Определение № 1067 от 12.11.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1067 гр. ХАСКОВО, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500883 по описа за 2025 година Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.274 – чл.279 от ГПК.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – адвокат П. С. П. – пълномощник на Т. Т. Ч. е останал недоволен от Решение № 278 от 08.09.2025 год., постановено по гр.д. № 442 / 2025 год. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е оставена без уважение подадената от него молба за изменение на Решение № 222 от 03.07.2025 год., постановено по същото дело, в частта за разноските, поради което го обжалва с искане за отмяна на обжалваното решение в посочената част и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор, подаден от „Вивус.БГ“ ЕООД – гр.***, с доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 442 / 2025 год. по описа на Районен съд – Димитровград е образувано по искова молба, подадена от адвокат П. С. П. – пълномощник на Т. Т. Ч. против „Вивус.ВГ“ ЕООД – гр.***, с искане да се прогласи нищожността на договор за кредит от 20.10.2020 год.

От пълномощника на ищцата е направено искане за присъждане на разноски по делото, съгласно представен по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 17.03.2025 год., в който адвокатско възнаграждение е договорено в размер на 431.18 лева, за което е отбелязано, че е платено в брой при подписване на 1 договора.

От страна на ответника е заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което представители на страните не са се явили и е постановено решение, с което искът е уважен, а ответното дружество – осъдено да заплати на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева.

С молба от 18.07.2025 год., подадена от пълномощника на ищцата е направено искане за поправка на очевидна фактическа грешка и за изменение на решението в частта за разноските, по която съдът се е произнесъл с обжалваното решение, отхвърляйки молбата по чл.247 от ГПК и оставяйки без уважение молбата по чл.248 от ГПК.

Решението е съобщено на пълномощника на ищцата на

09.09.2025 год., а подадената от него частна жалба е приета в съда на същия ден – 09.09.2025 год., от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК – предпоставки, обосноваващи извод за допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Основателността на искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се обосновава с приложението на чл.78, ал.1 от ГПК.

Искането за присъждане на разноски е обективирано в исковата молба и поддържано в хода на разглеждане на делото, от което следва извода, че е заявено своевременно.

Спорният по делото въпрос се свежда до размера на адвокатското възнаграждение, договорен за сума от 431.18 лева и присъден в размер на 250 лева.

Цената на иска, определена по правилата на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК се равнява на 1 311.80 лева.

Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1 000 лева до 10 000 лева, възнаграждението е в размер на 400 лева плюс 10 % за горницата над 1 000 лева, което в случая се равнява на 431.18 лева, в който размер е договорено и платено адвокатско възнаграждение, претендирано от ищцата като разноски по делото.

Действително, съгласно решение на Съда на

Европейския съюз от 25.01.2024 год. по дело С – 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, явяващо се задължително за съда, съгласно чл.633 от ГПК, посочените в Наредбата минимални размери не са обвързващи за съда.

Съгласно цитираното решение, при определяне на размера на адвокатските възнаграждения, следва да се вземат предвид 2 данните за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, както и правната и фактическа сложност на делото и действията, извършени от упълномощения адвокат.

Данни за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, се съдържат в Наредбата за заплащането на правната помощ, която за разлика от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., не е издадена от съсловна организация, а въз основа на Постановление на Министерския съвет № 4 / 2006 год. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 100 лева до 360 лева.

Отчитайки обема на извършената от пълномощника на ищцата работа, сведен до изготвяне и подаване на исковата молба, на молба за разглеждане на делото в негово отсъствие и на молба за изменение на решението в частта за разноските по чл.248 от ГПК, това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и това, че е делото е решено в едно съдебно заседание, без участието на страните и на база представени от тях единствено писмени доказателства; това, че по идентични казуси с разглеждания е формирана константна съдебна практика, съдът счита, че размерът на претендираното адвокатското възнаграждение в размер на 431.18 лева, не обосновава извод за основателност на заявеното от насрещната страна възражение за прекомерност, переценено и на база предвиденото такова в Наредбата за заплащането на правната помощ.

Достигайки до изводи в противна насока, порвоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който по изложените по-горе съображения следва да бъде отменен и постановен друг, с който молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде уважена.

В подкрепа на изложените по-горе доводи следва да се посочи и това, че неправилно първоинстанционният съд е присъдил адвокатското възнаграждение в полза на пълномощника на ищцата, отчитайки това, че с представения по делото договор за правна защита и съдействие, адвокатското възнаграждение е определено от страните на сума от 413.18 лева, заплатен от ищцата в полза на упълномощения от нея адвокат, поради което разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в полза на ищцата. Изводите на първоинстанционния съд за определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, се явява неправилни, с оглед съдържанието на договора.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Решение № 278 от 08.09.2025 год., постановено по гр.д. № 442 / 2025 год. по описа на Районен съд – 3

Димитровград, в частта, с която е оставена без уважение молба с вх.№ 6539 от 18.07.2025 год., подадена от адвокат П. С. П. – пълномощник на ищеца Т. Т.

Ч. за изменение на Решение № 222 от 03.07.2025 год., постановено по гр.д. № 442 / 2025 год. по описа на Районен съд – Димитровград, в ЧАСТТА за разноските, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ Решение № 222 от 03.07.2025 год., постановено по гр.д. № 442 / 2025 год. по описа на Районен съд – Димитровград в частта за разноските, с която „Вивус.БГ“ ЕООД – гр.*** е осъден да заплати на адвокат П. С. П. – пълномощник на ищеца Т. Т. Ч., адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева, като:

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление – гр.***, да заплати на Т. Т. Ч., ЕГН ********** от гр.***, сума в размер на 413.18 лева – деловодни разноски – възнаграждение за адвокат.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1067 гр. ХАСКОВО, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500883 по описа за 2025 година Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.274 – чл.279 от ГПК.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – адвокат П. С. П. – пълномощник на Т. Т. Ч. е останал недоволен от Решение № 278 от 08.09.2025 год., постановено по гр.д. № 442 / 2025 год. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е оставена без уважение подадената от него молба за изменение на Решение № 222 от 03.07.2025 год., постановено по същото дело, в частта за разноските, поради което го обжалва с искане за отмяна на обжалваното решение в посочената част и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор, подаден от „Вивус.БГ“ ЕООД – гр.***, с доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 442 / 2025 год. по описа на Районен съд – Димитровград е образувано по искова молба, подадена от адвокат П. С. П. – пълномощник на Т. Т. Ч. против „Вивус.ВГ“ ЕООД – гр.***, с искане да се прогласи нищожността на договор за кредит от 20.10.2020 год.

От пълномощника на ищцата е направено искане за присъждане на разноски по делото, съгласно представен по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 17.03.2025 год., в който адвокатско възнаграждение е договорено в размер на 431.18 лева, за което е отбелязано, че е платено в брой при подписване на 1 договора.

От страна на ответника е заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което представители на страните не са се явили и е постановено решение, с което искът е уважен, а ответното дружество – осъдено да заплати на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева.

С молба от 18.07.2025 год., подадена от пълномощника на ищцата е направено искане за поправка на очевидна фактическа грешка и за изменение на решението в частта за разноските, по която съдът се е произнесъл с обжалваното решение, отхвърляйки молбата по чл.247 от ГПК и оставяйки без уважение молбата по чл.248 от ГПК.

Решението е съобщено на пълномощника на ищцата на