Решение № 71 от 11.04.2022, Районен съд - Гоце Делчев

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. , 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентин Б. Божинов при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева като разгледа докладваното от Валентин Б. Божинов Гражданско дело № 20211220100684 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Ш. М. Ш. против АЛ. С. М., двамата от с.Сл., община С., област Бл..Иска се да бъде признато за установено по отношение на ищеца Ш. М. Ш., че ответникът АЛ. С. М. не е собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Сл., общ. С., обл. Бл., одобрени със заповед № РД[1]18-511/31.07.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота местност „Поточе“, с площ на имота 268 кв. м, с трайно предназначение на земята - земеделска, с начин на трайно ползване - нива; категория на земята - осма, с номер по предходен план 103243, при съседи - имоти с идентификатори; ***; ***;

*** и ***. Също така се иска да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност - чл.

587, ал. 2 от ГПК, № 70, т. I, per. № 1085, д. № 63 от 12.05.2021 г. по описа на нотариус Мая Цветковска, с № 697 по РНК в гр. София, с район на действие PC Гоце Делчев, вписан в СВ при PC Гоце Делчев, вх. per. № 1881 от 12.05.2021 г., дв. вх. № 1880, акт № 199, т. VIII, д. № 985, партиден № 1

72121.Претендират се и сторените по делото разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК.

Ищецът твърди, че притежава в землището на с. Сл., местността „Поточе“, имот пл. № ******* и че го обработва от години, заедно с имот пл.

№ ********, като последното му е разрешено от неговите собственици. Че през 2014 г. научил, че се продава имот, съседен на тия два имота, а именно имот пл. № 103243, собственост на наследниците на Ал. Ибр. Ш.. Че му било предложено като съсед да го купи и приел това, защото имотът допълвал обработваното от него място.Че Х. Х. Ш. и неговите братя се б или разбрали как да си поделят наследствени имоти и имота с пл. № 103243 го били дали на Х., поради което именно с него отишли при кмета на селото - Дж. Н., който извършил нотариална заверка на договора им за покупко-продажба на недвижим имот от 28.02.2014 г. и, по-конкретно, удостоверил неговия (като купувач) и на Х. Х. Ш. (като продавач) подписи, а също така удостоверил и съдържанието на договора им. Че като собственик на имота се чувствал през всичките години след сключването на договора. Ползвал е имота явно, необезпокоявано от никого - в това число от който да било роднина на продавача Х. Х. Ш. или на което да било трето лице. Веднага след като платил договорената цена и подписали договора, се заел да почиства мястото. Платил на трактор, който половин ден вадил камъни и къртил бурени и трънаци от мястото, тъй като искал да стане хубаво, та да има смисъл от труда, който ще влага в него. Че за да запази имота от нашествие на хора и животни - откъм пътя, от изкараните камъни, направил висок около метър и двадесет сантиметра зид, който засипал с цимент и поставил тръби в него, с намерението един ден да посади по лоза до всеки кол. Че всяка година си сее имота с нещо, обикновено тютюн.Че преди около два - три месеца преди завеждането на иска, ответникът го срещнал и заявил, че ще вземе за себе си място на „Поточето“.Обадил се на собствениците на имота, които не живеят в Слащен, и им казал, че тази година няма да засее имота, защото не иска да си има разправии с никого.Че те настояли, че имотът си е техен и че не са си променили волята ищецът да го обработва, но, въпреки това, той не посял този имот.Няколко дни преди предявяване на иска научил от кмета на селото, че М. се е снабдил с нотариален акт за „Ш.ото място“ и че е депозирал официално искане да изведат ищеца от имота и да настанят ответника.При 2 направена справка установил, че ответникът на 12.05.2021 г. е бил признат от нотариус за собственик напроцесния имот.Според ищецът не е възможно на посоченото в нотариалния акт основание - давностно владение - ответникът да е придобил имота, защото той не е владял имота поне десет години преди датата на признаването му за собственик на имота и то по предвидения в закона (чл. 79 от ЗС) начин. Че този имот ищецът го владее от 2014 г., без никакво прекъсване , а преди това имотът се владеел от неговите собственици - Ш.и. Че М. изобщо никога не е стъпвал в този имот. Счита, че и на никакво друго основание ответникът не е собственик на имота.

Ответникът в представения писмен отговор навежда твърдения както за недопустимост, така и за неоснователност на предявения иск.Твърди, че твърдението на ищеца, че е собственик на процесния имот не отговаря на фактическата действителност и същия няма правен интерес от предявяването на настоящия отрицателен установителен иск.Също така излага и твърдения за неоснователност на предявения иск, като твърди, че този имот е негов наследствен имот.

По делото са приложени многобройни писмени документи, събрани са гласни доказателства, назначена е съдебно-техническа експертиза.

По делото е приложен нотариално заверен Договор за покупкопродажба на недвижим имот от 28.02.2014 г., с който Халил Халилов Ш. продава на ищеца Ш. М. Ш. имот № *******, находящ се в местността Поточе, землищено на с.Сл. с площ на имота 0.27 дка.

Разпитани са свидетелите Ш.а, Х. и Аг.Според свидетелите Ш.а и Х. процесния имот е на Ал. Ш., по наследство и тя била продадена на ищеца, който направил много подобрения в имота и го заградил и имота бил обработван от него след закупумването му.Свидетеля Аг. навежда твърдения, че имота е на ответника М..

Според заключението на съдебно-техническата експертиза, действащият ЗРП(ПУП) и кадастрален план на с. Сл., общ. С. е одобрен със заповед №3591 от 05.11.1960 година. Процесният имот с идентификатор *** по КККР на землището на с.Слащен, одобрена със Заповед № РД-18-511 от 31.07.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София е извън обхвата на одобрения, със заповед №3591 от 05.11.1960 година, ЗРП (ПУП) и кадастрален план на селото и не е заснет и нанесен. 1.2. Със Заповед 3

№ РД-18-511 от 31.07.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София са одобрени КККР за землището на с.Сл., община С., Бл. област.

Урбанизираната територия на с.Сл.е извън обхвата на горецитираните КККР.

Преди одобряването на КККР за землището на с.Сл., община С., Бл. област процесният имот е заснет и нанесен в КВС за землищено на с.Сл. от 1995 година с №103243, в м-та „Поточе“ и начин на трайно ползване - нива. ПИ с идентификатор *** по КККР на землището на с.Сл., одобрена със Заповед № РД-18-511 от 31.07.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК София е идентичен с имот №103243 по КВС за землището на с.Сл. от 1 995 година. За имота, отразен под №18 в решение №1751Б от 04.02.2008 година на ОС“3“ с. С. няма издадена скица. Проблемът свързан с идентификацията на поземлените имоти в кадастралната карта е често срещан случай в практиката.Той възниква поради факта, че заявените за възстановяване имоти са описани с общи и пространствено и нееднозначно определени параметри такива като: площ, вид(нива, лозе, ливада и т.н.), местност и съседи. В съвременни условия при наличието на високо точни кадастрални карти, в които пространственото местоположение на имота е еднозначно определено, както и в условията на динамична промяна на собствеността тези описателни характеристики в старите актове вече губят своето значение като параметри указващи еднозначно за кой имот става дума и къде точно се намира той.

Необходимостта от извършване на техническа експертиза за идентификация на поземления имот възниква тогава, когато по данните от представения документ за собственост не е възможно еднозначно да се определи пространственото местоположение на имота, т.е. координатите на неговите гранични точки. Основната цел на експертизата за идентификация на поземления имот е да се направи изследване чрез което изхождайки от опи[1]сателните характеристики записани в документите за собственост и наличните към момента на съставянето на нотариалния акт или друг документ, удостоверяващ субективните права на индивида картографски материали, да се даде заключение за имот с кой идентификатор в действащата кадастрална карта се отнася стария документ. Експертизата за идентификация на поземлен имот е сложен процес изискващ анализ и обработка на много и разнообразни картографски материали, разписни листове и регистри за собственост вклю[1]чително и стари аерофотоснимки доказващи местоположението, кон[1]фигурацията и топографското описание 4 на имота предмет на експерти[1]зата. Впредвид гореизложеното, при обема на наличната, в кориците на делото, информация и липсата на скица за имота, отразен под №18 в решение №1751Б от 04.02.2008 година на ОС“3“ с. С. не може да се направи заключение за идентичност на имота, отразен под №18 в решение №1751Б от 04.02.2008 година на ОС“3“ с. С. с имот №******* по КВС, който е идентичен с ПИ с идентификатор 67270.103. 243 по КККР на землището на с.Сл., одобрена със Заповед № РД-18-511 от 31.07.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК- София.

При тези данни от фактическа страна и като прецени материалите по делото във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира предявения иск за недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването му.

Според приетото в т.1 от ТР № 8 от 27.11.201 Зг. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС становище правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

Отрицателният установителен иск е допустим и в случай, че ищецът разполага с възможност да предяви положителен установителен иск за своето право, т.к. за него съществува правен интерес и при избрания по-ограничен способ на защита, при който се отрича правото на ответника върху същия обект. Чрез отрицателния установителен иск ищецът защитава своето право, отричайки правото на ответика върху същия обект или отричайки правата му, които са пречка, за да реализира собственото си право.

В случая обаче според съда ищецът не притежава самостоятелно право, което да защити в настоящето производство, доколкото не е собственик на процесния имот, нито на основание покупко-продажба, нито на основание придобивна давност/каквато и не се твърди/.По делото е представен Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.02.2014г., който обаче не го прави собственик на имота, доколкото не е спазена законовата форма за продажба на недвижим имот.А и самия ищец в исковата си молба макар и да се заявява като собственик на имота твърди, че „ … Този имот аз го владея от 2014 г., без никакво прекъсване, както вече подробно изложих твърдения по5 горе, а преди това имотът се владееше от неговите собственици – Ш.и …“.Т.е. веднъж ищецът твърди, че е собственик на имота, а след това, че е негов владелец.

Също така, ищецът няма възможност да придобие права, отричайки правата на ответника.В настоящето производство ищецът въпреки твърдението му, че е собственик на имота заявява, че положителното решение по предявения иск му е необходимо,за да предотврати последващи действия на ответника, като не иска в производството по делото да бъде изследвано , че именно той е собственик на процесния имот. В случая ищецът твърди, че въпреки, че е собственик, положителното решение по предявения иск му е необходимо, за да предотврати последващи действия на ответника. При това положение дори при уважаване на предявения иск, това не би довело до промяна на фактическото положение такова каквото е към настоящия момент.

В обобщение на извода, че ищецът няма правен интерес от воденето на отрицателния установителен иск, то и в съответствие с постановеното по т.1, изр.последно от ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, следва производството по делото да се прекрати.