Определение № 153 от 21.03.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. Разград, 21.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20243300500104 по описа за 2024 година

Подадена е частна въззивна жалба от М. П. А. против определение №240/8.03.2024г. по гр.д. №366/2024г. на РС Разград, с което в производство по чл.389 ГПК е оставена без уважение неговата молба за обезпечение на предявения иск с правна квалификация чл.439 ГПК чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.д. №123/2024г. на ЧСИ с район на действие ОС Разград. В жалбата излага доводи, повтарящи твърденията в исковата молба за недължимост на вземането – предмет на принудително изпълнение.

Предвид характера на обжалвания съдебен акт, препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна.

Въззивният съд, след преценка на оспореното определение, констатира следното: предявеният иск от М. А. против децата П. А. и Н. А., действащи чрез тяхната майка и законен представител А.М., е с предмет приемане за установено, че не дължи издръжки на двете си деца в общ размер 8776,96лв. за периода 8.07.2022-10.03.2024г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска /с уточняваща молба ищецът е направил конкретизация на всяко от вземанията си по размер и период/.

За да отхвърли обезпечителното искане, районният съд се е позовал на изключението в чл.245 ал.1 в.в. с чл.242 ал.1 ГПК, че при присъдено вземане за издръжка законът не допуска спиране на предварителното /принудително/ изпълнение, допуснато по силата на закона.

Нормата на чл.245 ал.1 ГПК се прилага не само в случаите на допуснато предварително изпълнение на невлязло в сила решение, но и в случаите на принудително изпълнение на влязло в сила решение. В обжалвания акт съдът е приел, че спирането на изпълнението на изпълнително дело, образувано за принудително удовлетворяване на вземане за издръжка, е недопустимо и като обезпечителна мярка за обезпечаване на предявен от длъжника против кредитора отрицателен установителен иск за недължимост на вземането на присъдена издръжка.

Въззивният съд приема следното: за да допусне обезпечение на предявения иск във висящото производство на основание чл. 389 ГПК с оглед разпоредбата на чл.391 ал.1 ГПК, съдът следва да установи, че предявеният иск е допустим, че е подкрепен с убедителни писмени доказателства, установяващи неговата основателност, че е налице обезпечителна нужда и че поисканата обезпечителна мярка е адекватна на обезпечителната нужда.

Предявеният иск е допустим.

Не може да се направи обаче извод за неговата вероятна основателност на базата на събраните до този момент доказателства, а от значение за правилното решаване на 1 обезпечителното искане е именно изясняването на фактическата страна на спора. Районният съдът с определението по чл.140 ГПК е указал събирането на множество доказателства, които към момента на постановяване на обжалваното определение все още не се намират в кориците на делото.

Към настоящия момент съдът не намира и обезпечителна нужда за налагане на поисканата обезпечителна мярка. Ищецът обосновава искането с твърдение, че по принудителното изпълнение е наложен запор на трудовото му възнаграждение. Дори и да бъде наложена поисканата от него обезпечителна мярка спиране на изпълнението, запорът няма да бъде вдигнат, а ще бъде преградена занапред, до приключване на исковото производство, възможността за предприемане на нови изпълнителни способи.

При събиране на убедителни писмени доказателства по см. на чл.391 ал.1 т.1 ГПК във висящия исков процес по гр.д. № 366/2024г. на РРС и ако в последващото развитие на принудителното изпълнение бъдат предприети изпълнителни способи, застрашаващи интересите на длъжника, ищецът би могъл да депозира ново искане за обезпечение, когато отново ще се преценяват предпоставките за допускането му.

Крайният резултат на обжалваното определение е правилен, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на М. П. А. против определение №240/8.03.2024г. по гр.д. №366/2024г. на РС Разград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2