Определение № 111 от 13.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 111 гр. Пловдив, 13.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20255001000466 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 248 от ГПК.

В срока за обжалване на постановеното по делото решение, от ищеца Б.

О. М., ЕГН: **********, действащ със съгласието на своите родители Г. К. Ф., ЕГН: ********** и О.А. М., ЕГН: **********, чрез адв. П. К. е подадена молба за изменение на Решение №349/26.11.2025 г. по в. т. д. №466/2025 г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив в частта за разноските, като бъде осъдено третото лице помагач К. Д. да заплати на адв.П. К. възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска защита на ищеца във въззивното производство в размер на 6540 лв с ДДС, вместо присъдените 360 лв с ДДС.

В законния срок, от третото лице помагач К. Д. и от ответника Гаранционен фонд са подадени отговори по молбата на ищеца по чл.248 ГПК, с който се изразява становище за неоснователност на същата.

Молбата е допустима. По същество, съдът намира следното:

Производството пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба от Гаранционен фонд, с която първоинстанционното решение, с което предявеният от ищеца иск срещу Гаранционен фонд е уважен в пълен размер (80 000 лв), е обжалвано за разликата над сумата от 60 000 лв.

1

Въззивна жалба е подадена и от третото лице помагач К. Д., като със същата първоинстанционното решение е обжалвано изцяло.

Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция (искът е уважен до размер от 60 000 лв), представлявалият ищеца във въззивното производство безплатно, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, адвокат П. К. има право, на основание чл.38, ал.2 ЗА, да му се присъди адвокатско възнаграждение съобразно постигнатия резултат във връзка със защитата на доверителя му по въззивната жалба на 3-тото лице помагач. Според адв. К., дължимото му се възнаграждение е от 6540 лв с ДДС. При интерес от 60 000 лв, минималното адвокатско възнаграждение по Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа, е в размер на 5450 лв без ДДС, съответно 6540 лв с ДДС.

Както е посочено и в мотивите на въззивното решение, във въззивното производство не са събирани никакви доказателства, проведено е едно заседание, в което делото е обявено за решаване, а извършените от адвокат К. действия по защитата на ищеца срещу жалбата на третото лице се изразяват единствено в подаване на отговор по същата и явяване в 1 заседание, в което не са извършвани никакви действия и е даден ход по същество, след което не е подавана писмена защита. Без съмнение, от описаното по-горе не може да се направи извод за значителен обем на извършената от адвоката работа във въззивното производство, или особена правна сложност. В депозираният отговор на жалбата на третото лице действително е взето становище по всички възражения в жалбата на третото лице помагач, както и по основателността и допустимостта направените с доказателствени искания. В голямата си част обаче, те са абсолютно идентични с възраженията, направени в отговора по жалбата на Гаранционен фонд, а макар и да се съдържат и конкретни доводи само относно жалбата на третото лице, това не обуславя извод за голям обем на извършената от адвоката работа, нито за особена фактическа или правна сложност на същата. От друга страна, действително, предвид интереса от 60 000 лв, сумата от 360 лв с ДДС следва да се приеме за недостатъчна като възнаграждение за извършеното от адвоката на ищеца във въззивното производство.

Ето защо и доколкото Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не е задължителна за съдилищата относно предвидените в същата минимални размери на адвокатските възнаграждения,

2 възнаграждението на адвокат К. за въззивното производство по делото ще се завиши от 360 лв с ДДС до ½ от минимума по наредбата с ДДС, т.е. до 3270 лв с ДДС, като с оглед Закона за въвеждане на еврото в Република България, посочената сума ще се превалутира на 1671,92 евро с ДДС, до какъвто размер ще се измени адвокатското възнаграждение, което третото лице помагач К. Д. е осъдено с въззивното решение да заплати на адв.П. К. за осъществената безплатна адвокатска защита на ищеца във въззивното производство.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение №349/26.11.2025 г. по в. т. д. №466/2025 г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив в частта за разноските, в която се осъжда К. Ж.

Д., ЕГН ********** да заплати на адв. П. Х. К. от АК-Стара Загора, личен №**********, с адрес на кантората гр.*****

******, бул.“****************“№23а, ет.2, сумата от 360 лв с ДДС адвокатско възнаграждение за осъществената във въззивното производство безплатна адвокатска защита на ищцовата страна срещу въззивната жалба на третото лице помагач, като УВЕЛИЧАВА адвокатско възнаграждение, което К. Ж. Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на адв. П. Х. К. от АК-**** ******, личен №**********, с адрес на кантората гр.***** ******, бул.“***************“№23а, от 360 лв с ДДС, на 1671,92 евро с ДДС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3