Решение № 682 от 19.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. Варна, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100500847 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 13441/16.02.2024г., подадена от К. Д. И., ЕГН **********, срещу Решение № 175/15.01.2024г., постановено по гр.д. № 1507/2023г. по описа на РС-Варна, 8 състав, в частите с които:

1) е обявено, че вина за разстройството на брачните отношения има съпругът К. Д. И.;

2) родителските права по отношение на детето К. К. И. са предоставени на майката Т. П. И.;

3) определен е режим на лични контакти на бащата К. Д. И. с детето К.

К. И., както следва: Всяка първа събота от месеца за времето от 10,00 часа до 12,00 часа в присъствието на социален работник в помещение в сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна или друго, определено от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, а при желание на 1 непълнолетното дете със съгласието на неговата майка срещите да се осъществяват на избрано от него обществено място в присъствието на майката или друго избрано от него доверено лице, за което майката трябва да информира Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна при заявено желание от бащата да осъществи среща със своя син пред Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна;

4) бащата К. Д. И. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето К.

К. И. чрез неговата майка и законен представител Т. П. И. в размер на 400 лeва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.05.2023 г., с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

В останалите му части – относно прекратяването на брака, предоставянето на семейното жилище за ползване на съпруга, фамилното име на съпругата след развода, осъждането на бащата да заплати издръжка за минал момент на детето решението не е обжалвано.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в обжалваните му части е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът сочи, че съдът е дал вяра само и единствено на показанията на свидетелите, водени от ответницата, които са нейни близки и роднини, като въз основа на тях е направил грешни правни изводи. Поддържа, че изключителна вина за разстройството на брака има съпругата. По отношение на предоставянето на родителските права излага, че съдът не е взел предвид неоспорени от ответницата факти, а именно, че детето спи с майка си в една стая, като обективно е невъзможно да има собствена стая, жилището е в много лошо състояние и в него няма условия за отглеждане на детето. Оспорва изводите, че няма необходимия родителски капацитет и че не полага грижи за детето.

Счита, че с определения му от съда режим на лични контакти с детето се ограничават правата му като родител. По отношение на издръжката излага, че от съда не са наведени мотиви за присъждането й в толкова завишен размер, който не е съобразен с месечните доходи на бащата от 600 лева, както и с нуждите на детето. Моли решението в обжалваните му части да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъдат 2 отхвърлени насрещните претенции на ответницата, а в случай, че искът за издръжка бъде уважен, размерът му да бъде намален на 200 лева.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Т. П. И., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, материално и процесуално законосъобразно, постановено след пълна и съвкупна оценка на събраните по делото доказателства. Моли решението да бъде оставено в сила.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на К. Д.

И., ЕГН ********** срещу Т. П. И., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл.49, ал.1 от СК за прекратяване на сключения на 01.06.2010г. граждански брак между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Предявени са и небрачни искове за предоставяне на родителските права по отношение на роденото от брака дете – К. К. И., роден на 05.11.2006г., на бащата и определяне режим на лични контакти с майката, както и за предоставяне на семейното жилище за ползване на съпруга.

В исковата молба за изложени твърдения, че страните са сключили 3 граждански брак на 01.06.2010г., от който имат имат едно родено дете – К.

К.ов И.. Поддържа се, че между съпрузите е настъпило отчуждение и несходство на характерите, което е довело до охладняване на отношенията им, поради което от 09.09.2022 г. съпрузите живеят по отделно. Ищецът счита, че бракът им е изпразнен от своето съдържание и не може да бъде саниран.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата Т. П. И., с който се изразява становище, че действително брака между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен и същите са във фактическа раздяла от 08.09.2022 г. Твърди се, че ищецът е упражнявал системен физически и психически тормоз над съпругата и детето си, както и че детето все още живее под страх баща му да не разбере къде е новото им жилище и не желае да има никакъв контакт с него. Излага се още, че ищецът през 2010 г. е осъждан за производство и разпространение на наркотици, лежал е в затвора година и половина и през 2016 г. отново е осъден в Специализираният наказателен при условията на рецидив с 3 г. ефективна присъда. Почти изцяло ответницата издържала семейството, тъй като ищецът не искал да работи и парите не им стигали. Понастоящем живеели под наем и скоро им предстояло да се преместят в по-голям апартамент, в който момчето ще има собствена стая. Детето все още страдало от психически, емоционални и физически травми и било нужно още време, за да ги преодолее. Излага, че живее с детето си под наем и заплаща наемна цена в размер на 500 лева, с включени консумативни разходи за отопление, осветление, вода, телевизия, интернет и такса към етажната собственост.

В срока за отговор ответницата Т. П. И. е предявил насрещен иск по чл.49 от СК с искане за прекратяване на брака поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на съпруга К. Д. И., както и небрачни искове за предоставяне родителските права по отношение на детето К. К.ов И. на майката, определяне на местоживеенето на детето при нея, осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 400 лева, считано от датата на исковата молба, заедно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й, както и за заплащане на издръжка за минало време в размер на 1875 лева за периода от 01.10.2022 г. до 29.05.2023 г. Желае възстановяване на 4 предбрачното си фамилно име „Стоянова“. Сочи, че поради страха, който детето изпитва от баща си и прекъсването на връзката между тях режим на лични контакти между тях без медиатор не е в интерес на детето.

В законоустановения срок ответникът по насрещните искове К. Д. И. изразява становище за неоснователност на същите. Излага, че първоначално отношенията между страните са се развивали нормално, но впоследствие започнали постоянни кавги и караници, което довело до нагнетяването на огромно напрежение. Постепенно отношенията им се развалили и се отчуждили. Това довело до раздялата на съпрузите, като от 09.09.2022 г. съпругът заживял сам, а съпругата избягала при приятели, а впоследствие отвела и детето, като крила от него къде живее. По неясни причини тя започнала да му отказва лични контакти с детето, системно говорила на детето против баща му и се мъчила да ги отчужди един от друг. Оспорва изцяло наведените твърдения, че е извършвал насилие над майката и детето.

Излага, че детето е голямо и спи в една стая с майка си, както и че жилището й е в много лошо състояние, няма условия, които да позволяват отглеждането на детето в подходяща за него среда. Не отговаряли на истината твърденията, че няма необходимия родителски капацитет и че не полага грижи за детето.

Винаги се е интересувал от детето и е осигурявал средства за необходимата му издръжка. Нямал постоянна работа, но системно си намирал временна, с която имал възможност да издържа себе си и детето. В жилището, в което бащата живеел, имало достатъчно самостоятелни стаи за него и детето.

Изразява несъгласие с искания от майката режим на лични отношения.

Оспорва размера на претендираната издръжка като прекомерно завишен и несъобразен, както с доходите му, така и с нуждите на детето. Декларира, че няма приходи и собственост, и трудно може да изплаща минималната издръжка.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установени от фактическа страна обстоятелствата, изложени в мотивите на първоинстанционното решение, към които препраща на основание чл.272 от ГПК. Същите обосновано и в пълнота отразяват фактическата обстановка по делото.

По отношение кредитирането на свидетелските показания във връзка с изложеното в жалбата следва да се добави, че същите са дадени от лице 5 извън кръга на чл.172 от ГПК, последователни са, не съдържат вътрешни противоречия, касаят непосредствени впечатления на свидетеля и не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.

Ищецът от своя страна също е имал възможност да ангажира гласни доказателствени средства, от която не се е възползвал.

При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

Доколкото от съпругата е отправено искане за произнасяне по вината за разстройството на брака, съдът се е произнесъл по този въпрос на основание чл.49, ал.3 от СК, като въззивният състав споделя извода, че вината се носи от съпруга.

От свидетелските показания, които са в съответствие с данните от изслушването на съпругата и детето, и както се посочи по-горе не са оборени от други доказателства, се установява, че ответникът е упражнявал, при това нееднократно, домашно насилие, включително физическо такова над съпругата и детето си. Именно това е била и основната причина за настъпилата фактическа раздяла между страните. Отделно от това, съпругът не е полагал усилия да си намери работа и да се включва в издръжката на семейството. В допълнение същият е имал криминални прояви, заради които е изтърпявал наказание лишаване от свобода и в съответния период е отсъствал напълно от семейния живот. От друга страна, съпругата е полагала грижи както за оглеждане и възпитание на детето, така и е допринасяла за финансовото благосъстояние на семейството с упорит труд. Няма данни същата да е имала поведение, което да руши хармонията и разбирателството в брачния живот на страните. Предвид всичко изложено, безспорно се установява, че причината за разстройството на брачната връзка е поведението на съпруга.