Решение № 141 от 25.07.2022, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Велики Преслав, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20223610100121 по описа за 2022 година

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с обективно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал 3 от ЗЗД, предявени от К. П. А. срещу Е.К.А. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от ищеца в резултат на извършено от ответника непозволено увреждане, изразяващо се в нанесена на ищеца на 18.04.2018 год. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за което престъпление ответникът е бил признат за виновен, ведно с лихвата за забава върху главницата от 18.04.2018 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се съдебните разноски, сторени по делото.

Ищецът сочи, че във връзка с извършеното престъпно деяние на ответника е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което не е било отложено на осн. чл. 66 от НК. Релевира, че присъдата на районния съд е потвърдения с решение № 66/ 07.08.2018 год. по в.н.о.х.д. № 200/2018 год. по описа на Окръжен съд – Ш.. Излага, че в резултат на причинените травматични увреждания е преживял болки и страдания, които са оставили траен отпечатък в съзнанието му и са рефлектирали върху близките му. Моли искът му да бъде уважен изцяло. Претендира съдебните разноски, сторени по делото.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Преди датата да съдебното заседание на осн. чл. 143 от ГПК е депозирал становище вх. № 2507/22.06.2022 год., в което заявява, че поддържа исковата си претенция и моли същата да бъде уважена изцяло.

1

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ответникът редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С Присъда № 5 /09.03.2018г., постановена по НОХД № 214/2017г по описа на РС Велики Преслав, потвърдена с решение № 66/07.08.2018 год., постановено по ВНОХД № 200/2018 год. по описа на Ш.ски окръжен съд, влязла в законна сила на 07.08.2018 год., ответникът Е.К.А. е признат за виновен за това, че на 18.04.2015 г. в гр.В., обл.Ш., причинил телесна повреда на повече от една лице, лека телесна повреда на К. П. А. от гр.Върбца, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота и средна телесна повреда на М.Б.Б., изразяваща се в травматично избиване на горни зъби в ляво и в дясно, без които се затруднява дъвченето и говоренето. На ответника му е наложено наказание “лишаване от свобода”, за срок от 6 месеца ефективно. Наказателният съд се е произнесъл по приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, депозиран от М.Б.Б. като го е уважил частично и е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец сумата от 2150,97 лв. – обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъплението, както и сумата от 2000.00 лв. – обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал 3 от ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 45 от ЗЗД, урежда задължение на всяко лице да поправи вредите, които виновно е причинило другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

За да бъдат основателни предявените искове, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност; 3) вреди; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента) и 5) вина на делинквента. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца при условията на пълно и главно доказване, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

2

Съобразно нормата на чл. 300 от ГПК приобщената по делото Присъда № 5 от 09.03.2018г., постановена по НОХД № 214/2017г по описа на РС Велики Преслав, потвърдена с решение № 66/07.08.2018 год., постановено по ВНОХД № 200/2018 год. по описа на Ш.ски окръжен съд, влязла в законна сила на 07.08.2018 год. е задължителна за съда относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съдът следва да приеме за установено, че на 18.04.2015 г. в гр.В., обл.Ш. ответникът е причинил лека телесна повреда на ищеца, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота при умишлена форма на вината, т.е. извършването на противоправното деяние и виновността на дееца (първата, втората и петата предпоставка за уважаване на исковата претенция), са установени по безспорен начин.

Както вече беше посочено по-горе, доказването на претърпените вреди и причинноследствена връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца, който следва по пътя на пълно и главно доказване да установи, че противоправното деяние е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието (в този см. Решение № 945 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3026/2008 г., IV г. о., ГК).

В настоящия случай ищецът твърди, че в резултат на причинените му от ответника на 18.04.2015 г. в гр.В. травматични увреждания (лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота) е преживял болки и страдания, които са оставили траен отпечатък в съзнанието му и са рефлектирали върху близките му.

Съдът, след като е разпределил доказателствената тежест, изрично на осн. чл. 146, ал. 2 от ГПК е указал на ищеца, че не сочи никакви доказателства относно претърпените от него неимуществени вреди. Въпреки указанията на съда, обаче, ищецът не ангажира никакви доказателства, че действително е преживял болки и страдания, които са оставили траен отпечатък в съзнанието му и са рефлектирали върху близките му. Не бяха ангажирани и доказателства, от които да се установи, че е налице пряка причинно-следствена връзка между твърдените болки и страдания и деянието на ответника.

В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи следното: получаването на телесни повреди не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, тъй като не винаги едно травматично увреждане ще причини и неимуществени вреди на пострадалото лице. Затова ищецът следваше при условията на пълно и главно доказване да установи конкретните неимуществени вреди, за които твърди, че се явяват пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не представи никакви доказателства, установяващи твърдението му, че споменът от претърпените на 18.04.2015 год. травматични увреждания все още не е утихнал в съзнанието му. Не се събраха и доказателства, че преживените от него болки и страдания са рефлектирали върху семейството му и по какъв начин. При липса на такива доказателства, дори и да е установено наличието на осъществено спрямо ищеца от ответника противоправно деяние, а именно нанесена лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на 3 здравето неопасно за живота, то търсеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с това увреждане, се явява недоказано по основание.

Предвид всичко изложено, съдът намира предявената искова претенция за недоказана, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран, Районен съд – Велики Преслав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К. П. А., ЕГН: **********, с пост. и наст. адрес: гр. В., общ. В., обл. Ш., ул. „К.“ № 12 искови претенции с пр. осн. чл. 45, вр. чл. 52 и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал 3 от ЗЗД за осъждане на ответника Е.К.А., ЕГН: **********, с пост. и наст. адрес: гр. В., общ. В., обл. Ш., ул. „Д.“ № 16 да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от ищеца в резултат на извършено от ответника непозволено увреждане, изразяващо се в нанесена на ищеца на 18.04.2018 год. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за което престъпление ответникът е бил признат за виновен с Присъда № 5 от 09.03.2018г., постановена по НОХД № 214/2017г по описа на РС Велики Преслав, потвърдена с решение № 66/07.08.2018 год., постановено по ВНОХД № 200/2018 год. по описа на Ш.ски окръжен съд, влязла в законна сила на 07.08.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от 18.04.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________ 4