Решение № 689 от 12.06.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. Бургас, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100500674 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „Нордик пропъртис“ ЕООД, ЕИК 203217662, със седалище и адрес на управление: гр.Созопол, местност Буджака, ул.№ 142, представлявано от Лора Николаева Събева, чрез адвокат Милена Михайлова от САК, със съдебен адрес за връчване на книжа: гр. София, ул.“Бачо Киро“ № 20, апартамент 3.

Жалбата е насочена срещу Решение № 2510 от 10.11. 22 г. ,по гражданско дело 4152/21 година по описа на Бургаския районен съд, с което е уважен заявеният от ищеца ЕТ „АрхиволтаВенцислав Илиев“ иск по чл.266 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение за частично изпълнение по устен договор с въззивника, за извършване на проучвателни и проектни дейности за предислокация на трафопост „Балкан“, находящ се в имот на въззивното дружество.

Решението за сочи за неправилно.

Оспорват се изводите на първата инстанция за доказано устно възлагане от Николай Събев в качеството му на управител на въззивника, както и, че писмената форма на договора за проектиране не е форма за действителност. Сочи се, че данните по делото не установяват твърдението за устно договаряне за възлагане на проектиране.Страните не спорят, че не са сключвали такъв писмен договор.

Извън поддържаното, че писмената форма на договора е изискване на закона за неговата валидност, въззивникът твърди, че заявената претенция е и недоказана, като именно обжалващата страна носи тежестта за пълното и главно доказване за устно сключен договор, възлагащ проектирането. Страната в случая не е доказала нито дата на сключване на такъв договор, нито между кои страни, за какъв предмет и срещу какво възнаграждение е договорено такова възлагане.

1

Тя е позовала твърдението си за такъв договор на мейл, съгласна който е представено становище за реконструкция на съществуващ трафопост на ул. „Цариброд“ в гр. Русе.

Предложението на архитект И. обаче не е за предислоциране на съществуващ трафопост в друг имот, а за преместването на електротехническата апаратура в обема на съществуващата сграда, собственост на възложителя. Според въззивника, липсва уточнен предмет, както и размер на насрещното възнаграждение за извършването на услугата. Към представеното по делото инвестиционно предложение от Община Русе няма приложени скици, предложения, задания или каквито и да било други документи, доказващи твърдението, че се основава на извършено проектиране от ищеца. Такива документи са представени от него по делото едва на 03.05. и 05.05.22 г., но не са сред документите, изискани по реда на чл. 192 от Община Русе.

Освен това евентуалното им приобщаване към доказателствения материал е оспорено с отговора на ответника от 30.06.2022 г. и с допълнителното му становище към този отговор.

Обосновава се нормативно и твърдението на страната, че писмената форма на договора за проектиране е форма за валидност( според разпоредбите на чл. 160 ал. 2 от ЗУТ, чл. 29, ал. 1 от ЗКАИИП, от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, от Закона за авторското право и сродните му права и от Наредба № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и др. Камарата на архитектите в България(КАБ) също е въвела правила за регулиране поведението на членовете си, при практическото приложение на договора за проектиране, подробно описани и в Устава и в Професионалния кодекс(ПК) на съсловната организация, скрепени със санкцията на дисциплинарна отговорност при нарушаването им. Чл.15 от ПК на КАБ също изисква от проектанта да документира своите професионални ангажименти при предоставяне на услуги в областта на архитектурата, както и да опише обема на работата, възнаграждението за възложената работа, метода на изчисляването му, разпределянето и границите на отговорностите,както и условията за прекратяването на договора, а освен това в проектирането често се урежда и изключително право за ползване на произведението на архитектурата.

Според закона възнаграждението по такъв договор се определяло на база свободно договаряне, но не можело да бъде под себестойността на извършената проектантска услуга.

По делото нямало конкретни доказателства такъв договор да е стигал до знанието на въззивника.Изводите на първата инстанция в такава насока са от косвени данни и на база разпокъсана във времето електронна кореспонденция между ищеца и трети лица, както и от показанията на св. Н.Н., която не е била служител на дружеството и няма компетенциите, които твърди. Следователно страната намира твърдения устен договор за недоказан.

На следващо място се поддържа, че дори съдът да приеме за доказано сключването на такъв договор, той не е бил изпълнен(дори частично), както се е твърдяло от страната пред първата инстанция.Данните по делото сочат не само, че трафопостът е в първоначалния си вид и на същото местоположение, но и дейностите, които се твърди да са били договорени не могат да бъдат извършени, т.к. имотът, който е предмет на Заповедта от 28.06.19г. за одобряване на задание за изработване на ПУП, не е общински, а на трети лица(Държавата, БРП и частни лица).

Изпълнението е обективно невъзможно.Така тази заповед се явява нищожна, поради липса на основание за нейното издаване. Тъй като общината няма собственост в двата имота, които се засягат от разработката на ПУП, няма основание за издаването на индивидуален административен акт, каквато е горепосочената заповед, а това е безспорен порок, влечащ нейната нищожност.В 2 тази връзка страната прави собствен анализ на събраните свидетелски показания и обосновава необходимост тези на св.Б. и св. Д. да бъдат преценявани през призмата на чл.172 от ГПК, като се отчете заинтересоваността им от тезата на ищеца.

Издаването на горепосочената нищожна заповед не водело до облагодетелстване за ответното дружество.Извън горното се твърди също, че възложената работа не е изрично приета от възложителя, че не го ползва, нито се е доказало, че изработеното може да бъде полезно за възложителя.

С оглед всичко изложено се извежда, че последният не дължи заплащане дори на частично възнаграждение.

Освен това липсвала обосновка и на претендирания за заплащане размер.

В обобщение на изложеното се моли за отмяна на неправилното първоинстанционно решение и за постановяването на ново, с което предявеният от ищеца иск по чл.266 от ЗЗД да бъде отхвърлен, като се отхвърли и евентуалният иск, дирещ сумата на база неоснователно обогатяване на страната. Дирят се съдебно- деловодни разноски. Не се ангажират нови доказателства.

Страната моли също и да не се присъждат разноски в полза на ищеца по оттеглените искове, на основание чл.78, ал.2 от ГПК, т.к. ответникът не бил дал повод за образуването на делото, а ако искането на бъде уважено, се моли да не се присъжда адвокатски хонорар, по причини, изложени в жалбата.

Горното представлява в тази си част искане за постановяване на определение по чл.248 от ГПК, което обаче е в компетентността на първата инстанция и БОС е обявил на страните, че то ще бъде върнато за произнасяне на БРС, но след приключване на производството по въззивното обжалване.

Отговорът на въззиваемия ЕТ „Архиволта- Венцислав Илиев“ с ЕИК 827109494, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул.“Рига“ № 14, блок Гларус, вход Б, етаж 7, чрез процесуален представител адвокат Е. Костадинова- АК- Русе, сочи жалбата на „Нордик пропъртис“ ЕООД срещу решението на първата инстанция по гражданско дело 4152/ 21 година за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена.

Обжалваното решение се сочи за допустимо, валидно и правилно.

Страната счита въззивната жалба за неоснователна, защото възпроизвежда предявените в първоинстанционното производство възражения, които са били вече обсъдени по същество и правилно отхвърлени в мотивите на обжалвания акт.

Страната анализира самостоятелно събраните по делото доказателства, като извежда, че съгласно цитирана по делото съдебна практика на ВКС, е възможно установяването на факти и само чрез косвени доказателства, които обаче са достоверни и в съвкупност несъмнено установяват главните факти. В случая така са установени релевантните и особено важни за производството факти за устното възлагане на проучвателни и проектантски дейности за предислокация на трафопост Балкан и приемането на свършената работа, чрез конклудентни действия.

Развиват се подробни съображения в подкрепа на тази теза.

Намира за установено от събраните доказателства и съдържанието на самия договор откъм предмет и размер на дължимото насрещно възнаграждение.

3

Изпълнението на задачата било продължено и чрез търсенето на терен, по възможност общинска собственост, в съседство и с изготвяне на писмо инвестиционно предложение до кмета на Община Русе от името на въззивника, подписано от Николай Събев. Причините за търсенето на нов терен също били изяснени от разпитаните по делото свидетели Д. и Н.- лице за контакт.

Сключването на устния договор станало с конклудентни действия, чрез подписване на инвестиционното предложение с входящ номер 30-5988-7/19.10. 2018 година до кмета на Община Русе от адресата на горецитираното становище- Николай Събев.

Изпълнението на договора е факт, тъй като ищецът по делото е изпратил предложение за проектиране на ПУП – ПРЗ и ПЗ на ПИ 725, кв. 71, Русе, като прикачен файл към електронното съобщение до Н. Нойкова- лице за контакт- на 10.07.19 г. Това лице е било изрично посочено от управителя на въззивника в писмо до „Параходство БРП“ АД Русе.

Поддържа се също, че договорът има необходимото съдържание. Изпълнителят изчакал да се разреши изработването на ПУП-ПР и ПЗ на конкретния ПИ и едва тогава предложил оферта.

На следващо място приемането на предложението е извършено на 11.07.19г. сутринта, съгласно електронното съобщение чрез лицето за контакт Н. Нойкова, комуто е било изпратено предния ден. От съобщението ставало ясно, че предложената оферта е потвърдена и е поискан договор за проектантски услуги, какъвто в писмен вид бил изпратен на 15.07.2019г. като прикачен файл към електронното съобщение на изпълнителя до Н.. Предложението е било прието по електронен път, който страните -търговци са приели за обичаен начин на комуникация.

Изразява се солидарност от страната с анализа на доказателствата, извършен от първата инстанция, както и с прилагането на чл.301 от ТЗ, касателно договора.

Възразява се и срещу останалите доводи на въззивника, че претендираното възнаграждение не се дължи, като част от тях се сочат за ирелевантни, а други- за неоснователни.

Страната намира, че основание за плащането на проектантската услуга е извършената работа и в случая възнаграждението се дължи дори да не е било уговорено, предвид правилото на чл.326, ал.2 от ТЗ.

Договорните отношения на страните са били преустановени, поради отказ на възложителя за продължаването им от изпълнителя, като за целта му е било отправено ел.съобщение на дата 05.02.20г., но това не е основание според въззиваемия за неплащане на дотук извършените от него по възлагане дейности.

Подробно се обосновава и несъстоятелността на възраженията за нищожност на заповедта на кмета на Община Русе, с която се разрешава изработването на ПУП за имота. Сочи се, че съображенията на въззивника биха могли да доведат до извод за унищожаемост на така посочения индивидуален административен акт, но той вече е стабилизиран, т.к. не е бил обжалван от страната.

Възразява се и срещу доводите за недължимост на адвокатско възнаграждение.

Моли се за потвърждаване на обжалваното съдебно решение и за присъждането на съдебно- деловодни разноски за въззивното производство. Не се ангажират нови доказателства.

Проверката на съда, извършена на основание чл.267 от ГПК , сочи въззивната жалба за допустима, а служебната проверка по чл.269 от ГПК , определя обжалваното решение като валидно и допустимо.