Решение № 28 от 04.03.2021, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. К. , 04.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Д. Станкева Атанасова като разгледа докладваното от Мариана Д. Станкева Атанасова

Административно наказателно дело № 20201850200266 по описа за 2020 година

И. М. С. ЕГН ********** против Наказателно постановление № 03 37/ от 21.07.2020 г., издадено от Директор на РЗИ С. област, с което на основание чл. 209, а, ал. 1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП, като го счита за неправилно, незаконосъобразно, и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Твърди, че е нарушено правото му на защита поради разминаване между АУАН и НП в обстоятелствената част и при обозначаване на нарушената правна норма.

Твърди нечетливост на съставения АУАН, че няма единство между описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП, както и с правната квалификация.

Твърди, че незаконосъобразно и определен размер на наказанието над предвидения минимум, в каквато насока твърди и нарушение, изразяващо си в необсъждане на възможността по чл. 28 от ЗАНН, в каквато насока изтъква, че по време на описаното нарушение няма лица по улиците на населеното място. Твърди, че не са му осигурени защитни средства съгласно изискването на чл. 64, ал. 4 от Закона за здравето.

Твърди нищожност на обжалваното НП поради липса доказателства за заеманата длъжност от лицето което го е издало.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно уведомен се явява. Представлява се и от упълномощения представител, който поддържа жалбата и оплакванията в нея.

1

Въззиваемата страна – ОД на МВР С., редовно уведомена, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище от упълномощен представител, с което се иска отхвърляне на жалбата като недоказана и потвърждаване на обжалваното НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в законоустановения - 7дневен срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено на 28.04.2020 г., като липсват доказателства за връчването му, поради което съдът приема жалбата за подадена в посочения срок.

По същество е основателна, но с различни от изложените в жалбата основания.

Обжалваното НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 145 от 22.04.2020 г. /бланков № 646903/, съставен срещу жалбоподателя за това, че на същата дата, около 17 часа в гр. К.,кръстовището „Белица“ срещу обществено място същият е без защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата.

В АУАН извършеното е квалифицирано като нарушение на т. 9 от зап. № РД-01124/13.03.2020 г., доп. със зап. № РД-01-197/10.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, относно въведени противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.

В обжалваното НП са изложени следните фактически обстоятелства, отнасящи се до действията на жалбоподателя, а именно: че на посочената дата, час и място „…лицето се е намирало на посоченото място без поставена защитна маска за лице, за еднократна или многократна употреба или друго средство покриващо носа и устата, с което си действие не е изпълнил противоепидемичните мерки във връзка с обявеното извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., с което виновно е нарушил точка 9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. за допълнение на Заповед № РД-01124/13.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-131/17.03.2020 г., Заповед № РД-01139/19.03.2020 г. , Заповед № РД-01-144/22.03.2020 г. , Заповед № РД-01-154/26.03.2020 г. , Заповед № РД-01-168/30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169/31.03.2020 г., Заповед № РД-01172/02.04.2020 г. и Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, относно въвеждане на противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето…..“ С обжалваното НП на жалбоподателя, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето му е наложена парична санкция „глоба“ – 300 лева.

В хода на проведеното съдебно следствие пред настоящия съд не са събирани гласни доказателства, като съдът намира за установена фактическите обстоятелства, описани в АУАН, който е съставен в надлежната форма, по надлежния ред, подписан е от лицата, 2 посочени в него, а препис от акта е предявен на жалбоподателя и е подписан от него без възражения. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на 22.04.2020 г., което е видно от изричната разписка за това. АУАН е съставен от оправомощено лице, на което по реда на чл.

209а, ал. 3 от ЗЗ е предоставено правомощие да съставя АУАН за извършени нарушения или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки. В тази насока е приложена /служебно от съда/ заповед № 517з-1494 от 24.03.2020 г. на директора на ОД на МВР С.. Именно това лице, в същото време е част от лицата, на които е възложено издаване на НП за тези нарушения - чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, като макар и да липсват конкретни доказателства, съдът не приема за основателно възражението за нищожност на НП на това основание, след като публично известно е че именно старши комисар Н.В.С. заема длъжността директор на ОД на МВР С..

Без съмнение съдът приема за установено, че на посочената дата и мчас в НП,жалбоподателят се е намирал в в центъра на с.Г. Община К., жалбоподателя се е намирал на обществено място, без защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата – кърпа, шал или др. Правилно е посочено нарушената разпоредба – т. 9 от зап.

№ РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със зап. № РД-01-197/10.04.2020 г. /макар и в АУАН и в НП да е налице неточност относно точната дата на издаване на цитираната заповед № 197/.

В същото време обаче е налице незаконосъобразност в издаденото НП, в което са описани фактически обстоятелства, различни от описаните в АУАН и в същото време тези обстоятелства не дават основание за извод, че са осъществени обективните признаци на нарушението, за което е наложена санкцията.

Посочената като нарушена норма - точка № 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, е в сила от 12.04.2020 г., като е установена с последващ акт - Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. за изменение и допълнение на основния подзаконов нормативен акт, с който са въведени противоепидемични мерки. Цитираната норма установява задължение, както следва: „Всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.).“ Допълнително е определено, че за целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги).

Може да се обобщи, че с цитираната точка 9 е създадено задължение за всички лица, намиращи се на открити или закрити обществени места да носят маска или друго защитно средство, покриващо устата и носа. Без съмнение в АУАН са посочени обстоятелствата, според които жалбоподателят е осъществил от обективна страна нарушение на цитираното 3 задължение, след като на посочената дата и час се е намирал на обществено място – е бил без защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата. Това поведение е описано в акта, но в обжалваното НП липсва един от посочените обективни признаци, а именно характера на мястото, където се е намирал жалбоподателя – „открито обществено място“.

Неописването на това обстоятелство е съществен пропуск в изпълнение на задължението по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да бъде описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Неописването на нарушението с неговите обективни признаци представлява незаконосъобразност, която е съществена, тъй като не дава възможност да бъде упражнено правото на защита в пълна степен – извършителят да узнае фактите, от които се прави извод за осъществяване от негова страна на предвидено в закона нарушение, и да има възможност да организира защитата си съобразно тези факти, а освен това различното описание на деянието в АУАН и НП създава несигурност при осигуряване възможност на едно лице да узнае какво нарушение му се вменява в отговорност и на основание какви факти.

Поради това следва да бъде отменено обжалваното НП.

Само за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано объркването на гражданите, след като са издадени многобройни заповеди, с което са въвеждани и отменяни различни противоепидемични мерки. Като пример може да бъде посочено обстоятелството, че заповедта за въвеждане на противоепидемични мерки е издадена на 13.03.2020 г., като само за месец има издадени общо девет отделни акта, с които се изменя или допълва първоначалния акт за въвеждане на тези мерки. Неизбежно е да настъпи объркване сред гражданите и след като на 30.03.2020 г. са издадени последователни заповеди – номера 168 и 169, с които съответно се въвежда и отменя мярка изискваща задължение за носене на защитна маска за лице на открити и закрити обществени места. Без съмнение многобройните и разнопосочни актове за въвеждане на противоепидемичните мерки налага състояние на несигурност по въпроса какви са актуалните противоемпидемични мерки и без съмнение това създава затруднения за гражданите при спазването им.

Извън това съдът намира за излишно да се обсъжда подробно възможността с подзаконов акт /извън закон и указ/ да се въвеждат норми за поведение и съответни санкции за това, което принципно е предвидено в чл. 2, ал. 2 от ЗАНН, но е недопустимо при определяне и въвеждане на противоепидемични мерки, по същество норми за поведение на гражданите, да не е предвиден нито един ред за осигуряване на необходимата публичност на тези мерки и правила за поведение, след като тези актове не са обявени по общия ред, предвиден за нормативните актове – публикуване в ДВ. Незаконосъобразно е да ангажираш отговорността на гражданите за извършени административни нарушения, след като във всички цитирани заповеди /основна и допълнителни/ не е предвиден начин на обявяване на тези противоепидемични мерки, като дори не е разпоредено публикуването им в електронната страница на Министерство на здравеопазването /което практически е единственото място за откриването им/.

4

Не следва да се обсъжда подробно и факта, че от 11.03.2020 г., когато са въведени първите противоепидемични мерки, до 14.05.2020 г. в Закона за здравето – чл. 63, съществува понятието „извънредна епидемична обстановка“, без да е налице дефиниция на това състояние, както и редът за установяването му, а в същото време е послужило като основание за издаване на посочените заповеди и въвеждане на противоепидемичните мерки, с което е нарушен принципа за законосъобразност на административно-наказателната дейност.

Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 0337 от 21.07.2020 г., издадено от Директор на РЗИ С. област, с което на И. М. С., ЕГН ********** на основание чл. 209, а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за извършено нарушение на точка № 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.

Решението може да се обжалва пред Административен съд С.-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподател, и въззиваемата страна Съдия при Районен съд – К.: _______________________

5