Решение № 134 от 20.10.2026, Окръжен съд - Видин

Съд: Окръжен съд - Видин
Дело: Гражданско дело 262/2026
Вид: Решение № 134
Подписан: 20.10.2026
Състав: ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА

Цитирани разпоредби

чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
чл.290 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
чл. 36 · Закон за адвокатурата
чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
чл. 2, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
чл. 2, ал. 1 т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
чл. 2, ал. 2, т. 2, пр.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
чл.7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
чл.325, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
чл. 212,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
чл. 219 · Наказателно-процесуален кодекс
чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. В., 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЙМ при участието на секретаря ВБЙ като разгледа докладваното от ВЙМ Гражданско дело № 20261300100262 по описа за 2026 година

Делото е с правно основание чл.2, ал.1, т.1, предл.1 и т.З, предл.2 във вр. с чл.4 и чл.7 от ЗОДОВ.

Образувано по искова молба От Д. С. С. , ЕГН : **********, с постоянен адрес-с.ЦП , общ.В., ул.*** против: Прокуратурата На Република България, гр. С., бул. ***. Пр. основание: чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ с Цена на иска:

20 000 евро - неимуществени вреди;

6 153.84 евро - имуществени вреди

Поддържа в исковата молба, че на 03.09.2025г., срещу Д. С. С., е образувано Досъдебно производство № ЗМ - 113/2025 г. по описа на РУ К., прокурорска преписка № 03205/25г. по описа на ТО К. на РП В., по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК.

Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК, за това, че на 03.09.2025г, около 12:32 ч. по ул. ***, в с. С., общ. Г., обл. В. на кръстовището с гара С., с посока на движение от гр. В. към гр. Д. е управлявано МПС- ***, с per. № ***, собственост на „А.“ ЕАД с БУЛСТАТ *** от водач след употреба на наркотични вещества и техните А.лози„амфетамин“, установено чрез изследване с техническо средство -„Drager Drug Test 5000”, с фабричен № ARMF- 0092, проба № 039/03.09.2025г. в 14:48 1 часа

За случая, на Д. С. С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA акт № 4356319/03.09.2025 г, и заповед з а прилагане на принудителна административна мярка GPAM- 286169592.

В последствие, в досъдебното производство е извършена и приобщена токсикохимична експертиза, на база която Районна прокуратура В . е установила, че не е налице извършено от стрА. на ищеца престъпление по чл.

3436, ал. 3 от НПК, тъй като кръвната проба доказва, че Д. С. не е употребил наркотични вещества или техни А.лози. Досъдебното производство е прекратено н а 16.01.2026г. с Постановление за прекратяване на досъдебно производство, издадено на основание чл. 199 във вр. с чл. 243, ал. 1, т. 1,във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

По отношение на неимуществените вреди се твърди, че неправомерното отнемане на свидетелството за управление на МПС на ищеца е довело до редица негативни последици за него и семейството му.

На първо място С. живее в с. ЦП. Веднага след отнемането на свидетелството му, в малкото населено място, в което живее, се е разчуло и мълвата, че е наркоман и че ходи и на работа дрогиран. Малко след това мълвата стига и до приятелите му в гр. В. и колегите му. В следствие на силният емоционален стрес преживения срам и неудобство в професионален и личен план, засегнатата чест, достойнство, притеснение, унижение, загуба на самочувствие, чувство на безпомощност и обреченост, злепоставяне пред близки, здравословното му състояние се влошава и на 28.10.2025г., постъпва за стационарно лечение в психиатричното отделение към МБАЛ „Св. Петка“ АД. Силният психо- емоционален стрес от случващото се водят до притеснение, тревожност, притеснителност, отпадналост. Не на последно място преживеният стрес от страх от наказателно преследване, провокира и отключва физически и психически проблеми, като на ищеца е поставена диагноза „умерено тежък депресивен епизод“ с медикаментозно лечение.

Претендират се и имуществени вреди.

Твърди се , че ищецът работи в „А.“ ЕАД, като „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, като след отнемането на свидетелството му за управление на МПС е излязъл болничен до 20.11.2025г„ като веднага след връщането му на работа трудовото му правоотношение е било прекратено със 2

Заповед № 143/27.11.2025г.

На следващо място изпаднал в невъзможност, да се придвижва с автомобила си, наложило се, да наеме апартамент, за да може да води осемгодишният си син на училище. Детето учи в СУ „Цар Симеон Велики“ гр. В. и удобен транспорт от с. ЦП до гр. В., няма. Така принуден от обстоятелствата се преместил със семейството си в гр. В..

Твърди се, че е преживял и други неимуществени вреди -неудобството от пълна промяна в начина на живот в следствие на смяната на жилището му, обичайната среда в която живее, оставането без работа и колектив.

Моли Съда да постанови решение, с което:

Да осъди ответника- Прокуратура на Република България да заплати на Д. С. С. с ЕГН **********, сума в размер на 20 /двадесет хиляди/ еврообезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на неправомерните действия от стрА. на РП В., а именно отнемане на притежаваното от него СУМПС и образуване на ДП № ЗМ- 113/2025г. по описа на РУ К., пр. пр. № 03205/2025г. по описа на ТО К. на РП В. за престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК, което в последствие е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1,във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, които вреди се изразяват в претърпени от него болки и страдания , подробно описани в изложеното, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането.

Да осъди ответника- Прокуратура на Република България да заплати на Д. С. С. с ЕГН **********, сумата от 6 153, 84 евро- представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснато трудово възнаграждение за периода от 27.11.2025г. до датата на предявяване на исковата молба25.03.2026г.

Да осъди ответника да заплати и законна лихва от момента на завеждане на настоящият иск до окончателното изплащане на главницата по т. 1 и т. 2 от петитума.

Молят да бъдат присъдени и разноски по делото

Постъпил е писмен отговор от Прокуратурата На Република България чрез Мирослав Костов - прокурор в Окръжна прокуратура - В., ответник по гр. д. № 262/2026 г. по описа на Окръжен съд-В..

Оспорват исковите претенции като неоснователни, силно завишени и несъответстващи на изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Посочват, че на 03.09.2025 г. ищеца е спрян с товарния автомобил, с който работи в дружество „А. „ ЕАД в с. С., обл. В. от автопартул на РУ-К., като му е направена проверка за алкохол и наркотици Пробата за наркотици отчела „амфетамин“, поради което започнало досъдебно производство при условията на чл. 212,ал.2 от НПК за извършено престъпление по чл. 343б,ал.3 от НК.

В началото на 2026 г. в РП-В. бил приложен протокол за химическо изследване, което показало, че няма използване на наркотично вещество и на 16.01.2026 г. прокурор от РП-В. прекратил производството.

Не е повдигано и предявявано обвинение на ищеца.

Твърди се, че в настоящия случай неоснователни и недоказуеми са претенциите за неимуществени вреди.

Ищецът не сочел доказателства, че тези му психически и здравословни състояния са в пряка и непосредствена причинна връзка с повдигнатото му обвинение и водения наказателен процес.

Неоснователни, неконкретизирани и недоказани в горния контекст на чл. 4 от ЗОДОВ са и твърденията за влошено физическо и психично здраве, вследствие на обвинението и водения наказателен процес.

Действително константната съдебна практика приема, че всяко лице участник в съдебно производство, особено наказателно такова обичайно търпи вреди - неприятни изживявания, неудобство, страх от изхода на делото.

В конкретния случай ищецът не ангажира конкретни доказателства за преживени такива страдания, които описва, още по-малко надвишаващи по интензитет обичайните при наличие на обвинение за тежко умишлено престъпление.

Не са ангажирани относими доказателства за настъпили трайни вреди върху физическото и/или психическото здраве на ищеца, както и върху професионалната му реализация или личен живот в резултат на процесното обвинение.

Твърди се, че от датата на започване на досъдебното производство до прекратяването му е изминал неголям срок -4 /четири / месеца, а на ищеца не е 4 повдигано и предявявано обвинение, което да го стресира и уязви психически.Делата с наркотично вещество стА.ли достояние на широката общественост с много случая на така нар. „фалшиви проби“, които впоследствие при химическа експертиза не се доказва наличие на наркотично вещество и при положение, че ищеца не е употребил такова не би следвало да се притеснява неоснователно.

Оспорват и предявения иск за неимуществени вреди в размер на 20 000 евро и по размер, тъй като претенцията е прекомерно завишена и не отговаря на съдебната практика по А.логични случай, вкл. и на ЕСПЧ, и най- вече на принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД.

Твърди се, че при установена положителна проба за наркотично вещество с техническо средство единствена възможност е започване на досъдебно производство и от тази гледна точка Прокуратурата няма и не може да не изпълни задълженията си произтичащи от Конституцията и Наказателните закони.Следва да се има предвид, че спрямо ищеца не са прилагани мерки за процесуална принуда поради факта, че не е имало обвинение и поради това считат претенцията за крайно завишена.

Оспорват и претенцията за имуществени вреди, произтичаща от неполучено трудово възнаграждение, във връзка с прекратен трудов договор.

Видно от представената от ищеца заповед за прекратяване на трудовия договор /трудовото правоотношение/, трудовият договор е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, тоест - по взаимно съгласие на страните. Щом като това е така. не е установено и доказано от ищеца, че прекратяването на трудовия договор на ищеца стои в причинно-следствена връзка, и обуславяща зависимост с актове и действия на органите на ПРБ. Не е налице причинноследствена връзка между воденото и впоследствие прекратено досъдебно наказателно производство, и прекратяването на трудовия договор на ищеца.Органите на ПРБ не дължат обезщетение за така претендираните имуществени вреди, произтичащи от пропуснати ползи /неполучено за определен период, визиран от ищеца трудово възнаграждение/.

Считат, че основанието за прекратяване на един трудов договор, и дали това прекратяване /това основание/ се намира в причинна връзка с актове и действия на органи на ПРБ, подлежи на установяване и доказване само чрез надлежни писмени доказателства.

С оглед изложеното по-горе, молят Съда да отхвърли исковите претенции, предявени от Д. С. С. с които претендира обезщетение за неимуществени и имуществени вреди като неоснователни и недоказани, изключително завишени и неотговарящи на критерия за справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото стрА. и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 03.09.2025г., срещу Д. С. С., е образувано Досъдебно производство № ЗМ - 113/2025 г. по описа на РУ К., прокурорска преписка № 03205/25г. по описа на ТО К. на РП В., по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК.

Във връзка с твърденията на ищеца за претърпени неимуществени и имуществени вреди са допуснати разпитани свидетелите - МариА. С.а 6 съпруга на Д. С. и КМ , негов приятел.