Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5495 от 23.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 72147/2024
Вид
Решение № 5495
Подписан
23.03.2026
Състав
ГЕРГАНА ВЕЛЧОВА КИРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240,ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240,ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 5495 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20241110172147 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД от „Е“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Т В ( като универсален правоприемник на „Е“ЕООД,ЕИК ***** ) против А. С. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1000 лева главница и 119,48 лева договорна лихва за периода 15.02.2021 г. до 15.02.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че между „У“ЕАД и ответника А. е сключен договор за кредитен лимит за физически лица на 15.02.2021 г.,както и е издадена банкова карта. Ищецът поддържа,че е носител на вземането на основание сключен договор за цесия. В исковата молба се твърди,че паричната сума по кредитния лимит е усвоена,но липсват плащания. Сочи се,че съгласно договора върху усвоената част от паричната сума се начислява и договорна лихва. Исковата претенция е основана на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи исковете.

В срока за подаване на писмен отговор ответникът чрез назначения особен представител изразява становище,че не възразява по допустимостта и основателността на исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено 1 следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Е“ЕООД претендира от А. С.

А. сумата от 1000 лева главница по договор за издаване на кредитна карта № 4477548,119,48 лева договорна лихва за периода 15.02.2021 г. до 15.02.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 10326/2024 г. по описа на СРС,42 състав.

Представен е договор № 4477548,сключен на 15.02.2021 г. между „У“ЕАД,като кредитор,и А. С. А.,като кредитополучател,съгласно който дружеството издава кредитна карта с лимит от 1000 лева,а картодържателят приема да ползва парични суми в рамките на кредитния лимит при месечен лихвен процент от 1 %. Страните са постигнали съгласие,че размерът на минималната погасителна вноска е 3 % от стойността на кредитния лимит.

Установява се от договор от 11.09.2023 г.,че „У“ЕАД,като цедент,и „Е“ЕООД,като цесионер,са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което цедентът прехвърля свои вземания към трети лица,които цесионерът приема да придобие при условията,уговорени в договора. От приложението към договора се установява,че е прехвърлено вземането към А. С. А..

Представено е пълномощно,съгласно което „У“ЕАД упълномощава „Е“ЕООД да уведомява длъжниците за реализираната цесия.

Прието е уведомление за цесия,адресирано до А. С. А..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно регламентиран като полижетелен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер. В конкретния случай ищецът следва да докаже,че е носител на вземане на основание сключен договор за цесия,да установи,че вземането съществува и да докаже неговия размер. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 21.02.2024 г.

Софийският районен съд счита,че е доказано,че ищецът е носител на вземане на основание сключен договор за цесия. Договорът за цесия е двустранен и консенсуален договор,съгласно който страната цедент се задължава да прехвърли свои вземания към трети лица,които страната цесионер приема да придобие според условията,предвидени в договора. С оглед наличието на сключен договор за цесия,както и при отчитане представеното приложение към договора,което включва и вземането на „У“ЕАД към ответника А.,съдът счита,че това вземане,произтичащо от договор за издаване на кредитна карта и ползване на лимит от 1000 лева,е 2 преминало в патримониума на ищцовото дружество. В подкрепа на извода,че е настъпило прехвърляне на вземането е и представеното потвърждение за цесия. Уведомлението за цесия е представено като приложение към исковата молба,поради което същото се явява достигнало до знанието на ответника А. чрез връчването на препис от исковата молба и доказателствата,а и отделно от това,ответникът не твърди да е изпълнил в полза на предишния кредитор преди да е бил уведомен за цесията.

Съдът приема,че искът в частта за главницата от 1000 лева подлежи изцяло на уважаване. Договорът за издаване на кредитна карта и предоставяне на кредитен лимит е разновидност на договора за кредит,при който страните постигат съгласие относно размера на кредитния лимит като страната картодържател разполага с правото по време на действие на договорното правоотношение да ползва парична сума в рамките на предоставения лимит,който следва да връща в размер поне на минималната погасителна вноска,която възлиза на 3 % от кредитния лимит,т.е. на 30 лева. Ответникът А. не оспорва да е получил парична сума,равняваща се на кредитния лимит от 1000 лева,което означава,че от значение за преценка дали искът е основателен е дали паричната сума от 1000 лева е върната на кредитора. Доказването факта на плащане на паричната сума е възложено в тежест на ответника,който следва да установи,че е върнал заемната парична сума. С оглед липсата на доказателства ответникът да е изпълнил задължението си за връщане на заемната парична сума съдът приема,че искът за главницата подлежи изцяло на уважаване – за сумата от 1000 лева ( 511,29 евро ).

Софийският районен съд намира,че и искът за сумата от 119,48 лева ( 61,09 евро ) подлежи на уважаване. Договорна лихва е дължима,когато такава е уговорена,начислява се по време на действието на договорното правоотношение и има възнаградителен за страната кредитор характер. От представения по делото договор се установява,че страните са уговорили дължимост на договорна лихва,когато бъде ползвана сума в рамките на кредитния лимит като размерът на договорната лихва е 1 % на месец,при което уговорената договорна лихва не нарушава императивни правни норми.

Както беше посочено,договорната лихва се начислява върху усвоената парична сума до пълното й погасяване. Съдът,отчитайки липсата на проведено доказване от страна на ответника да е върнал усвоената главница,приема,че и искът за договорна лихва е изцяло основателен и доказан по основание и размер.

При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да бъдат присъдени такива в размер от 135,49 евро за заповедното производство и в размер от 242,87 евро за исковото производство.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД по отношение на А. С.

А.,ЕГН **********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „Е“ЕАД,ЕИК 3

*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Т В ( като универсален правоприемник на „Е“ЕООД,ЕИК ***** ),в размер от 1000 лева ( 511,29 евро ) ( петстотин и единадесет евро двадесет и девет евроцента ) главница по договор № 4477548,сключен на 15.02.2021 г.,вземанията,по който са прехвърлени с договор за цесия от „У“ЕАД на „Е“ЕООД,сумата от 119,48 лева ( 61,09 евро ) договорна лихва за периода 15.02.2021 г. до 15.02.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 21.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 10326/2024 г. по описа на СРС,42 състав.

ОСЪЖДА А. С. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Е“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Т В ( като универсален правоприемник на „Е“ЕООД,ЕИК ***** ) сумите от 135,49 евро ( сто тридесет и пет евро четиридесет и девет евроцента ) сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство и в размер от 242,87 евро ( двеста четиридесет и две евро осемдесет и седем евроцента ) сторени съдебноделоводни разноски за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4