Решение № 45 от 29.05.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Перник, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

Членове:

БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора Бисер Игн. Ковачки като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231700600048 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ПОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия М. М. против Присъда № 10/20.12.2022 г., постановена по НОХД № 50/2022 год. по описа на Брезнишкия районен съд, с която въззивникът е признат за виновен в това, че на за това че на *** в ***, обл.***, на ул.»***», в сградата на дирекция «Социално подпомагане»- *** е извършил непристойни действия, ( крещял, удрял по стъкло на гише, замахвал с бастуна си, драскал върху предоставени му документи, и се опитал да ги скъса, отправял обидни вулгарни думи и изрази към служителите на Дирекция «Социално подпомагане» - ***, унизителни за честа или достойнството им – «уроспии», «граовски ***», «мисирки», «неграмотни», «да пукнете дано»), грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи неуважение към обществото престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК Със съдебния си акт първият съд е осъдил подсъдимия М. Н. М. на наказание ПРОБАЦИЯ като е определил следните пробационни мерки: "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА с периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, и "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, КАКТО и е наложил наказание "ОБЩЕСТВЕНО 1

ПОРИЦАНИЕ", което да бъде изпълнено, чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления в Община Брезник. Осъдил е подсъдимия М. Н. М. на основание чл. 189, ал.

3 от НПК да заплати по сметка на ОД на МВР Перник направените разноски по ДП № 8/2022 г. по описа на РУ - Брезник, в размер на 130. 93 лв. /сто и тридесет лева и деветдесет и три стотинки/, както и да заплати сумата от 100 / сто/ лева, вносими по сметка на бюджета на Районен съд-гр.Брезник, разноски по делото.

В жалбата се излагат доводи, че атакуваната присъда е незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбата и допълнителните писмени изложения се поддържат, като защитникът на въззивника изразява становище, че РС Брезник е неправилно е преценил обстоятелствата, като не е отчел направената звукозаписна експертиза, от която е видно, че инкриминираните реплики не са изречени от доверителят му. Счита, че свидетелите не са били категорични относно това, кога точно се е случило деянието, както и че присъдата не може да почива на предположение, тъй като няма съставомерно престъпление, а някакъв словесен спор, но не обидни реплики. Сочи, че за това деяние на подзащитният му е наложена глоба, както и, че не може да се наложи два пъти наказание за едно и също деяние. Моли съдът да приеме, че е налице чл. 9 НК, т.е. деянието е малозначително. В случай, че съдът приеме, че е налице извършено деяние, умишлено извършено от доверителят му, моли да бъде определено наказание по реда на чл. 55 НК като бъде заменена пробацията с глоба, тъй като подзащитният му ползва помощни средства и не може да ходи до пробационната служба.

Представителят на държавното обвинение оспорва основателността на въззивната жалба и предлага съда да потвърди изцяло осъдителната присъда на БРС.

Счита фактическата обстановка, приета за установена от първоинстанционния съд, за обоснована и кореспондираща със събраните по делото доказателства и материалният закон е приложен правилно. Намира наложеното на подсъдимия наказание за извършеното от него деяние за съответстващо на степента на обществена опасност и на неговата личност.

Пернишкият окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 319, ал.

1 от НПК, от лице имащо право и интерес да обжалва, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка, правилно възприета и от решаващият съд:

На *** подсъдимият М. към около 16,00 часа отишъл в сграда в центъра на град ***, където на първия етаж се помещават офисите на изнесено работно място на Дирекция социално подпомагане“ - ***. Застанал пред гишето, където работела св.Р.Б.

Н. и започнал да се кара със служителката по повод опити на служителите от СП да му връчат заповеди свързани с искане за извършване на социални услуги, които му се полагат като инвалид. Когато св.Н. отворила гишето и се опитала да отговори на въпросите на подс.М. последния станал агресивен, започнал да и крещи обидни думи, опитал се да вземе от гишето документи, които не го касаят, опитал се да драска на въпросните заповеди, нарекъл я „тъпанарка“, която нищо не разбира, изрекъл думите „***“ и „Да отидеш при майка си, уроспия“.. Освен св.Н. по това време в офиса били и свидетелката С.Б.Б., свидетелката А.В.Б. и св.К.И.Й.. На втория етаж на сградата в офис на бюрото по труда се намирала свидетелката М.Г.Т., тя също чула, че 2 подсъдимият М. се разправя на висок тон с колежките и като ги ругаел и обиждал.

Служителите на „Социално подпомагане“ възприели скандалното му държание, което било по отношение на всички работещи в социалната служба, като ги наричал „уроспийчета, граовски ***, мисирки, неграмотни. След като обслужили подсъдимия въпреки всичките обиди при затваряне на гишето подсъдимият М. напсувал свидетелката С.Б. с думите „ ***“. Продължил да вика и да удря с бастуна си. Когато св.М.Г.Т. му казала, че ще извика полиция, той и отговорил „Викайте ченгесарите“.

Изплашени от агресивното му поведение св.Р. Н. към 17,00 ч. се обадила на спешния телефон 112 за съдействие и не след дълго в офиса дошли служители на РУ-Брезник свидетелите В.Д. и С.С.. Служителите на полицията съставили предупредителен протокол на подсъдимият М., след което последния си тръгнал от мястото на инцидента.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

След съвкупен анализ ПОС установи, че правилно първоинстанционният съд е приел фактическата обстановка показанията на свидетелите, дадени по време на съдебното следствие по отношение на заявеното от тях агресивно поведение, изразяващо се в обиди и заплахи и по-конкретно закани и обиди към свидетелката Р.

Н., както и към останалите социални работници свидетелите С.Б.Б., А.В.Б., К.И.Й. и М.Г.Т., както от заключенията и показанията на вещото лице, изготвило назначената съдебно-видео и аудио техническа експертиза.

Въззивният състав изцяло подкрепя доказателствения анализ на БРС, възприема всички изводи безкритично и счита за ненужно да ги преповтаря подробно. Тук следва да се отбележи, че процесуалният закон (чл. 339, ал. 2 от НПК) не задължава въззивния съд да обективира в решението си нов цялостен и пълен анализ на доказателствената съвкупност, освен в случай, че изрази несъгласие с някои от фактическите и правни изводи на първостепенния съд. Когато обаче мотивира съгласие с възприетите от първата инстанция фактически положения, въззивният съд не е задължен да анализира отново тази съвкупност, а само да даде отговор на доводите на защитата (в този смисъл Решение № 482/22.12.2014 г. по н. д. № 1556/2014 г. на Трето НО на ВКС, Решение № 10/21.02.2019 г. по НВОХД № 268/2018 г. на Апелативен съд – Бургас и др.).

Въпреки това ПОС ще акцентира, че правилно решаващият състав не е дал вяра единствено на обясненията на подсъдимия в частта им с която твърди, че на инкриминираната дата не е обиждал никого. Безспорно в тази им част обясненията му се са изолирани и противоречат на кредитирания доказателствен материал, който по отношение на тези обстоятелства е безпротиворечив. Те отчетливо съставляват защитна теза. Всички разпитани по делото свидетели излагат добросъвестно своите лични възприятия от инцидента и описват по подобен близък сходен начин действията на подсъдимия на инкриминираната дата. Правилно БРС е дал вяра на показанията на свидетелите Р. Н., С.Б.Б., А.В.Б., К.И.Й. и М.Г.Т. , тъй показанията им са хармонични с другите кредитирани доказателства и със заключението и показанията на вещото лице по назначените СВАТЕ. Правилно първата инстанция е съобразила, че показанията разпитаните свидетели са безпротиворечиви и взаимно допълващи се по отношение на предмета на доказване. Всички доказателствата по същество са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно 3 спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно коментиране, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, те установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.

Настоящият съдебен състав счита, че при така събраната доказателствена съвкупност решаващия съд правилно е приел за установена описаната по отношение на главния факт фактическа обстановка. Теоретично доказването представлява дейност, с която се възстановява картината на миналото събитие. Чрез този процес, при който се оценяват фактите, които се отнасят до предмета на доказването (т.н. основен или главен факт), обективната истина трябва да стане логически очевидна. В процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета на доказване и е направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства, които следва да бъдат установени по всяко едно наказателно дело, и които са най-типични за извършване на едно престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени три групи обстоятелства: ал. 1 – извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия. Тук настоящият състав ще посочи принципно (вкл. и при наличие на две групи доказателства които не хармонизират помежду си и не могат самостоятелно да опишат в пълнота процесните събития), че съдът следва да установи основните фактически обстоятелства, като изгради своето умозаключение основно върху неутрални доказателствени източници – писмени документи, заключения на вещи лица, показания на незаинтересовани от изхода свидетели, които да надгради с онези свидетелки възприятия, които са в унисон с тези доказателствена база. В случая решаващият съд е процедирал точно така – стъпвайки на заключението на вещото лице, надграждайки го със свидетелски показания на очевидци и използвайки метода на дедуктивен анализ и житейска логика, правилно е установил главния факт в процеса. Всички доказателствата в тази насока, кредитирани от БРС и от настоящия състав, по същество са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на деянията от подсъдимият М..

Съображенията, изложени от БРС относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им, дават възможност на страните и на горната инстанция да проследи формирането на вътрешното убеждение на решаващият съд по фактите, включени в обхвата на чл. 102 от НПК. Фактическите изводи са изградени въз основа на фактите, логически правилно изведени от доказателствения материал. При спазване на процесуалния ред предвиден в НПК, за събиране и проверка на доказателствата и след извършване на тяхната оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна. В мотивите на присъдата БРС е направил прецизна оценка за тяхната достоверност, което му е позволило въз основа на същите да изгради правните си изводи. Като е приел, че кредитираните доказателства са в хармонично единство един спрямо друг, районният съд е направил правилна оценка на доказателствения материал, която се споделя от въззивната инстанция.

В тази връзка Окръжен съд гр. перник намира, че Брезнишкият районен съд безспорно е установил подлежащите на доказване обстоятелства по авторството на деянието, механизма на извършване, обективната и субективната страна на престъплението, причинно-следствената връзка между извършеното от подсъдимия и вредоносния резултат, като е постановил своя съдебен акт въз основа на обективен 4 анализ на доказателствените източници. Това, че този анализ не съвпада с мнението на която и да е от страните не означава, че той е превратен, а суверенно право на съда е да прецени кои доказателства да цени и кои да игнорира. В конкретния случай БРС е направил достатъчен доказателствен анализ, като е спазил принципите за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствения материал, необходимо за правилното решаване на делото и формиране на вътрешното му убеждение.