Определение № 5727 от 07.03.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5727 гр. София, 07.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110110054 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 389 ГПК.

Образувано е по искане на В. К. Г., направено с подадената от нея искова молба, за допускане на обезпечение на предявени срещу Б. Р. Р. осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2, изр. 1 и изр. 2 ЗЗД съответно за сумата от 4116 лв., представляваща сбор от неплатени месечни наемни вноски за периода м.12.2021г. – м.02.2022г. по сключен между страните договор за наем на недвижим имот от 5.03.2021г., и за сумата от 1480,56 лв., представляваща дължими режийни разходи за топлинна енергия за наетия имот за периода от 5.03.2021г. до 25.02.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания считано от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2022г. до окончателното плащане, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху вземанията на ответника по банковите му сметки в посочени в молбата търговски банки и банкови клонове в страната.

Съдът, след като прецени искането на ищеца и обсъди представените с исковата молба писмени доказателства, намира следното:

Допускането на обезпечение на предявен иск по реда на чл. 389 ГПК се предпоставя от кумулативната даденост на предвидените в чл. 391, ал. 1 ГПК условия, както следва: 1) искът да е допустим при изложените в исковата молба твърдения, като молбата следва да отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК; 2) искът да е вероятно основателен с оглед подкрепянето му с убедителни писмени доказателства или от ищеца да бъде представена гаранция по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД в определен от съда размер; 3) да е налице обезпечителна нужда, обуславяща правния интерес от обезпечаването, т.е. ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по съдебното решение; и 4) обезпечителната мярка да е подходяща – съответна на обезпечителната нужда.

1

При преценка на изложените от ищеца обстоятелства, формиращи основанието на съдебно предявените вземания, съдът намира, че исковете, чието обезпечение се претендира, са процесуално допустими, както и предявени с редовна искова молба.

Изложени са твърдения за правопораждащия паричните вземания юридически факт – договор за наем, задълженията на ищеца в качеството му на наемодател по който са изпълнени, като се твърди и отрицателния факт на неизпълнение насрещните задължения на ответника – наемател за плащане на уговорената наемна цена и консумативни разноски, свързани с ползването на наетия имот. Представените с исковата молба писмени доказателства съответстват на фактическите твърдения в молбата и обуславят извод за вероятната основателност на исковете.

Налице е и обезпечителна нужда, тъй като неизпълнението на парични задължения е индиция за възможността при евентуално осъдително съдебно решение в правната сфера на задълженото лице да не бъдат налични секвестируеми имуществени права, откъдето произтича правният интерес на ищеца определени вземания на ответника да бъдат поставени извън разпоредителната му власт чрез налагане на обезпечителна мярка. Конкретно заявената в случая обезпечителна мярка – запор върху вземания на ответника по банковата му сметки, е подходяща за защита на правата на ищеца с оглед предмета на исковете – парични вземания.

Предвид обстоятелството, че в случая се касае за договорни отношения, по които едва в хода на исковото производство ще се установят действителните права и задължения на страните, като за отрицателния факт на неплащането на дълга ищецът не би могъл да представи доказателства, а е достатъчно само да изложи твърдения в тази насока, съдът намира, че следва да допусне обезпечението в хипотезата на чл. 391, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК – при представяне на гаранция. Доколкото целта на гаранцията е да обезпечи бъдещи претенции за вреди, които могат да се предявят срещу ищеца при отхвърляне на предявените искове (арг. от чл. 391, ал. 3 ГПК), размерът на гаранцията следва да се определи въз основа на обема на ограничените чрез допуснатата обезпечителна мярка права на ответника, тъй като евентуалните вреди за него биха произтекли от наложените ограничения върху действията на разпореждане със запорираните вземания. В случая ищецът иска налагане на запор върху вземания по банковите сметки на ответника до размера на дълга от 5596,56 лв., като с оглед така заявеното искане за обезпечение подходящ размер на гаранцията е сума в размер на 500 лв.

По изложените съображения искането за допускане на обезпечение е основателно и следва да се уважи.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на основание чл. 389 ГПК на предявените от В. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „П. Парчевич“ № 41, ап. 2, срещу Б. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 75Б, вх. 3, ет. 2, осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2, изр. 1 и изр. 2 ЗЗД съответно за сумата от 4116 лв., представляваща сбор от неплатени месечни наемни вноски за периода м.12.2021г. – м.02.2022г. по сключен между страните договор за наем на недвижим имот от 5.03.2021г., и за сумата от 1480,56 лв., представляваща дължими режийни разходи за топлинна енергия за наетия имот за периода от 5.03.2021г. до 25.02.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания считано от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2022г. до окончателното плащане, чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР върху вземанията на Б. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 75Б, вх. 3, ет. 2, по банковите му сметки последователно в посочената поредност в следните търговски банки и банкови клонове: „Банка ДСК“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД, „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, „Първа Инвестиционна Банка“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Централна Кооперативна Банка“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Българо-Американска кредитна банка“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Търговска Банка Д“ АД, „Българска банка за развитие“ АД, „Токуда Банк“ АД, „Тексимбанк“ АД, „Общинска Банка“ АД, „Инг Банк Н.В. – клон София“, „Ситибанк Европа АД – клон България“, „БНП Париба С.А. – клон София“, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“, „Те-Дже Зираат Банкасъ – клон София“, „Варенголд Банк АГ – клон София“ и „Бигбанк АС – клон България“, до достигане размера на обезпечените искове – 5596,56 лв., при условие, че В. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „П. Парчевич“ № 41, ап. 2, внесе по депозитната сметка на СРС парична гаранция в размер на 500 лв.

Да се издаде обезпечителна заповед в полза на В. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „П. Парчевич“ № 41, ап. 2, след представяне на доказателства за внасяне на определената гаранция.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за ищеца тече от датата на връчването му, а за ответната страна – от деня на връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3