Решение № 92 от 22.08.2022, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Севлиево, 22.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20224230200095 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят Б.И.Б. от с. Бериево, община Севлиево е обжалвал Наказателно постановление № 20-0341-000613 от 10.12.2020 година на Началника на РУ на МВР - Севлиево, с което на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,предложение първо и второ от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление.

По делото не се явява представител на РУ на МВР - Севлиево. В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 28.02.2022 година. Жалбата е подадена на 02.03.2022 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 23.10.2020 година в 15:45 часа в село Бериево, община Севлиево свидетелите И.Е. и Г.П. спрели за проверка лек автомобил „Митцубиши Каризма“ с рег. № ***, собственост на Л.Г. и управляван от жалбоподателя. По време на 1 проверката се установило, че управляваният от жалбоподателя Б. автомобил е със служебно прекратена регистрация на 21.08.2020 година поради изтичане валидността на транзитните номера, както и че жалбоподателят не носи СУМПС и контролния талон към него. За констатирането на тези обстоятелства бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 680/2020 от 23.10.2020 година. Актосъставителят квалифицирал описаните от него деяния като нарушения на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 100 от ЗДвП. След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят Б. е подписал акта, като е записал, че няма възражения. Писмени възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 200,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В наказателното постановление е отразено, че НП се издава на основание Постановление на РП – Севлиево за отказ да се образува досъдебно производство от 02.12.2020 година. По делото е приложен заверен препис от това постановление. От него е видно, че регистрацията на автомобила била прекратена служебно на 21.08.2020 година поради изтекъл срок на валидност на регистрационните табели.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели Е. и П. потвърдиха пред съда вписаните от тях констатации в АУАН.

Въз основа на така описаните фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

На първо място съдът следва да отбележи, че както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, което е видно от приложената по делото Заповед Рег. № 81218-515 от 14.05.2018 година на министъра на вътрешните работи.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Б.Б. е ангажирана на основание чл.

2

175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 23.10.2020 година жалбоподателят е управлявал лек автомобил "Митцубиши Каризма“ с рег. № ***, собственост на друго лице, и че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно поради изтичане валидността на транзитните регистрационни табели. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е чужда собственост, и че той не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация.

Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.

Предвид изложеното по – горе за липсата на субективната страна на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и неговата несъставомерност поради тази причина, съдът намира, че наказателното постановление следва да се отмени, като незаконосъобразно в тази му част.

По отношение на наложената глоба на жалбоподателя в размер на 10,00 лева за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като по делото безспорно се установив от събраните гласни и писмени доказателства, че жалбоподателят е осъществил състава на горепосоченото нарушение както от обективна, така и от субективна страна. Освен това следва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва отразените фактически обстоятелства досежно това деяние.

Що се касае до възражението на жалбоподателя, изложено в жалбата срещу наказателното постановление, че е изтекла давността за наказателно преследване поради това, че наказателното постановление е издадено през 2020 година, а е връчено 3 на жалбоподателя през 2022 година, съдът намира същото за несъстоятелно, тъй като законодателят не е предвидил срок за връчване на наказателното постановление, а и от момента на извършване на деянието до връчването на НП не е изтекъл абсолютния давностен срок от четири години и половина, считано от датата на извършване на нарушението.

Предвид изхода на делото ОД на МВР – Габрово следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата от 300,00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0341-000613 от 10.12.2020 година на Началника на РУ на МВР – Севлиево в ЧАСТТА, с която на Б.И.Б., ЕГН:

**********, от *** 1, на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00лв. /двеста/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖАДАВА наказателно постановление № 20-0341-000613 от

10.12.2020 година на Началника на РУ на МВР – Севлиево в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

ОСЪЖДА ОД НА МВР – Габрово да заплати на Б.И.Б., ЕГН: **********, от *** 1, направените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата от 300,00лв. /триста/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 4