Определение № 2306 от 14.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2306 гр. София, 13.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20238002104214 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Н. С. – К. чрез адв. Д. против решение № 735/19.06.2023 г. по гр. д. № 1035/2023 г. на Окръжен съд – Варна.

Ответникът Основно училище (ОУ) „Захари Стоянов“ – гр. В. чрез адв. П. в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК счита да липсват предпоставки за допускане на касационното обжалване, а същество намира касационната жалба за неоснователна.

Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение в ЧАСТТА, в която е потвърдено решение № 413 от 09.02.2023 г. по гр. д. № 12592/2022 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна) в частта за отхвърляне на предявените от П. Н. С. – К. против ОУ „Захари Стоянов“ – гр. В. искове за защита срещу незаконно уволнение: по чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ - за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на ищцата, извършено със заповед № РД-10-2088/21.07.2022 г. на директора на ответното училище на основание чл.

328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищцата на предишната работа като „заместник - директор АСД“ при ответника; по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и ал. 2 КТ – за заплащане на ищцата на сумата от 2 790. 46 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението в периода 21.07.2022 г. - 31.08.2022 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 19.09.2022 г. до окончателното й изплащане и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 2 КТ – за заплащане на ищцата на сумата от 4 563. 09 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е постъпила на работа с по - ниско трудово възнаграждение в периода 01.09.2022г. - 21.01.2023г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 19.09.2022 г. до окончателното й изплащане. В 1 останалите си части въззивното решение е влязло в сила.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че между страните по делото е съществувало безсрочно трудово правоотношение с източник трудов договор № РД-10-1879/31.08.2020 г.; че по тази правна връзка ищцата е заемала длъжност „заместник - директор административно - стопанска дейност“ в ответното училище и че трудовият договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращение в щата. Приел е също, че по силата на трудов договор № РД-17-328/31.08.2022 г., считано от 01.09.2022 г. ищцата е постъпила на работа в Икономически университет – Варна при доказан размер на получаваното от нея там трудово възнаграждение чрез фишове за работна заплата. В обжалваното решение е изтъкнато, че за да е законосъобразно упражнено потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, в негова тежест е да установи наличието на следните предпоставките от фактическия състав на това уволнително основание: 1. реално съкращаване на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва; 2. уволнението да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3. надлежно взето от компетентния орган (работодателя) решение за съкращаване на щата и 4. извършен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност, какъвто е разглеждания случай. Съгласно констатациите на нарочно създадената при работодателя комисия със задача да извърши преглед на училищната структура и щат с цел оптимизиране и ефективно използване на бюджетните средства (която комисия е отчела повишението на средствата за издръжка, вследствие повишаването на цените на електроенергията, горивата и водата, а от друга страна е установено намаляване обема на работата по епидемията от COVID-19) е предложено на работодателя с цел оптимизиране на структурата и намаляване на разходите да извърши съкращаване на 1 щатна бройка „заместник - директор административно стопанска дейност“. Посочено е също, че училището дълги години е имало само една щатна бройка за тази длъжност. Със заповед № РД-09-1917/29.06.2022 г. на директора на ответника е утвърдено ново щатно разписание, предвиждащо 1 вместо досегашните 2 щатни бройки за заместник - директор административна дейност. С последваща заповед работодателят е назначил комисия по подбора при съобразяване с критериите образование, квалификации, професионален опит, както и ниво на изпълнение на възложената работа през учебната 2020/2021 г. и учебната 2021/2022 г. спрямо лицата, заемащи длъжността заместник директор административна дейност: ищцата и Л. Х. В.. При съпоставката на резултата от приложението на горните показатели е установено, че стойностното изражение на оценката на първата е 72, а на втората – 124. 5 точки, поради което е направено предложение трудовото правоотношение с по - ниско оценената да бъде прекратено и това е сторено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Съобразени са и данните от писмо от Общински координационен съвет на независим учителски синдикат към КНСБ - Община Варна, изх. № 006/18.07.2022 г. до Директора на ОУ „Захари Стоянов“ - гр. В., Протокол № 2 от 08.07.2022 г. от проведено Общо събрание на СД на директорите на НУС, Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование с № Д01197/17.08.2020 г., обективиращи предварително съгласие на синдикалната организация за уволнение на ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, изискуемо от нормата на чл. 333, ал. 4 КТ. С оглед на горните фактически установявания инстанцията по същество е приела, че са налице елементите от фактическия състав на визираната разпоредба - процесното уволнение е извършено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. В тази връзка за неоснователни са счетени възраженията на ищцата, че към датата на инициираното прекратяване на трудовия договор - 21.07.2022 г. представляващият училището (неин работодател) директор – Т. К. е била в отпуск, поради което уволнителната заповед е подписана от лице без представителна власт. Предвид на събраните по делото данни 2

(заявление № ЧР-16-736/13.07.2022 г., заповед № РД-10-735/18.07.2022 г. на Началника на РУО, заявление № ЧР-739/13.07.2022 г. и заповед № РД-10-738/18.07.2022 г. на Началника на РУО) е прието, че на горната дата директорът на ответното училище не е отсъствал от работа и е подписал процесната заповед в кръга на правомощията си. За неоснователни са намерени твърденията за опороченост на уволнението, поради липса на реално закриване на щата на длъжността, заемана от ищцата, доколкото било налице само фиктивно такова и обусловеното от това обстоятелство нарушаване на чл. 8 КТ. В тази връзка са мотивирани съображения, че разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ въвежда законова презумпция за добросъвестност на работодателя, която следва да бъде оборена от работника или служителя при твърдения за недобросъвестност и злоупотреба с права от страна на работодателя.

Изразено е разбиране, че в горната хипотеза доказателствената тежест в съдебния процес се обърната и вместо работодателят да доказва законосъобразността на уволнението, работникът или служителят следва да докаже злоупотреба с права или дискриминационно отношение от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, а данни за такова поведение по делото не са събрани. Развити са доводи и за наличие към датата на уволнението на утвърдено ново щатно разписание при работодателя, предвиждащо намаляване броя на длъжностите „зам. директор административно – стопанска дейност“ от 2 на 1 бр., което съкращение е реално – т.е. налице е фактическо съкращение на броя работници, изпълняващи трудовата функция на посочената длъжност, както и извършен подбор по предварително определени и ясни критерии на чл. 329, ал. 1 КТ, резултатът от който сочи, че с оглед на образование, квалификация, професионален опит и ниво на изпълнение на работата останалият на работа превъзхожда ищцата. Прието е, че приложените критерии за подбор отговарят на законово установените такива в чл. 329 КТ.

Изложени са подробни мотиви за притежаваните от лицата, попадащи в кръга на подбора, професионална квалификация и образование, ниво на изпълнение на работата, като при подбора е обсъдено кой служител от кога заема длъжността, как се справя със задълженията си, до каква степен професионалната му квалификация отговаря на изискванията за заемане на длъжността и тяхното цифрово остойностяване с резултатите на нарочната комисия по подбор. Прието е също, че доводите за опороченост на процесното уволнение поради непреодоляна от работодателя закрила на ищцата с оглед заболяване не са доказани, напротив – преди връчване на уволнителната заповед е била изискана/събрана информация за наличие на болест у ищцата от кръга на посочените в Наредба № 5/1987 г., при които прекратяването на трудовото правоотношение е обусловено от преодоляване на закрилата по чл. 333 КТ. Посочено е, че отказът на работника да даде такава информация не може да се разглежда като нарушаване от работодателя на трудовото законодателство и в частност на разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ. Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода за правомерност на уволнението с оглед на правилото на чл. 333 КТ е изтъкнат и този, че ищцата нито при постъпването си работа, нито в хода на производството по висящия трудов спор е навела фактически твърдения, че страда от подобен род заболяване. За спазена е намерена и процедурата по закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, приложима в случая, тъй като ищцата е член на синдикална организация. В тази връзка е съобразена разпоредбата на чл.

19 от Общински колективен трудов договор, сключен между Община Варна, Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България за Община Варна и Сдружение на директорите в средното образование в Република България - Общинска секция, предвиждаща, че работодателите прекратяват трудовите правоотношения на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ с работници и служители, членове на синдикатите – страна по договора, само след писмено съгласие на съответната синдикален орган за всеки отделен случай в образователната институция. Направен е извод, че такова предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал.

1, т. 2 КТ е дадено от съответния синдикален орган и закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ е преодоляна. Затова процесното уволнение е намерено за законосъобразно проведено, поради 3 което главният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаването му за незаконно и неговата отмяна, е отхвърлен. Поради отхвърляне на тези претенция са отхвърлени и обусловените от нея искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Горните питания имат следното съдържание:

1. „Кой е синдикалния орган, който следва да даде писмено съгласие за уволнение, ако в устав на синдикално дружество е предвидено директорите на училища, детски градини и обслужващи звена да изграждат свое синдикално дружество към общински координационен съвет на Независим учителски синдикат?“