билети, разходи във връзка майчинството и раждането на децата, както и за отглеждане и задоволяване потребностите на двете им деца от храна, облекло, учебни пособия и други. По същата сметка постъпвали и общи хонорари на дуета, лични средства на ответницата, като тези доходи били използвани за осигуряване издръжката на общото домакинство и отглеждане на децата. Ответницата твърди, че през 2018 г. решили заедно с ищеца единствено тя да закупи жилище за задоволяване на нуждите на цялото домакинство. В резултат на това съвместно решение на 12.02.2019 г. ответницата сключила предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с „Н.” ООД. Твърди, че два месеца след сключване на предварителния договор – през м.април 2019 г. – се разделила с ищеца. Към датата на раздялата им тя вече била заплатила първата вноска, представляваща капаро, по предварителния догор на строителя „Н.” ООД. Страните имали намерение апартаментът да бъде закупен от ответницата с банков кредит, за което ищецът й предоставил пълномощното от 27.06.2019 г. През м.октомври 2019 г., когато наближавал срокът за заплащане на втората вноска, ищецът казал на ответницата да преустанови действията по сключване на договор за банков кредит и отказал да предостави информация за доходите си на кредитиращата банка, с което на практика оттеглил даденото пълномощно. Ищецът казал на ответницата, че е намерил купувач на имота, който да я замести в правата и задълженията по сключения предварителен договор, но в крайна сметка купувачът се отказал. След това ищецът публикувал обява за продажба на процесния имот в сайт за недвижими имоти. Появата на брокери на строежа предизвикало намесата на управителя на „Н.” ООД, който остро се противопоставил и заявил на ответницата, че няма право да предлага за продажба собствения му имот на трети лица. В резултат на тези събития и липсата на парични средства П. изпаднала в просрочие за заплащане на втората вноска по предварителния договор. Ответницата оспорва твърденията, че претендираната сума в размер на 25 740 евро й била предадена от ищеца за заплащане на първата вноска по предварителния договор. Оспорва тази сума да е представлявала лични средства на ищеца. Твърди, че му предала своя дебитна банкова карта VISA, издадена по личната й сметка в евро IBAN*** „Първа инвестиционна банка”АД, чрез която той разходвал средства от нея. Ищецът до раздялата им не бил титуляр на собствена банкова сметка ***ната карта на ответницата. Постъпленията от трудовото му възнаграждение в банковата сметка в голямата си част били разходвани лично от него, използвайки VISA картата на ответницата. Пребивавайки за дълго време в чужбина той заплащал по този начин всички свои разходи за храна, облекло, консумативи, самолетни билети.
През времето, което страните не били заедно в чужбина, включително периодите свързани с бременността на ответницата, раждането и отглеждането на децата, ищецът бил сам в чужбина и се издържал от постъпленията си от трудово възнаграждение в сметката на ответницата, използвайки собствената й дебитна карта. На следващо място ответницата твърди, че в банковата й сметка постъпвали не само суми от трудовото възнаграждение на ищеца, но и суми от общи хонорари на двете страни, хонорари на ответницата, както и вноски от трети лица с различни основания. На 01.02.2019 г. бащата на ответницата А.П.В.и нейната майка М.Т.В.превели по левовата й сметка по 3000 лв., които били дадени във връзка със закупуването на апартамента. На 06.02.2019 г. ответницата превела тази сума от 6 000 лв. по евровата си сметка и отделно внесла лични 1000 лв. в евровата си сметка или общо сума в размер на 3390.68 евро. На 13.02.2019 г. ответницата сключила Договор за банков кредит с „ПИБ” АД за 2500 евро, която сума превела по сметката си, в която събирала средства за плащане задълженията си по предварителния договор. Ответницата оспорва твърденията на ищеца, че сумата от 25 740 евро се дължи на отпаднало основание – разваляне /прекратяване на предварителен договор. Твърди, че ищецът не е страна по предварителния договор от
12.02.2019 г., поради което не може да претендира връщане на суми по този договор. Твърди, че „Н.” ООД все още не било върнало на ответницата сумата от 35 670 евро по предварителния договор. Оспорва и твърдението, че ищецът й предал в брой сума в размер на 4930 евро или нейната равностойност в лева, която бил получил от майка си. Ответницата внесла по сметката си на 30.01.2019 г. сума в размер на 4930 евро, които представлявали нейни лични средства, а не дадени й от ищеца. Твърди, че капарото по предварителния договор заплатила с лични свои средства, които спестила от личните си доходи, както и с помощта на трети лица. Всички парични средства по банковата й сметка представлявали нейна лична собственост и ищецът не можел да има претенции към тях. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са живели съвместно на съпружески начала в периода от 2009 г. до 2019 г. и от фактическото им съжителство са се родили две деца – А.на 02.02.2010 г. и А.на 04.05.2015 г.
Страните не спорят, че през периода 2012 г. – 2019 г. сумите от трудовото възнаграждение на ищеца са постъпвали по банкова сметка *** “Първа инвестиционна банка” АД с № IBAN***.
На 12.02.2019 г. между „Н.“
ООД /продавач – изпълнител/ и ответницата М.А.П./купувач и възложител/ е сключен предварителен договор за продажба и строителство на недвижими имоти – апартамент № 20 с площ от 118 кв.м. и гараж № 6/7 с площ от 23.36 кв.м., находящи се в жилищна сграда в УПИ I -1270 в кв.98 по плана на гр.София, кв.“Кръстова вада“, за сумата от 108 900 евро с ДДС за апаратмента и 10 000 евро за гаража.
Договорената цена е следвало да бъде платена по следния начин: първа вноска – 30 670 евро в срок до 5 работни дни от подписването на договора, която сума заедно с платената за резервация сума от 5000 евро представлява 30 % от общата проджна цена. Посочено е че сумата от 35 670 евро по т.3.3.1 от договора представлява задатък - капаро по смисъла на чл.93 от ЗЗД; втора вноска - 35 670 евро чрез банков кредит в срок до 45 дни след като продавачът завърши „грубия строеж на сградата“. Посочено е, че сумата се заплаща след сключване на нотариалната сделка по покупко- продажба, вписване на ипотека върху имотите в полза на банката и получаване на удостоверение за тежести, от което е видно, че банката е първи по ред кредитор.
Преди сключване на нотариалната сделка банката – кредитор издава на продавача писмо за банков ангажимент за заплащане на следващите вноски от уговорената продажна цена, които се записват в нотариалния акт; трета вноска – 17 835 евро в срок до 10 дни от издаването на акт обр.19 за извършено СМР, касаещо доставка и монтаж на ПВЦ дограма по архитектурен проект за сградата; четвърта вноска – 17 835 евро в срок от 10 дни след подписване на акт образец 15 и последна вноска – 11 890 евро в срок от 10 работни дни от датата на уведомянане за издаване разрешение за ползване на обекта и въвеждане на същия в експлоатация.