Решение № 34 от 31.03.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. гр. Добрич, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Б. П.а при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова като разгледа докладваното от Деница Б. П.а Търговско дело № 20213200900193 по описа за 2021 година

Предявени са от „Банка ДСК“ АД , ЕИК 121830616, със съдебен адрес: гр.София,бул.“Витоша“№15,ет.6, чрез юрисконсулт В.а *****, пасивно кумулативно съединени искове срещу В. П. Ч. ЕГН ********** от гр.Добрич, ул. “***“№4,ет.3,ап.6 и С. Д. Д. ЕГН ********** от с.Владая, Столична община, ул. “Проф.***“№7, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците, при условията на солидарна отговорност, дължат на ищеца сумата от 21 065,91 евро, с левова равностойност 41 201,34 лв., съставляващи част от неиздължена главница в общ размер на 176310.03 евро към 30.03.2021г. по договор за кредит за закупуване на дълготрайни материални активи №6/30.10.2006г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение №1/15.11.2006г., Допълнително споразумение №2/21.11.2006г., Допълнително споразумение №3/14.11.2011 г., Допълнително споразумение №4/25.10.2012г. и Допълнително споразумение №5/25.03.2014г., сключени между кредитополучателя „Делфи Прим” АД и кредитора „Сосиете Женерал Експресбанк” АД /чиито правоприемник е “БАНКА ДСК” АД/, ведно със законната лихва върху главницата от 21 065,91 евро, считано от датата на подаване на заявлението - 30.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед № 151 от 02.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановено по ч. гр. дело №996/2021 г. на ДРС.

Претендират се сторените по делото разноски, вкл. по заповедното производство.

Исковата молба се основава на следните обстоятелства:

Със Заявление вх.№1099/31.03.2021г. банката ищец е поискала издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците на основание чл.417 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните книги 1 на банката по Договор за кредит №6/30.10.2006г. и допълнителни анекси към него. Издадена е Заповед №151 от 02.04.2021г. по ч.гр.д.№996/2021г.на ДРС.

Постъпили са възражения по чл.414 от ГПК от съдлъжниците В. Ч. и С. Д..

Предвид това с Разпореждане №3269/26.10.2021г. по делото заповедният съд е указал на кредитора да предяви иск за установяване на съществуването на вземането срещу подалите възражения съдлъжници в едномесечен срок от съобщението. Съобщението е връчено на банката на 03.11.2021г., а настоящият иск е предявен на 25.11.2021г. - в срок.

По силата на Договор за кредит за закупуване на дълготрайни материални активи №6/30.10.2006г. “Сосиете Женерал Експресбанк“АД/с правоприемник Банка ДСК АД/ е предоставило на „ДЕЛФИ ПРИМ „АД,ЕИК 130138931 банков кредит в размер на 810 000 евро за закупуване и основен ремонт на производствена и административна сграда и прилежаща земя.

Кредитът е предоставен за срок от 120 м., включително 12 месеца гратисен период, считано от датата на сключване на договора. На основание чл.101 от ЗЗД като съдлъжници по договора за кредит са встъпили С. Д., ***, *** и В.

Ч..

Договорът за кредит е изменен и допълнен с пет броя допълнителни споразумения към него, както следва:

С допълнително споразумение №1 от 15.11.2006г. и с допълнително споразумение №2 от 21.11.2006г. страните са договорили допълнително обезпечение по кредита.

С допълнително споразумение №3 от 14.11.2011 г. страните са договорили погасителен план за издължаване на остатъчния размер на кредита,който възлиза на 442 499,99 евро, при краен падеж на погасяване 30.09.2016г.

С допълнително споразумение №5 от 25.03.2014г. страните са установили, че дългът по главницата е сумата от 194 782,97 евро , като са договорили краен срок за издължаване на сумата 30.03.2016г. Приет е нов погасителен план.

Падежът по договора за кредит е настъпил на 30.03.2016г., съгласно последното допълнително споразумение, поради което задълженията на физическите лица, сред които двамата ответници са станали изискуеми в пълен размер на основание чл.84 от ЗЗД. Кредитополучателят и длъжниците не са изпълнили задължението си за погасяване на кредита, включително към момента на настъпване на падежа му.

На 15.07.2015г. в ТР е вписано Решение №130 от 14.07.2015г. по т.д.

№123/2015г.на ДОС за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на кредитополучателя “ДЕЛФИ ПРИМ“АД. На 07.08.2015г. са предявени вземанията на “Сосиете Женерал Експресбанк“АД в производството по несъстоятелност на длъжника. Вземанията са включени в списъка с приети вземания срещу „ДЕЛФИ ПРИМ“АД. С Решение от 11.05.2017г.по т.д.№123/2015г. на ДОС длъжникът е обявен в несъстоятелност.

В производството по несъстоятелност не е извършено осребряване на имущество и не са изготвени сметки за разпределение, което обуславя правния интерес на ищеца, правоприемник на банката кредитор по договора за кредит да потърси удовлетворяване на вземанията си от солидарно задължените по кредита лица, в т.ч. двамата ответници.

2

След издаването на гореописаната заповед за изпълнение и изпълнителен лист ищецът е присъединил вземането си към образуваното срещу същите длъжници изп.д.№20218100400151 по описа на ЧСИ Н. *** , с район на действие Окръжен съд гр. Добрич.

На 23.12.2020г. по ч.гр.д.№3765/2020г.на РС гр. Добрич в полза на Банка ДСК АД срещу същите ответници, както и срещу **** , са издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, изменени и допълнени с Разпореждане за допускане на поправка на ОФГ№260276/11.01.2021г. за сумите:10 000 евро с левова равностойност 19 558,30лв.,представляваща част от дължима главница по Договор за кредит за закупуване на дълготрайни материални активи №6/30.10.2006г.,ведно с допълнителните споразумения към него,която към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е била в общ размер на 176 310,03 евро,ведно със законна лихва,считано от

22.12.2020г.до окончателното погасяване на задължението; 391,70лв.присъдени разноски и 150 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Във връзка с подадени възражения от лицата В. Ч. и С. Д., Банката е предявила иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване на вземането си срещу двамата ответници, по който е образувано гр. д. №1474/2021г.по описа на ДРС. Предмет на това дело е друга част от вземането, различна от сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по ч.гр.д.№996/2021г.на РС гр. Добрич.

По изложените съображения се настоява за уважаване на предявените искове.

В срока по чл.367 от ГПК, ответникът В. П. Ч. депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Счита вземането на банката за погасено по давност, тъй като датата на падежа на кредита не е сочената от ищеца дата 30.03.2016 г., а 15.07.2015 г. Според ответника Ч. в резултат на откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството кредитополучател, което е станало на 15.07.2015г., на същата дата и по отношение на него е настъпил падежът на задължението за погасяване на кредита. Банката предявила вземането си срещу несъстоятелния кредитополучател на 07.08.2015г., но срещу съдлъжниците - поръчители не е предприела никакви действия, по отношение на тях давностният срок не е спирал да тече и е изтекъл и към момента на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение спрямо него и съдлъжниците поръчители вземането на банката било погасено по давност. Несъстоятелно и невярно било твърдението, че падежът настъпил спрямо длъжника кредитополучател, но не е настъпил спрямо съдлъжниците. Позовава се и на неравноправност по отношение на него на клаузи от договора за кредит, за прилагане спрямо него на правилата за поръчителство, тъй като не бил встъпил като съдлъжник, не бил получил нито стотинка от кредита. Твърди и неправилно да е изчислен размерът на вземането, тъй като дружеството кредитополучател спряло плащанията на 30.05.2014г. или 5дни след подписване на анекса от 25.05.2014г., в който било записано, че дългът остава в размера на главницата от 194 782.97евро. Към анекса бил приложен погасителен план, който не кореспондирал с представения пред ДРС.

Твърдяната дата като падеж 30.03.2016г. не кореспондирала с действително настъпилите факти - откриване на производство по несъстоятелност и предявения предсрочно изискуем дълг. Веднъж счита дългът да е станал 3 изискуем към датата, когато са спрели плащанията през 2014г., втори път на датата 15.07.2015г., когато било открито производството по несъстоятелност, но при всички случаи не и на договорената дата на последната вноска през 2016г.

Според ответника С. Д. Д. вземането било обявено за предсрочно изискуемо на датата 22.04.2015г. с писмо rox.№RV- 3798-07 на банкатакредитор, от която дата са изтекли повече от 5 години преди предявяване на искова или друга молба в съда. Изискуемостта се обосновавала и с постановяване на решение за обявяване в несъстоятелност на кредитополучателя на дата 14.07.2015г., вписано на 15.07.2015г., от когато всички парични задължения на „Делфи прим“ АД станали изискуеми по отношение на всички. Релевантно било действието на банката-кредитор по предявяване на вземането си в производството по несъстоятелност.

Предсрочната изискуемост е настъпила най-късно на 15.07.2015г. и 5годишната погасителна давност е изтекла на 15.07.2020г., като заявлението било подадена на 31.03.2021г. Банката предявила вземането си и в производството по несъстоятелност с молба вх.№5211 от 07.08.2015г.

По изложените съображения ответниците настояват за отхвърляне на исковете в цялост. Претендират сторени по делото разноски.

С допълнителна искова молба , ищецът е изразил становище за неоснователност на направените от ответниците оспорвания. Противопоставя се на твърденията за погасяване на вземането по давност спрямо В. Ч. и С. Д., които счита да са се задължили в качеството си на съдлъжници по смисъла на чл.101 и сл.от ЗЗД, при което поели самостоятелно задължение спрямо кредитора. Предявяването на иск спрямо един от солидарните длъжници, не засяга правата на кредитора спрямо останалите, каквато е настоящата хипотеза. Отношенията между кредитополучателя Делфи Прим АД и съдлъжниците В. Ч. и С. Д. не са акцесорни в смисъл несъстоятелният търговец да е главен длъжник, а физическите лица - поръчители за неговите задължения (както погрешно се твърди от Ч.), при което настъпването на изискуемост на вземането спрямо главния длъжник би обусловило настъпване на изискуемост спрямо поръчителите. Не ставало ясно от изложеното в отговора на исковата молба на какви обстоятелства почиват твърденията на Ч., че видът отговорност, която е поел към Банката с подписването на договора за кредит е различна от договорената между страните и защо същият следва да се счита „поръчител“, а не „съдлъжник“. Изискуемостта на вземанията по отношение на всеки от ответниците настъпвала самостоятелно, като към датата на подаване на заявление срещу тях-30.03.2021г. 5-годишният давностен срок не бил изтекъл. На следващо място, при извършване на преценката относно изтичането на давностния срок в конкретния случай следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, съгласно която за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение (13.05.2020 г.) спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.

Посочва се, че по смисъла на чл. 617, ал. 1 ТЗ релевантно за предсрочната изискуемост на задълженията на несъстоятелния длъжник е Решението по чл. 710 от ТЗ за обявяването му в несъстоятелност, а не 4 решението по чл. 630 от ТЗ за откриване на производството. В конкретния случай, ДЕЛФИ ПРИМ АД, ЕИК 130137931, обявено в неплатежоспособност с Решение от 14.07.2015 г. по т.д. №123/2015 г. по описа на Окръжен съд Добрич, е обявено в несъстоятелност с Решение от 11.05.2017 г. на ДОС, от която дата всички парични и непарични задължения на длъжника са станали изискуеми.