Определение № 39 от 15.01.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39 гр. София, 15.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20251001000408 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по две въззивни жалба, подадени срещу различни части на Решение

№107 от 20.01.2025г., постановено по търговско дело № 20231100901806 по описа за 2023 година на Софийски градски съд, ТО, VI - 5 състав, както следва: въззивна жалба вх.№ 16899 от 11.02.2025г. по описа на Софийски градски съд , подадена от „БОРА“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. Н. С. С., в частта, в която „Бора“ ЕООД е осъдено да заплати на „ДЖИ ПИ ГРУП“ АД сумата

20000 лв. - главница по договор за заем, сумата 247 лв. - възнаградителна лихва по същия договор и сумата 812,26 лв. - съдебно разноски, като се иска в тази част решението да бъде отменено и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове по отношение на тези суми. въззивна жалба вх.№ 20990 от 20.02.2025г. по описа на Софийски градски съд , подадена от „ДЖИ ПИ ГРУП“ АД, ЕИК 204257528, чрез адв. К. Б. В., в частта, в която е отхвърлен предявеният от „ДЖИ ПИ ГРУП“ АД иск, с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата от 36480лв., като в този част решението да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго такова, с което „БОРА“ ЕООД да бъде осъдена за посочената сума.

С въззивна жалба вх.№ 16899/11.02.2025г. на СГС въззивникът оспорва като неправилен и противоречащ на закона, извода на съда по отношение възражението му за прихващане - че насрещното вземане на „Бора“ ЕООД срещу „Джи пи груп“ АД не било безспорно и не било изискуемо и ликвидно.

От отговора на нотариалната покана на въззивника, било видно, че „Джи пи груп“ АД - участник с 59% в дружеството по ЗЗД, не оспорва инвокираното от „Бора“ ЕООД вземане по основание и размер. Такова оспорване не е 1 проведено. Единственото възражение, направено от него е възражението, че сумите се дължат не от „Джи пи груп“ АД, а от трето лице, при това неперсонифицирано дружеството по ЗЗД. Вземането е доказано - представени са фактурите, материализиращи задължението на ДЗЗД „Блек сий груп“ и ответникът по насрещния иск/възражението за прихващане не е представил доказателства за плащане по тях.

Първостепенният съд не е обсъдил правния довод за приложението на чл.304 ТЗ, като дори и същият да бъде е приет за неоснователен, съдът бил длъжен да обсъди и въпроса дали възражението за прихващане не следва да бъде уважено частично - дружеството по ЗЗД не може да бъде нито длъжник, нито ответник поради липсата на персонификация, а за поетите от него задължения отговарят съдружниците. Ако съдът е разгледал възраженията по т.3 от допълнителния отговор би следвало да изложи аргументи защо възражението за прихващане не произвежда действие частично - до размера на тази част от задължението на консорциума/дружеството по ЗЗД, която е съответна на размера на участието на „Джи пи груп“ АД в това дружество. И в този случай възражението има правопогасително действие, достатъчно, за да погаси вземанията на ищеца по първоначалния иск, присъдени с обжалвания акт.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „ДЖИ ПИ ГРУП“ АД е представило отговор, в който поддържа, че жалбата е неоснователна, а решението правилно, в обжалваната част.

С въззивна жалба вх.№ 20990/20.02.2025г. на СГС въззивникът оспорва преценката на съда относно действителността на чл.9 от Договора за заем. Съдът не е изследвал задълбочено и не е съобразил критериите, при които една неустойка следвало да се приеме за нищожна, като изводите му в тази част противоречат на т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. на ВКС по т.д.№1/2009, ОСТК и практиката на ВКС.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „БОРА“ ЕООД не е представило отговор. В открито съдебно заседание поддържа, че в обжалваната част решението е правилно.

Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото в жалбите във връзка с атакуваното решение, намира следното:

С искова молба вх. № 87627 от 29.09.2023г. по описа на СГС „ДЖИ ПИ ГРУП“ АД, ЕИК 204257528, е предявило срещу „БОРА“ ЕООД, ЕИК ***, искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД; чл. 92, ал.1 ЗЗД, чл. 79, ал.1, пр.1, вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД, с които претендира сума в общ размер от 61 535,06 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем от 25.06.2018г., в размер от 20 000 лв., неустойка за забава на плащане в размер на 36 480 лв. - неустойка за забава в размер на 0,1 % от заемната сума за всеки просрочен ден, за периода 01.10.2018 - 29.09.2023г., съобразно чл.9 от Договора за заем; възнаградителна лихва в размер от 5 055, 06 лв. – месечна възнаградителна лихва в размер от 0,4 % върху заемната сума, за периода 25.06.2018г. 29.09.2023г., съобразно чл. 3 от Договора за заем.

С отговора на исковата молба вх. № 38109 от 02.04.2024г. по описа на СГС „БОРА“ ЕООД оспорва исковете за главница, неустойка и възнаградителна лихва, като допустими, но 2 неоснователни. Не оспорва представения договор за паричен заем от 25.06.2018г., но оспорва размера на исковете поради недължимост на част от сумите, настъпила погасителна давност по отношение на друга част и най - сетне, настъпило погасяване на вземанията поради прихващане с насрещни негови вземания.

Излага съображения в подкрепа на становището си, като поддържа, че независимо от казаното в т.т.1.1 и 1.2., погасено поради настъпило прихващане е цялото вземане на ищеца. С нотариална покана от 17.02.2021г., връчена на ищцовото дружество на

02.03.2021г., ответникът е заявил на „Джи пи груп“ АД, че дружеството дължи на „Бора“ ЕООД сумата 48 648,70 лв., която сума представлява сбор от: по фактура №275/19.08.2019г. главница в размер на 10 403,55 лв.; неустойка за забава на плащането на главницата за периода от 23.05.2020г. до връчването на тази покана - сумата 10 40,35лв. - 10% - чл.10 от договора за проектантски услуги от 01.06.2018г.; по фактура №271/15.01.2019г. - неустойка за забава в размер на 37 204,80 лв.

„Бора“ ЕООД дължи на „Джи пи груп“ АД главницата от 20 000лв. по процесния договор за заем, договорната (възнаградителна) лихва в размер на 257,74лв. и неустойка за забава от падежа 30.01.2018г. до 22.02.2021г. в размер на 17 440лв. или общо сумата 37 697,74 лв., като е посочен произхода на вземането на „Бора“ ЕООД С нотариалната покана ответникът е заявил прихващане между насрещните вземания, което е погасило задължението на „Бора“ ЕООД изцяло, а останалата дължима от „Джи пи груп“ АД сума в размер на 10 950,60лв. това дружество е поканено да заплати в 7 - дневен срок от получаването на поканата.

С отговора на исковата молба ответникът „БОРА“ ЕООД е предявил и насрещни искове за сумите:

- 10 950,60лв.- главница, чието основание и размер са аргументирани в предходното изложение - т.2 от отговора;

- сумата 3 762лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 10.03.2021 год. до предявяването на този насрещен иск;

- законната лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното заплащане.

С определение № 1344 от 08.04.2024г., постановено по търговско дело №20231100901806 по описа за 2023 година на Софийски градски съд, ТО, VI - 5 състав, съдът е отделил за разглеждане в отделно производство предявените от „БОРА“ ЕООД против „ДЖИ ПИ ГРУП“АД насрещни осъдителни искове за неизплатено задължение за главница по сключен между страните - договор за проектантски услуги от 01.06.2018г. за сумата от 10 950 лв. и начислената върху нея лихва за забава в размер на сумата от 3762 лв.

С писмо изх.№ 127391 от 12.12.2025г. - по описа на СРС – вх. № 34364 от 17.12.2025г. по описа на САС, са изпратени – препис от протокол от 31.10.2024г.; определение от 04.04.2025г. по ч.гр.д.№837/2025г. на СГС; решение № 3

15610/16.08.2025г., като е посочено, че в СРС е образувано гр.д.№ 23632/2024г. на СРС, 62 състав, по което е постановено решение от 16.08.2025г., което се обжалва пред СГС/в.гр.д.№13630/2025г. на СГС, III-A състав/.

При така установеното установено от фактическа и правна страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да е налице преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1,т.4 ГПК следва да налице връзка между делата, като решението по едното дело, наричано обуславящото, да има значение за правилното решаване на спора по другото дело, наричано обусловено.

В мотивите на ТР №2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д.№ 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

При съобразяване на възраженията направени от ответника с отговора на исковата молба, предмета на предявените насрещни искове от ответника към ищец и мотивите към т.5 от Тълкувателно решение №7 от 31.07.2017г. на ВКС по т.д.№7/2014г., ОСГТК, Тълкувателно решение №2 от 19.11.2014г. на ВКС по т.д.№2/2014 г., ОСГТК, Тълкувателно решение №8 от 7.05.2014г. на ВКС по т.д №8/2013г., ОСГТК, обсъдени в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019г. на ВКС по т.д.№1/2017 г., ОСГТК, които настоящият състав на съда въприема, се налага извод, че решението по гр.д.№

23632/2024г. на СРС, 62 състав, ще има значение за правилното решаване на спора, поради което производството по настоящето дело следва да бъде спряно, на основание чл.

229, ал.1,т.4 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по въззивно търговско дело № 408 по описа за 2025 година на Апелативен съд – София, до решаване на спора по гр.д.№ 23632/2024г. на СРС, 62 състав, с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5