Акт от 07.07.2022, Административен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Велико Търново, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд

Велико Търново, седми адм. състав в публично съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

АДМ.

СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА с участието на секретаря С.Ф. разгледа адм. дело № 244/2022г. по описа на

АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 38, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.

Образувано е по жалба вх. № 2152/13.05.2022г. в АСВТ, подадена от името на М.Г.М., в качеството на наследник на Г.С.С., действаща чрез упълномощения ***.

Оспорва се Решение

№ 211 от 07.04.2022 г., постановено от Министерски съвет на Република България, в частта, с която са отчуждени за държавна нужда имоти и части от имоти, представляващи частна собственост, с цел изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“, в участъка от трасето на същата, преминаващо през област Велико Търново. В така оспорена част от Решението на МС е отчужден поземлен имот с идентификатор по КККР *** с местонахождение землище на с. Куцина,

ЕКАТТЕ 40782, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново. По Приложение към т.1 от Решението на МС е записан под №43 за землището на с. Куцина. Същият имот е съсобствен на жалбоподателя, ведно с др. наследници на Г.С.С., видно от представената актуална скица от кадастъра и констативен НА № 76 от 10.03.2011г. Имотът представлява земеделска земя – нива трета категория с обща площ 10,283дка, от която са отчуждени 4,673дка срещу обезщетение от 5 352,00лв.

Жалбоподателят твърди, че оспорения акт е издаден в нарушение на материалния закон поради неправилно определяне на дължимото обезщетение за отчуждения имот. Счита, че размерът на определеното обезщетение е неадекватен спрямо пазарните реалности, което е в нарушение на материалния закон. Излага доводи за противоречие на нормативната уредба на ЗДС с Конституцията на Република България и с практиката на ЕСПЧ. Моли се за изменение на оспорения административен акт, като бъде определено справедливо обезщетение за имота и присъждане на сторените по делото разноски.

В о.с.з. жалбата се поддържа от упълномощения ПП, който пледира за нейната основателност. Представя писмени доказателства. Моли съда да приеме за равностойно парично обезщетение това, определено от ВЛ по СОЕ към момента на постановяване на оспореното Решение на МС/07.04.2022г./ с цена за дка 1 917лв. Претендира да се присъдят направените по делото разноски за ДТ, СЕ и АВ.

Ответната страна – Министерски съвет на

Република България не изпраща представител в съдебно заседание. В писмени становища по делото, упълномощеният ПП оспорва жалбата като неоснователна с конкретни доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Възразява по приемането на заключението на ВЛ по СОЕ със съображения, че методиката на оценка не е съобразена с изискванията на ЗДС и в частност времевия период, през който са изповядани използваните от ВЛ пазарни аналози. Претендира присъждане на ***ско възнаграждение.

Заинтересованата страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В постъпил по делото писмен отговор от пълномощник оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Прилага писмени доказателства. Претендира присъждане на ***ско възнаграждение.

Заинтересованата страна Министърът на финансите не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено писмено становище от пълномощник оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.

Заинтересованата страна Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София чрез своя пълномощник излага доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на ***ско възнаграждение.

Служебната проверка за допустимост на оспорването не разкри пречки за постановяване на акт по същество. АПИ представи доказателства/вж. л.83 и сл./, с които удостовери съобщаването на Решението на МС на жалбоподателя на 05.05.2022г. Налице са данни за извършено от инвеститора разгласяване на Решението на МС чрез способите посочени в чл.34б, ал.2 от ЗДС.

В тази връзка съдът прие, че преклузивния срок за обжалване, посочен в чл.38, ал.1 от ЗДС не е изтекъл към 13.05.2022г. Жалбата е депозирана при наличие на правен интерес от заявеното оспорване, т.к. е относно собствен на оспорващия имот. Предвид изложеното жалбата е допустима, а АСВТ е местно компетентния съд - този по местонахождението на имотите.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу съображения.

С определението за насрочване на делото съдът направи предварителен доклад и указа на ответника и заинтересованите страни, че тяхна е тежестта да установят съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В тази връзка в хода на съдебното следствие бяха събрани следните доказателства:

Жалбоподателят представи НА и скица за удостоверяване на правото на собственост върху процесния имот, удостоверение за наследници и удостоверение от СВп, ведно с НА за сделки извършени в последващ на оценката на АО период. Ответникът представи административната преписка, включително експертната оценка (оценителски доклад) за обезщетение на отчуждените имоти, като писмените доказателства в същата не са оспорени. МРРБ представи доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС за оповестяване на процедурата. Агенция „Пътна инфраструктура“ представи такива за съобщаването на акта по чл.34б, ал.2 от ЗДС.

Прието бе заключението на ВЛ по СОЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и го цени съвкупно с всички доказателствени източници по делото.

Не са четени определения за безспорни между страните факти или такива служебно известни на съда.

При преценка поотделно и в тяхната взаимна връзка на приетите по делото доказателства, съдът намери за установени следните факти:

1. С Решение

№ 250/25.04.2013 г. на Министерски съвет, републикански път А-2 "София - Ботевград - Шумен - Девня - Варна", част от който е Автомагистрала "Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР към Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС.

2. За обекта, в процесния му участък (разположен в землищата на гр. Павликени, с. Дъскот, с.

Паскалевец и с. Патреш, общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, общ. В.

Търново, както и с. Куцина, с. Стефан Стамболово и с. Полски Сеновец, общ.

Полски Тръмбеш), със Заповед № РД-02-15-20/08.02.2021 г. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, влязла в сила, е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план

/ПУП-ПП/.

3. С цел теренно осигуряване и обезпечаване изграждането на обекта и на основание чл.

34 от ЗДС, от заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправено искане от 15.12.2021 г. до МРРБ и МФ, за иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на изброените населени места, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус".

3.1. Към искането са приложени коментираните по-горе документи (решение на МС, заповеди, одобрен ПУП-ПП), а също кореспонденция на инвеститора с Агенция по вписванията, служби по вписванията в гр. Павликени и гр. В. Търново, предоставената от тях информация за големина, разположение и собственост на засегнатите от отчуждаването ПИ, оценителски доклад за определяне на обезщетение, финансова обосновка и други.

4. На 11.03.2021г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложено изготвянето на оценка за определяне на равностойното парично обезщетение за имоти и части от имоти, за задоволяване на държавна нужда.

4.1. Изготвен е Оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен план. Оценката на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на "Сървей груп" ЕООД с писмо от 11.03.2021 г., във връзка с договор между тези страни, изведен от агенцията по изх. № Д-114 от 20.11.2019 г.

5. След допълнително извършени уточнения и одобряване на финансовата обосновка, с писмо вх. № 104-13-28/29.03.2022 г., министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на основание чл.

34а, ал. 1 от ЗДС, са отправили доклад до МС, с мотивирано предложение за отчуждаване на имоти – частна собственост, в посочените по-горе землища. Към предложението е била приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл.

34 от ЗДС, съдържаща коментираните документи.

6. Въз основа на предложението, Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 211/07.04.2022 г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението – неразделна част от решението, по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно Приложение към т. 1 от Решението, в землище с. Куцина, общ. Полски Тръмбеш, земеделска територия, се отчуждава от наследниците на Г.С.С. поземлен имот с идентификатор по КККР ***.

Същият ПИ представляват земеделска земя

– ниви трета категория. От общата площ от 10,283дка са отчуждени 4,673дка срещу обезщетение от 5 352,00лв.

7. Съгласно представените от заинтересованите страни АПИ и МРРБ документи, на 20.04.2022 г.

МРРБ е изпратило уведомително писмо за обявяване на решението на областния управител на област Велико Търново, и кметовете на съответните общини и кметства, като са изпратени и уведомителни писма до известните собственици на подлежащи на отчуждаване имоти.

От АПИ са представени доказателства, че обжалваното Решение е връчено на жалбоподателя.

8. Недоволен от определеното с Решението на МС обезщетение М. Г. М., действаща в качеството на наследник на Г.С.С. депозира жалба пред АСВТ, по която е образувано настоящото дело.

При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република България № 211/07.04.2022 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП (след пресичането с път III-303) = км. 190+771,67 по техническия проект от 2020г. до км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км. 223+426,75 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път I-5) на територията на област В. Търново, в частта, с която е определен размера на паричното обезщетение за отчуждени от патримониума на жалбоподателя общо 4,673дка от ПИ с идентификатори по КККР ***, в землището на с.Куцина, общ. Полски Тръмбеш, представляващи земеделски земи - "нива" трета категория, отчуждени за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“.

Приложим материален закон е ЗДС, а процесуален АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. В случая с Решение № 250/25.04.2013 г. на Министерския съвет републикански път А-2

"София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала "Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно Министерският съвет.

Оспореното решение е постановено от Министерски съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С него са отчуждени имоти/части от имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала. По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, възложена му с нормата на чл.34а, ал.1 от Закона за държавната собственост.