Решение № 3 от 07.01.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Велики Преслав, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, IV СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Гражданско дело № 20243610100609 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от А. И. С., чрез процесуален представител -адв. Н. М. - АК - Я., срещу „М.Б."АД, седалище и адрес на управление гр. С., район „Т.", бул."В." 146а, представлявано от законните си представители. Ищецът моли да бъде признато за установено, че сключеният между тях Договор за обратен лизинг № ****от 12.04.2023 г. е нищожен на основание чл. 26. ал. 1, предл. 1- во от ЗЗД -поради противоречие на императивната разпоредба на чл. 209 от ЗЗД.

Ищецът излага, че на 12.04.2023г. е сключил договор за покупкопродажба с нотариална заверка на подписите и е продал на ответника „М.Б." АД лек автомобил марка М. B., per. номер Н*****КВ, за сумата от 11000.00 лева. платима в тридневен срок от сключването на договора. Сочи, че в т. 2 от договора е посочено, че купувачът иска да придобие собствеността върху МПС с цел да предостави същото за възмездно ползване на продавача при условията на Договор за обратен лизинг по смисъла на чл. 342-347 във вр.с чл.1.ал.1, т. 15 от Търговския закон на Република България. Излага, че съгласно т. 3 от договора, страните желаят да сключат последващ договор за обратен лизинг, с който продавачът да получи правото да използва МПС при условията, в сроковете и срещу възнаграждението, които страните ще уговорят в договора за обратен лизинг. Твърди, че от представения по делото 1

Договор за обратен лизинг № ****от 12.04.2023г. се установява, че между ответника като лизингодател и ищеца като лизингополучател е сключен договор за обратен лизинг със задължение за придобиване от лизингополучателя на собствеността върху лизинговия актив, с предмет лек автомобил М. B., per. номер Н*****КВ. Видно от чл. 4 и чл.9 от договора, било че страните са договорили заплащане на лизинговата вещ на 48 лизингови вноски, при общо договорена лизингова цена от 22693.06 лв., от които главница от 11000.00 лв. в срок до 10.04.2027 г., при лихвен процент от 40 % и ГПР 48,21%, и погасителен план съгласно Приложение №1. Съгласно т. 1.2 от договора за обратен лизинг, този договор, общите условия, заявката за сключване на договора, ведно с приложенията към тях и дадени съгласия от лизингополучателя, представлявали цялостното и единно споразумение между страните във връзка с посочения в договора предмет. Твърди, че съгласно т. 2.2. при условията, в сроковете и по реда на договора и Общите условия, ведно с всички други приложения към тях, лизингодателят предоставя за ползване на лизингополучателя посочения лизингов актив срещу което лизингополучателят се задължава да заплати на лизингодателя уговорените суми и другите разходи, както и да придобие собствеността върху лизингови актив.

Излага, че според т. 1.9. от ОУ заявка за сключване на Договор/Заявка - поместена на Интернет страницата" е стандартизирана електронна форма за кандидатстване за сключване на Договор за обратен лизинг, съдържаща лични данни на Лизингополучателя, снимки от валидната му лична карта, данни за моторното превозно средство, бъдещ предмет на договора, сума на исканото финансиране, срок на лизинга и други условия, необходими на лизингодателя за оценка на бъдещия лизингов актив, идентификацията и кредитоспособността на лизингополучателя. Твърди също, че съгласно т. 2.2 от ОУ, със сключването на договора за обратен лизинг, лизингодателят предоставя за ползване на лизингополучателя лизинговия актив, придобит от лизингополучателя посредством договор за покупко-продажба, срещу лизинговите вноски, уговорени в договора, а лизингополучателят се задължава да приеме лизинговия актив, да заплаща лизинговите вноски и другите разходи и да придобие правото на собственост върху лизинговия актив след заплащането им. От представеното свидетелство за регистрация на автомобил се установявявало, че процесния автомобил е регистриран, като е 2 извършена промяна в данните за собственика и като такъв е вписано ..М.Б.'4 АД - клон В., а като ползвател е вписан А. И. С.. Ищецът обръща внимание, че от представените по делото доказателства се установявало, че на 12.04.2023 г. между страните е бил подписан договор за финансов /„обратен"/ лизинг, по силата на който ответникът се е задължил да предостави лизинговия актив за ползване на ищеца срещу съответно възнаграждение. Ищецът като лизингополучател от своя страна, се е задължил срещу предоставеното му ползване, да заплаща уговорената с договора цена, както и да придобие правото на собственост върху автомобила след изтичане на срока на договора за лизинг. Намира, че че валидността на възникналото между страните правоотношение въз основа на Договор за обратен лизинг № ****от 12.04.2023 г. и приложимите към него ОУ, е обусловен от действителността на договора за покупко- продажба от 12.04.2023 г., с който ищецът А. С. е продал на ответника собствения си лек автомобил М. B., per. номер Н*****КВ, който автомобил представлява и лизинговия актив по договора за обратен лизинг.

Видно от Общите условия (ОУ) към договори за обратен лизинг на ответното дружество, същото е установило процедура, стартираща със заявка, посредством която бъдещият лизингополучател кандидатства за сключване на договор за обратен лизинг (т.3 от ОУ). В тази заявка, наред с личните си данни, сума на исканото финансиране, информация за кредитоспособността си и др.. клиентът предоставя и данни за моторното превозно средство, бъдещ предмет на договора за обратен лизинг. Следващата стъпка(т.4от ОУ), включвала е лизингодателят да извърши оценка на кредитоспособността на кандидата за финансиране и на предложеното МПС (лизинговия актив), след което клиентът прехвърлял правото на собственост върху МПС на лизингодателя (т. 5 от ОУ) на цена определена на база извършените оценки.

Непосредствено след това страните сключват договор за обратен лизинг, с който същото МПС се предоставя на лизингополучателя за ползване срещу заплащане на сума в размер на цената по първия договор, платима на вноски заедно с уговорена възнаградителна лихва. След изплащане на кредита, лизингополучателят е длъжен отново да придобие собствеността върху лизинговия актив.

Сочи, че видно от т. 2.2 от Общите условия, страните от самото си встъпване в преговорния процес целят сключване на три взаимно свързани сделки - (1) продажба на МПС (лизингов актив) от лизингополучателя на 3 лизингодателя; (2) предоставяне на ползването на лизинговия актив от лизингодателя на лизингополучателя по силата на договор за обратен лизинг срещу заплащане и (3) прехвърляне на собствеността на лизинговия актив обратно на лизингополучателя.

Излага, че в договора за покупко-продажба на МПС от 12.04.2023г. изрично е посочено, че целта на сделката е МПС предмет на договора да бъде предоставено за възмездно ползване от купувача на продавача при условията на договор за обратен лизинг. Условията на договора за обратен лизинг включвали задължение на лизингополучателя да изкупи обратно вещта, предмет на договора за продажба на МПС (т. 13 от ОУ). Тоест, сключеният на 12.04.2023г. договор за покупко¬продажба на МПС представлявал по своята същност договор за продажба с уговорка за изкупуване. Излага, че съгласно чл. 209 от ЗЗД продажбата с уговорка за изкупуване е недействителна. Счита, че в разглеждания случай, макар и сделките да са търговски за ответника, тъй като са свързани с упражняваното от него занятие, то специалните разпоредби за търговската продажба, в т.ч. чл. 333 от ТЗ, който регламентира търговска продажба с уговорка за изкупуване, не намират приложениие в правоотношенията между страните, а отношенията се уреждат от общите разпоредби на гражданското право. Твърди, че не е налице хипотезата на чл.

333 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба, продажба с уговорка за изкупуване е допустима при наличие на две кумулативни условия -договорът да е сключен в писмена форма и да определя срока, в който правото на изкупуване може да бъде упражнено. В случая смята, че формата на договора е спазена, но не е спазено второто изискване, тъй като вместо право на изкупуване е уговорено задължение за изкупуване в определен срок след изплащане на парично задължение за лизингови вноски, при това в тежест на икономически слабата страна - потребител по договора за обратен лизинг, като неизпълнението на задължението за изкупуване е скрепено с неустойка. Наред с това продавач по първия договор за продажба на МПС е физическо лице и сделката не е свързана с упражнявано от него занятие, следователно, за продавача сделката не е търговска.

Излага, че втората сделка по същество представлява договор за потребителски кредит, по който ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и се ползва със засилена потребителска защита.

4

Специалните правила на търговското право, уреждащи отношенията между търговци, са неприложими. Счита, че третата сделка - „обратната" покупкопродажба не е търговска, тъй като купувачът по договора за покупко-продажба е физическо лице и сделката има за предмет вещ за лично потребление - чл.

318, ал. 2 от ТЗ.

Намира, че трите сделки са неразривно свързани и нито единият от договорите не би бил сключен без предварително да е уговорено сключването на другите два, като същинската цел е предоставяне на паричен кредит от търговец на физическо лице - потребител, а целта на първата сделка е да се обезпечи вземането на лизингодателя по договора за потребителски кредит с имущество на кредитополучателя. В обобщение излага, че договорът за покупко-продажба на МПС от 12.04.2023г., като неделима част от комплексното правоотношение между страните по договора за обратен лизинг, представлява продажба с уговорка за изкупуване и е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 -во от ЗЗД - поради противоречие на императивната разпоредба на чл. 209 от ЗЗД. Излага, че договорът за покупкопродажба на МПС от 12.04.23 г. е нищожен, поради което лизингодателят не е придобил право на собственост върху лизинговата вещ. Собственик на процесното МПС е останал лизингополучателят, който има правомощието да ползва вещта, и с оглед на абсолютния характер на вещното право на собственост може да го противопостави на всяко лице, в т.ч. на лизингодателя.

Това обстоятелство лишавало сключения договор за обратен лизинг от основание, тъй като причината лизингополучателят да се съгласи да заплаща лизинговите вноски е да получи като насрещна престация необезпокоявано ползване на лизинговия актив за срока на договора, както и в последствие да придобие право на собственост върху същия. Като собственик на вещта ищецът имал право необезпокоявано да ползва същата и не би могъл да я придобие отново от самия себе си. В обобщение счита, че доколкото договорът за лизинг е каузална сделка, липсата на основание води до нищожност на същия на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Презумпцията на чл. 26, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЗД е оборена в резултат на установената нищожност на договора за покупко- продажба на МПС от 12.04.2023г. Моли се исковата претенция да бъде уважена изцяло, като съдът постанови решение, с което да установи, че сключеният между страните Договор за обратен лизинг № ****от 12.04.2023 г. е нищожен на основание чл. 26. ал. 1, предл. 1- во от ЗЗД - поради 5 противоречие на императивната разпоредба на чл. 209 от ЗЗД. Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски, прави се възражение за прекомерност.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ппроцесуален представител на ответника.

Излага, че от представените по делото доказателства безспорно се установява и не се спори от страните, че са сключили- Договор за покупкопродажба на МПС №****от12.04.2023г, с който Купувачът-ответник е придобил собствеността на лек автомобил-марка М.-B., модел S -K. L.., per. № Н*****КВ, идентификационен рама № WDD2210701A097938., за което е заплатил продажната цена, в размер на 11000,00 лева, на Продавача-ищец, по настоящото дело. Не се спори от страна на ищеца, че е получил продажната цена Договор за покупко- продажба на МПС №**** Излага, че не е спорно между страните, че е сключен Договор за обратен лизинг № ****от 12.04.2023г., по силата на който ответникът се е задължил да придобие правото на собственост върху лизинговия актив, след което да го предостави за ползване на ищеца срещу съответно възнаграждение. Ищецът като лизингополучател от своя страна се е задължил срещу предоставеното му ползване да заплаща уговорената с договора цена, както и да придобие правото на собственост върху автомобила след изтичане на срока на договора за лизинг.