Решение № 261692 от 09.12.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н И Е гр.

София, 09.12.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски и съд, I-во Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия:

Евгени Георгиев при секретаря

Юлиана Шулева, разгледа гр. д. № 8 442 по описа за 2019 г., докладвано от съдия Георгиев, и

Р Е Ш И:

[1]

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) на „Ю.Б.“ АД срещу Ц.А.М. за установяването, че последната дължи на първата по договор за потребителски кредит HL32244/21.12.2007 г. следните суми:

-

67 859,41 лева главница;

-

5 134,63 лева договорна възнаградителна лихва за периода 29.04.2010 г.-21.10.2010 г.;

-

571,58 лева такси за периода 29.12.2009 г.-21.10.2010 г. „Ю.Б.“ АД е със съдебен адрес АС „Ф.Л.С.“, гр. София, бул. „******************. Ц.М. е със съдебен адрес – адвокат П.М.,***.

[2]

ОСЪЖДА Ц.А.М. да заплати на „Ю.Б.“

АД следните суми:

-

30 593,16 лева на основание чл. 79, ал. 1, връзка с 240, ал. 1 от ЗЗД главница по договор за потребителски кредит HL32244/21.12.2007 г. плюс законната лихва от 25.06.2019 г. до окончателното изплащане;

- 897,73 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото.

[3]

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, връзка с 240, ал. 1 от ЗЗД на „Ю.Б.“ АД срещу Ц.А.М.:

- за разликата над 30 593,16 лева главница по договор за потребителски кредит HL32244/21.12.2007 г до пълния предявен размер от 67 859,41 лева;

-

5 134,63 лева договорна възнаградителна лихва за периода 29.04.2010 г.-21.10.2010 г. и 571,58 лева такси за периода 29.12.2009 г.-21.10.2010 г.

[4]

ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД да заплати на Ц.А.М.

277,47 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото.

[5]

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

[6]

Ако „Ю.Б.“ АД обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 859,45 лева държавна такса по сметка на САС. Ако Ц.М. обжалва решението изцяло, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 611,86 лева държавна такса по сметка на САС. Ако някоя от страните обжалва частично решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

МОТИВИ

НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

I.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1.

На ищеца

[7]

В искова молба от 25.06.2019 г. „Ю.Б.“ АД (Ю.) е заявила, че с ответницата Ц.М. е била сключила договор за заем. По този договор Ю. е била заемодател, а Ц.М. е била заемополучател.

[8]

Ц.М. не е заплащала погасителни вноски. Затова Ю. е обявила кредита за предсрочно изискуем.

[9]

След това Ю. е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответницата. СРС е издал такава заповед по ч. гр. д.

23 875/2014 г. за:

-

67 859,41 лева главница;

-

5 134,63 лева договорна възнаградителна лихва за периода 29.04.2010 г.-21.10.2010 г.;

- 571,58 лева такси за периода 29.12.2009 г.-21.10.2010 г.

[10] След като ответницата е получила поканата за доброволно плащане, тя е подала възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Затова Ю. моли съда да приеме за установено, че ответницата ѝ дължи описаните суми, както и да се произнесе по дължимостта на разноските в заповедното производство. Ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е била обявена и отхвърли иска, Ю. заявява, че с исковата молба обявява предсрочната изискуемост на кредита и моли съда да осъди ответницата да ѝ заплати посочените суми (исковата молба, л. 2-10 от делото).

2. На ответника

[11] Ц.М. е оспорила предявения иск. Тя твърди, че:

1. не е подписвала и не се е съгласявала с твърдения договор за кредит, а с друг, който е бил в швейцарски франкове;

2. не е получавала сумата по договора за кредит, защото не се е подписала по банковият документ за удостоверяване, че е получила сумата на каса;

3. неравноправни и следователно нищожни са клаузи от договора, свързани с едностранното увеличение на възнаградителната лихва;