Решение № 75 от 25.10.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. ХАСКОВО, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ Д. Д.-ШАЛАМАНОВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело № 20215600900104 по описа за 2021 година

Предявени са два иска с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за сума в размер на 130 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претендирана частично от общо 150 000 лева и за сума в размер на 914.06 лева – обезщетение за имуществени вреди.

ИЩЕЦЪТ – Д. Х. П. твърди, че на 23.06.2020 год. е пострадал при пътно – транспортно произшествие /ПТП/, причинено виновно от К. Д. Д., който като водач на лек автомобил марка ********* с рег. № ********* е нарушил правилата за движение – чл.95, ал.1 от ЗДвП, вр. чл.5 от ЗДвП, чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, както и забраната на пътен знак „В 27“ – Забранени са престоят и паркирането“ и по непредпазливост му е причинил средни телесни повреди – счупване на черепа, контузия на мозъка, субдурален кръвоизлив двустранно и счупване на дясна лопатка. Твърди, че в резултат на травмата на главата, е загубил обонянието си, което състояние продължавало и понастоящем, както и частично слуха в лявото ухо. Проведено било консервативно лечение за периода от 23.06.2020 год. до 30.06.2020 год. в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Св.Георги“. През месец декември 2020 год. – след извършено изследване било установено наличие на средно изразени дифузни промени във функционалната активност на мозъка, проявяващи се в главоболие, световъртеж и залитане. За проведеното лечение 1 и диагностични процедури извършил разходи. Към момента на настъпване на пътното произшествие бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между ответното дружество и собственика на автомобила, управляван от виновния водач, на основание неизпълнението на който първоначално заявява претенция за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, предявен като частичен от общо 100 000 лева и за имуществени вреди в размер на 564.06 лева. Претендира още деловодни разноски и законна лихва, считано от 09.07.2020 год., на която дата е подал молба до застрахователя на виновния водач за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение.

С молба вх. № 4641 от 16.11.2021 год., подадена от пълномощника на ищеца е заявено искане за изменение на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, чрез увеличаване на първоначално предявения като частичен размер от 26 000 лева на 80 000 лева от общо 100 000 лева, обосновано с твърдения за настъпили след подаване на исковата молба нови факти и обстоятелства, а именно болки и страдания, претърпени от ищеца в резултат на направени на 15.11.2021 год. три епилептични припадъка граднд мал, намиращи се в пряка причинно – следствена връзка от получената при ПТП тежка травма на главата, допуснато с определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 13.12.2021 год.

С протоколно определение от 11.07.2022 год. е допуснато изменение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, чрез увеличение на размера на първоначално предявения иск от 564.06 лева на 914.06 лева, ведно със законната лихва, считано от момента на извършване на разноските. Със същото определение е допуснато изменение на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди чрез увеличение на предявения като частичен иск от 80 000 лева от общ размер на 100 000 лева, на 130 000 лева, предявен като частичен от общ размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.07.2020 год.

ОТВЕТНИКЪТ – ЗД „БУЛ ИНС“ АД - гр.София

– оспорва иска. Заявява възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и за съпричиняване, допуснато от ищеца, изразяващо се в това, че е управлявал велосипеда без поставена предпазна каска / шлем и при липса на светлоотразителна жилетка, фар на велосипеда и светлоотразители по него. Оспорва началния момент, считано от който се иска присъждане на законна лихва.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С постановено след подаване на исковата молба

– 29.07.2021 год., решение № 195 от 15.11.2021 год., постановено по АНД № 1104 / 2021 год. по описа на Районен съд – Хасково, К. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 23.06.2020 год. в гр.Хасково при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „******“, с рег.№ *********, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл.95, 2 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на ищеца - Д. Х. П., изразяващи се в нараняване, проникващо в черепната кухина, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота /контузионни зони на мозъка, кръвоизливи под меките мозъчни тъкани, счупване на кости на черепа вдясно тилно – слепоочно и по основата на черепа/, трайно затрудняване движенията на десния горен крайник, дължащо се на счупване на дясната лопатка и необратима загуба на обоняние, във връзка с причинената черепно мозъчна травма, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр . чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78 а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лева. Решението е влязло в законна сила на 30.11.2021 год.

Видно от приетата като писмено доказателство по делото справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е, че към датата на настъпване на пътното произшествие – 23.06.2020 год. е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на действие от 06.02.2020 год. до 05.02.2021 год., сключен между ответното застрахователно дружество и собственика на МПС с ДКН *********, управляван от виновния водач – К. Д..

Като писмено доказателство по делото е приета претенция на ищеца, отправена до ответното застрахователно дружество, с искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени вреди вследствие на станалото на 23.06.2020 год., ПТП, получена от ответника на 09.07.2020 год., видно от приложеното по делото известие за доставка.

С писмо от 14.07.2020 год., ответникът е уведомил ищеца, че до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, дружеството не в риск „Гражданска отговорност“ и няма основание да изплати претендираното застрахователно обезщетение.

По искане на ищеца по делото бе назначена медицинска експертиза, от представеното по която заключение, изготвено от вещото лице Е. – съдебен лекар се установява, че ищецът е получил следните увреждания – черепно – мозъчна травма – разкъсно контузна рана в тилната област на главата; счупване на черепната основа тилно слепоочно в дясно; контузия на мозъка; субдурален хематом; епидурален хематом; счупване на дясната лопатка; охлузване на носа. Ищецът не бил изпадал в безсъзнание – регистрирани били 14 точки по ГКС, при максимален сбор 15 точки. Престоят в болницата продължил седем дни. Обичайно – при получените травми, възстановяването продължавало не по-малко от шест месеца – по отношение на черепно – мозъчната травма. Срокът за възстановяване от счупването на лопатката е определен от експрета на 2 – 3 месеца. В заключението си вещото лице Е. посочва, че като последица от черепно – мозъчна травма с контузия на мозъка е възможно да настъпи загуба на обоняние /аносмия/, която да е постоянна или временна. При ищеца била установена загуба на обоняние, но 3 експертът не посочва колко ще продължи това състояние. Разходите, направени от ищеца били съотносими към травмите, получени при ПТП и тяхното лечение. Вещото лице посочва още, че носенето на предпазна каска до голяма степен би предотвратило настъпването на черепно – мозъчната травма при ищеца. При отговор на въпроса каква е била траекторията на тялото на пострадалия по време и непосредствено след инцидента, вещото лице посочва, че тялото на пострадалия се е ударило в отворената врата на автомобила, управляван от водача Д., след което е било отхвърлено настрани и е паднало на терена на главата си и на гръб в областта на дясната лопатка. В заключението си вещото лице Е. посочва още, че преди процесното ПТП, станало на 23.06.2020 год., ищецът е претърпял и друга тежка черепно – мозъчна травма, по повод на която е претърпял оперативна трепанация на черепа, извършена на 10.12.2019 год. След тази травма е бил проследяван за дифузна травма на главния мозък с първи регистрирани прояви на 16.01.2020 год. При наличието на тези данни, експертът посочва, че не е възможно да се даде конкретен отговор доколко епилептичните припадъци, станали на 15.11.2021 год., са последица или не от първата или втората травма. В устния си доклад вещото лице Е. посочва, че е склонен да приеме, че епилепсията може и най-вероятно е породена от първата травма – декември 2019 год., но наред с това не изключва и другата хипотеза, че при ищеца има травма върху травма, при което състоянието му прогресивно се влошава от две поредни травми, като втората травма играе ролята на утежняващ фактор, в смисъл мозъчната активност бива тотално увредена по смисъла на енцефалопатия.

Експертът посочва още, че е напълно възможно загубата на обоняние при ищеца да е необратима, дотолкова, доколкото се касае за увреждане на централната нервна система с тР. последица от травма.

От заключението, представено по допусната съдебно – медицинска експертиза с вещо лице – специалист невролог се установява, че ищецът е претърпял травма по повод на която е била извършена оперативна интервенция през декември 2019 год. Последствията от травмата, претърпяна през 2019 год. са определени като огнищна и общомозъчна симптоматика, които вследствие на операцията, извършена на 10.12.2019 год. са преминали в регрес и неврологичният статус е подобрен до степен на пълна адекватност и липса на двигателен дефицит. Поради наличие на индикации пациентът получил предписаната антиконвулсивна терапия, която се мониторирала с ЕЕГ. Независимо от липсата на епилептични припадъци в следоперативния период, пациентът е получил антиконвулсивна терапия. Вещото лице П. посочва в заключението си още, че без да може да се отговори с абсолютна сигурност, понеже травмите имали кумулативен ефект по отношение на гърчовата готовност, по – вероятно било травмата през 2020 год. да има по-голямо относително тегло в причините за епилептични припадъци. Черепно – мозъчната травма, претърпяна през 2020 год. била в пряка връзка с получените епилептични припадъци, както по вид така и по локация на травмираните зони на главния мозък. Можело да се приеме, че при пациента имало постравмена епилепсия, изискваща специфично лечение.

Заболяването било с продължитено протичане и изисквало лечение с 4 комбинация от антиконвулсанти и стриктно мониториране, продължаващо с години. В устния си доклад вещото лице П. посочва, че втората травма имала по-голямо относително тегло, доколкото би могла да се приеме като пусков момент. В тази връзка експертът отчита и това, че след първата травма – декември 2019 год. до втората травма – юни 2020 год., ищецът е нямал епилептични прояви. От друга страна, уврежданията при втората травма засягали епилептогенна зона на мозъка – т.е тази зона в мозъка, която е трамвирана при втората травма е по-отговорна за получаване на епилептични припадъци в сравнение с първата травма.

От заключението, представено по допуснатата съдебно – психологична експертиза се установява, че страхът и хроничния стрес доминират в психичното състояние на ищеца, оказвайки негативно въздействие върху емоционалното му състояние. Налице били трайни необратими нарушения в когницията и функционирането на психиката му.

Психотравмата се трансформирала в “самотравмираща сила“, която водела до малигнизация на защитите. По този начин „травмираната психика“ продължавала да се травмира сама. По данни на ищеца, същият не бил приемал психотропни медиК.ти за лечение на психоемоционалното си състояние. Споделял, че не може да спи без лекарства. Приеманите медиК.ти за епилепсията помагали да се тушира нервното напрежение и да заспива порано от обичайното за него. Към момента на изследването психиката на ищеца не била преработила травмата от преживянато. Личностната и ситуативната тревожност били повишени. Невротизмът бил проявен в средна степен, а психотизмът – в най-ниска степен. Формирал се тип личност „Лабилен екстроверт“. Установено било наличие на постравматична стресова симптоматика и хроничен стрес. Към момента ищецът не се е върнал към нормалния си живот. Стресът от преживяното отключил заболяване артериална хипертония.