Решение № 14968 от 26.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14968 гр. София, 26.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110141180 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно и на пасивно субективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против С. Б. Б.,ЕГН **********,Н. И. И.,ЕГН *****,и А. И. К.,ЕГН **********,и тримата ответници с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца,както следва : спрямо ответницата Б. – 49,17 лева ( 25,14 евро ) главница за топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,5,07 лева ( 2,59 евро ) мораторна лихва за периода 15.08.2023 г. до 07.04.2025 г.,31,70 лева ( 16,21 евро ) сума за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,7,28 лева ( 3,72 евро ) мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 07.03.2025 г.; спрямо ответницата И.

– 12,29 лева ( 6,28 евро ) главница за топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,1,27 лева ( 0,65 евро ) мораторна лихва за периода 15.08.2023 г. до 07.04.2025 г.,7,93 лева ( 4,05 евро ) сума за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,сумата от 1,82 лева ( 0,93 евро ) мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 07.03.2025 г.,спрямо ответника К. - 12,29 лева ( 6,28 евро ) главница за топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.,ведно със законната лихва върху 1 главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,1,27 лева ( 0,65 евро ) мораторна лихва за периода 15.08.2023 г. до 07.04.2025 г.,7,93 лева ( 4,05 евро ) сума за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,сумата от 1,82 лева ( 0,93 евро ) мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 07.03.2025 г.

В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот апартамент в *****,при което ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия и са задължени да заплащат стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че ответниците са допуснали неизпълнение на свои договорни задължения и са налице неплатени задължения за топлинна енергия,а предвид неплащането им в срок ищецът твърди,че е начислявал и мораторна лихва. С исковата молба са предявени и искове за заплащане на суми за дялово разпределение и мораторна лихва върху същите. Исковата претенция е основана на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,а с оглед депозирани възражения срещу заповедта за изпълнение за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителните искове.

Моли съда да уважи исковете.

Ответниците С. Б. Б.,Н. И. И. и А. И. К. в депозирания писмен отговор заявяват,че исковете са неоснователни,защото в имота не е ползвана топлинна енергия,а не е доказано количеството топлинна енергия за подгряване на вода.

Молят съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.

Третото лице помагач „Н“АД в подадения писмен отговор изразява становище за основателност на исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК,подадено на 14.04.2025 г.,“Т С“ЕАД претендира от С. Б. Б.,Н. И. И. и А. И. К. сумите от 73,76 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,7,41 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.08.2023 г. до 07.04.2025 г.,47,55 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,10,92 лева мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. до 07.04.2025 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането,при квоти 4/6 за С.

Б. и по 1/6 за останалите двама длъжници. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 21574/2025 г. по описа на СРС,42 състав.

Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

По делото са приети общи фактури с получател И К Б,издадени от „Т С“ЕАД на 30.06.2023 г. и на 30.06.2024 г.

С договор от 1987 г. С. Б. Б. и И К Б се легитимират като собственици на 2 апартамент в *****

Според договор,сключен между „Н инженеринг“ООД и етажните собственици в сградата на *****4,дружеството приема да реализира дялово разпределение на топлинна енергия, а етажните собственици са се съгласили да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието решение от общото събрание на етажните собственици.

Видно от договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и „Н“АД,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което „Н“АД приема да реализира дейност по дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а „Т С“ЕАД се задължава да заплаща възнаграждение.

От справка в НБД „Население“ се установява,че И К Б е починал и е оставил като наследници по закон съпругата си С. Б. Б. и децата си А. И. К. и Н. И. И..

Според заключението по съдебно-техническата експертиза се установява,че в сградата не се ползва топлинна енергия за отопление,а единствено за битово горещо водоснабдяване. В имота има поставени два водомера,с главния отчет за периода 2022/2023 г. абонатът е уведомен,че водомерите са за смяна,на 21.03.2024 г. е изпратено и уведомително писмо.

Общият топломер се отчита на първо число всеки месец,след което се приспадат технологичните разходи,които са за сметка на доставчика,топломерът е преминал периодична метрологична проверка със заключение за съответствие,което означава,че е годно средство за търговско измерване,дяловото разпределение е реализирано при спазване на нормативната уредба,а дължимата главница,без да има включени задължения извън процесния период,възлиза на 165,78 лева.

От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява,че има постъпили плащания – на 23.10.2023 г. на сума от 91 лева,с която са погасени задължения за периода м.05.2022 г. до м.04.2023 г.,от които 89,43 лева главница и 1,57 лева лихва. Непогасените задължения за процесния период възлизат на 73,76 лева главница за топлинна енергия и 47,55 лева сума за дялово разпределение,а мораторната лихва съответно е в размер от 6,87 лева и 10,71 лева.

Представено е имейл писмо,адресирано от „Н – Т С“ до И К Б.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който ищецът следва при условията на пълно доказване да установи съществуването на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение. Това означава,че предметът на делото е идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – в конкретния случай следва да бъде проведено доказване,че страните се намират в договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,да докаже доставеното количество топлинна енергия и цената на същата. Законът регламентира фикция,че искът се явява предявен на датата на подаване на заявлението за издаване на заповед 3 за изпълнение,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 14.04.2025 г.

Софийският районен съд приема,че е доказано,че между страните съществува договорно правоотношение – ищецът е дружество,което реализира доставка и продажба на топлинна енергия,а ответниците са клиенти на топлинна енергия като собственици на процесния недвижим имот при квоти от 4/6 за ответницата Б. и по 1/6 за всеки от другите двама ответници. За да счете,че ответниците притежават право на собственост върху имота,съдът взе предвид,че от представен нотариален акт се установява,че ответницата Б. по време на брака си е придобила процесният недвижим имот по реда на чл.117 от ЗТСУ ( отм.),а след смъртта на нейния съпруг Иван Божилов неговият дял се наследява поравно от съпругата и децата. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия са собствениците или носителите на вещно право на ползване върху имота,а при отчитане притежаваното право на собственост от страна на ответниците,съдът намира,че ответниците са клиенти на топлинна енергия. Законът не поставя изискване за наличието на формален договор в писмена форма по отношение на имотите,които са топлоснабдени към влизане в сила на закона,а договорното правоотношение се счита възникнало при съобразяване притежаваното право на собственост. Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ предвижда,че правата и задълженията на страните се уреждат според общите условия на дружеството доставчик. Страните не твърдят да са уговорили индивидуални условия,поради което приложение намират именно общите условия. За да бъде изпълнението на задължението точно,необходимо е да бъде доказано,че стойността на доставена топлинна енергия е заплатена в срок. От събраните в хода на производството доказателства се установява,че в сградата,където се намира процесният имот не е ползвана топлинна енергия за отопление,а единствено за битово горещо водоснабдяване. Съдът намира,че исковата претенция за главница за топлинна енергия е доказана по основание,а по размер – за сумата от 73,76 лева,какъвто е сборът на претендираните парични суми,отчитайки заключението по съдебнотехническата експертиза,според което главницата за процесния период възлиза на 165,78 лева,както и при съобразяване частичното плащане на парични суми за първия отоплителен сезон,което се доказва от заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Изводът на съда за основателност на исковете за главницата не се променя предвид довода на ответниците за настъпило прекратяване на договорното правоотношение между етажните собственици и дружеството,реализиращо дялово разпределение,тъй като договорът е сключен за срок от пет години,в която насока съдът счита,че не съществува пречка за продължаването действието на срока на договора,а в конкретния случай при съобразяване реализирането на главен отчет от топлинния счетоводител,както и извършването на дялово разпределение на топлинна енергия между отделните етажни собственици,съдът приема,че договорът е продължил своето действие. Не могат да бъдат споделени и доводите на ответника К.,че не е доказана паричната сума за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване поради това,че стойностите по общите фактури,по заключението по съдебно-техническата експертиза и претендираната с исковата молба парична сума се различават,тъй като общите фактури се издават,но след тяхното издаване могат да постъпят 4 рекламации,т.е. определената стойност би могла да търпи промяна,допускането на съдебно-техническа експертиза представлява доказателствено средство за проверка дали дяловото разпределение е реализирано в съответствие с нормативната уредба,а претендираната с исковата молба парична сума е предявена при съобразяване частичното плащане. Съдът в рамките на съдебното производство и по съображенията,изложени по-горе,възприема заключението по съдебнотехническата експертиза,поради което и намира,че исковете,предявени от ищцовото дружество са доказани по основание,а и по размер. За да счете,че исковете са основателни,съдът взе предвид,че по делото не са представени доказателства в имота на ответниците да са поставени водомери,които са в срока за експлоатация,респективно чиито показания следва да бъдат взети предвид при дяловото разпределение. Задължението в имота да са поставени индивидуални водомери в експлоатационен срок е задължение за собственика на имота,т.е. на ответниците. Неоснователно е възражението на ответника К.,че не се явява надлежно уведомен за необходимостта от подмяна на водомерите,защото от представените по делото писмени доказателства се установява,че партидата се води на името на общия наследодател на ответниците като след смъртта му ответниците не са предприели действия по смяна на титуляра на партидата в нарушение на клаузи от общите условия на дружеството ищец,поради което ответникът К. не може да се позове на липса на уведомяване,доколкото се установява,че „Н Т С“ е изпратило уведомление на електронния адрес на титуляра на партидата. Съдът счита,че е доказана по основание и по размер и исковата претенция за заплащане на сума за дялово разпределение. Съгласно общите условия на ищеца – чл.12 и чл.36,ал.2 от общите условия цената за сума за дялово разпределение се заплаща от купувача на топлинна енергия към продавача на топлинна енергия. Отчитайки цитираните клаузи от общите условия,ответниците се явяват задължени да заплащат стойността на топлинна енергия на ищцовото дружество,а доказателства,че сумата за дялово разпределение е заплатена,липсват.