Решение № 54 от 22.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

П. Н. Славчев

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА в присъствието на прокурора Т. Ив. Д. като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно частно наказателно дело № 20241100605338 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С протоколно определение от 11.07.2024 г. по НОХД № 6427/2024 г., Софийски районен съд, НО, 111-ти състав, е определил на осъдения П. О. Г. едно общо, най-тежко наказание, на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, измежду наложените му със съдебни актове, имащи силата на влезли в сила присъди по НОХД № 14953/2023 г., НОХД № 1030/2024 г. и по НОХД № 6427/2024 г. и трите по описа на СРС, а именно наказание "лишаване от свобода", в размер на 1 /една/ година и 9 /девет/ месеца, което наказание е постановил да се изтърпи при първоначален "общ" режим, на основание чл.

57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ по включените в съвкупността съдебни актове. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднал от определеното общо най- тежко наказание от 1 /една/ година и 9 /девет/ месеца „лишаване от свобода" времето, през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК.

Недоволен от така постановеното определение е останал прокурор при С., който в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е депозирал протест. В същия се твърди, че извършеното от Софийски районен съд групиране с определение на СРС, НО, 111-ти състав, постановено на 11.07.2024 г. по НОХД № 6427/2024 г. на наказанията на осъдения П. О. Г. с ЕГН ********** е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че неправилно първият съд е определил като най-тежко наказание, вече увеличеното по реда на чл. 24, ал. 1 от НК найтежко общо наказание, наложено на осъдения по НЧД № 6135/2024 г. на СРС, като по този начин, макар и незаконосъобразно на практика съдът е увеличил 1 така определеното общо наказание, постигайки правните последици на чл. 24, ал. 1 от НК, но без да изложи каквито и да е мотиви или да постанови увеличението с отделен диспозитив, в каквато посока е непротиворечивата съдебната практика на ВКС на РБ, включваща в себе си и практиката на ВС, по приложението на чл. 23-25 от НК. В заключение се иска Софийски градски съд, след като провери правилността на протестираното определение, да отмени същото в цялост и да постанови нов съдебен акт, с който да определи на осъденото лице на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД № 14953/2023 г. на СРС, НО, 104 с-в, по НОХД № 1030/2024 г. на СРС, НО, 17 с-в и по НОХД № 6427/2024 г. по описа на СРС, НО, 111 с-в, а именно 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като на основание чл. 24 от НК, въззивният съд да увеличи срока на това общо наказание с 3 /три/ месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Иска се на основание чл. 59, ал. 1 от НК да бъде приспаднато времето, през което осъдения е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, както и да бъде приспаднато на основание чл. 25 ал. 2 от НК отчасти изтърпяно наказание лишаване от свобода, по дела включени в съвкупността.

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е приел, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетел/и, изслушването на вещо/и лице/а, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, прокурорът поддържа протеста и моли да се уважи същият. Желае първоинстанционното определение да бъде отменено, като на основание чл. 25, ал. 1, във вр. ал. 23, ал. 1 от НК на осъдения П. О. Г. бъде определено измежду посочените три осъждания едно общо най-тежко наказание, а именно наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, което с оглед данните за личността на осъдения и отделните наказания, да бъде увеличено по реда на чл. 24 от НК с 3 /три/ месеца в общ размер от 1 /една/ година и 9 /девет/ месеца, което осъденият да изтърпи при първоначален „общ“ режим и съответно на основание чл. 59 и чл. 25 от НК да му се приспаднат изтърпените до момента наказания по задържанията и изтърпяванията на предходните присъди.

Служебно назначеният защитник на осъдения–адв. И. А. от САК, счита депозирания протест за основателен, поради което определението по чл. 306 от НПК на първоинстанционния съд, следва да бъде отменено, като моли да се постанови решение, с което да се определи едно общо най-тежко наказание, а именно 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и на основание чл. 24 от НК същото да бъде увеличено с 3 /три/ месеца „лишаване от свобода“.

Осъденият П. О. Г. редовно призован, се явява лично. В правото си на лична защита и предоставената му последна дума, на основание чл. 333, ал. 2 от НПК моли да бъде отменено определението на СРС и да бъде извършена кумулация в негов интерес.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания съдебен акт, изложеното във въззивния протест, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз 2 основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице. Същият отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Въззивният съд, като се запозна с доказателствата по делото и направи собствена преценка на данните за осъжданията на П. О. Г. и изтърпените от него наказания, и след техния самостоятелен анализ, счете, че депозираният въззивен протест е основателен и обжалваното определение следва да бъде отменено, което налага преразглеждане на направената кумулация на лицето от въззивния съд.

Фактите, които се установяват с доказателствата по делото са следните:

П. О. Г. е роден на 14.05.1988 г. в гр. София. Той е българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан. Живее на адрес: гр. София, ж.к. ****. Той е осъждан със следните съдебни актове:

1. С влязло в сила на 28.07.2010 г. определение по НОХД № 3446/2010 г. по описа на СГС, 1-ви състав, с което е одобрено споразумение, осъденият е признат за виновен в извършено: А. престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр.

4, алт. 1 от НК- наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание се отлага за срок от 5 години и глоба в размер на 5000 лева и Б. Престъпление по чл.

354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5, алт.1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК- наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, като на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание се отлага за срок от 3 години. На основание чл. 23 от НК се налага най-тежкото от определените по-горе наказания „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, като на основание чл.

66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание се отлага за срок от 5 години и глоба в размер на 5000.00 лева. На основание чл. 67, ал. 3, вр. чл. 42 а, ал. 2, т. 1 от НК се налага наказание пробационна мярка- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност два пъти седмично. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което спрямо обвиняемия Г. е с взета мярка за неотклонение "задържане под стража", считано от 12.01.2010 г. до 16.01.2010 г., се приспада от наложеното наказание лишаване от свобода.

2. С влязло в сила на 30.10.2015 г. определение по НОХД № 18575/2015 г. по описа на СРС, 20-ти състав, с което е одобрено споразумение, осъденият е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 54 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което спрямо обвиняемия П. О. Г. е с взета мярка за неотклонение "задържане под стража", с мярка по чл. 64, ал. 2 от НПК, както и задържане по ЗМВР за срок от 24 ч. считано от 14.07.2015 г. до 30.10.2015 г.

3. С влязло в сила на 09.06.2023 г. определение по НОХД № 7715/2023 г. по описа на СРС, 97-ти състав, с което е одобрено споразумение, осъденият е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 54, ал.1 от НК и му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което спрямо обвиняемия П. О. Г. е бил задържан 3 по досъдебното производство за срок от 24 ч. по ЗМВР и с постановление от прокурор по чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 06.06.2023 г. до 09.06.2023 г.

4. С влязло в сила на 06.11.2023 г. определение по НОХД № 14953/2023 г. по описа на СРС, 104-ти състав, с което е одобрено споразумение, осъденият е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му налага наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца, при първоначален „общ“ режим. На основание чл.

59, ал. 1 и ал. 2 от НК се приспада времето, през което обвиняемият П. О. Г. е бил задържан по досъдебното производство, считано от 14.07.2023 г. до 06.11.2023 г.

5. С влязло в сила на 24.01.2024 г. определение по НОХД № 1030/2024 г. по описа на СРС, 17-ти състав, с което е одобрено споразумение, осъденият е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл. 54 от НК и му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, което да с изтърпи при първоначален „общ“ режим.

6. С влязло в сила на 11.07.2024 г. определение по НОХД № 6427/2024 г. по описа на СРС, 111-ти състав, с което е одобрено споразумение, осъденият е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б“, вр. чл. 26, ал.1 и ал. 3, вр. чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК, за което му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 12 месеца, което да с изтърпи на основание чл. 57, ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС при първоначален „общ“ режим.

По постановените осъдителни актове са извършвани следните кумулации на наказанията на осъдения П. О. Г.:

С определение на СРС, НО, по НЧД № 6135/2024 г., влязло в сила на 31.05.2024 г. са били кумулирани наказанията му по НОХД № 14953/2023 г. по описа на СРС, 104-ти състав, и по НОХД № 1030/2024 г. по описа на СРС, 17ти състав и му е било наложено общо наказание в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода", като на основание чл. 24 от НК определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ е увеличено с 3 /три/ месеца, до размер от 1 /една/ година и 9 /девет/ месеца „лишаване от свобода“, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на определеното и увеличено общо наказание. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК от определеното общо най-тежко наказание в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода и увеличено с 3 /три/ месеца, е приспаднато времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК по наказателните производства, включени в съвкупността, както и на основание чл. 25, ал. 2 НК от определено по съвкупността и увеличено наказание е приспадната изтърпяната част от наказанието по кумулираните дела.