Решение № 1248 от 22.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1248 гр. П., 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330203172 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-001271 от 12.03.2025 г. издадено от ****** в ОДМВР гр. П., сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на Д. П.

Б. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 1000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от три месеца за извършено от него нарушение по чл. 6, т. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят Д. Б., чрез процесуалния представител адв. И. М. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че липсва извършено нарушение, доколкото поС.ният адрес на лицето с което живее на семейни начала се намирал в близост и позволявал преминаването по затворения пътен участък. Било налице и разминаване в дадените указания на полицейските служители, като единият позволявал да се премине, а другият не. При условията на евентуалност намира случая за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Претендира разноски.

Въззиваемата редовно уведомена за насроченото съдебно заседание не изпрати представител, депозира становище по съществото на делото с което оспорва подадената жалба, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. В случай на уважаване на 1 подадената жалба прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 22.02.2025 г. в гр. П., на кръстовището на бул. ,,И., и бул. К.М.Л.‘‘ като водач на лек автомобил ,,Фолксваген фолф‘‘ с рег. № **** управлява личния си лек автомобил, като извършва следното нарушение: във връзка с изпълнение на Заповед с рег. № 317з-1965 от 16.02.2025 г. на ***** на ОДМВР гр. П., изготвена с план-разстаовка и заповед № 2501-634 от 20.02.2025 г. на кмета на Община П. за въвеждане на временна организация на движението по бул. ,,И.‘‘ от кръстовището му с бул. ,,М.Л.‘‘ до кръстовището му с бул. ,,Х. Б.‘‘ в посока от север към юг, лицето като водач на горепосочения автомобил не изпълнява полицейско разпореждане, издадено му устно от лице упълномощено да регулира движението, да не преминава през затворения за движение на автомобили неангажирани с провеждането на спортно мероприятие и преминава с автомобила си през затворения участък.

В хода на съдебното следствие по инициатива на жалбоподателя бяха разпитани свидетелите С.Г. и Б.Г., както и полицейските служители – ***** Х.

И. и свидетелят по АУАН – С. В..

Свидетелката С.Г. е била пряк очевидец на процесното деяние, като по време на разпита си заяви, че жалбоподателят е преминал през затворения булевард, поради обстоятелството, че единият полицай бил разрешил. Също така посочи, че този който е разговарял с тях им е забранил да преминат и е указал да минат по друг път. Преди това се била почувствала зле, поради напреднала бременност, поради което поискала да се прибере при родителите си, живеещи на адрес ул. ,,К.‘‘ № 3. Били налице други два автомобила, които били преминали през затворения булевард. Показанията на свидетелката Г. си кореспондират с показанията на нейния баща – свидетелят Б.Г., в частта от тях в която посочва, че се е прибрала в дома на родителите си, доколкото се е 2 почувствала не добре, а и че последният от терасата на жилището си е установил преминаващи няколко автомобила по бул. ,,И.‘‘.

Трябва да се отбележи, че показанията на свидетелите Г. не се различават коренно от показанията на полицейските служители Х. И. и С. В..

Последните се сетиха за процесния случай, като заявиха, че поддържат отразеното в АУАН. Добавиха, че съгласно заповед на Кмета на община П. е било временно ограничено движението по бул. ,,И.‘‘ в гр. П.. Управляваният от жалбоподателя лек автомобил е навлязъл във временно затвореният за движение булевард, като на същия е било указано, че следва да се върне и да премине по друг път. Въпреки това, обаче той е преминал.

Въз основа на така депозираните гласни доказателства се достигна до следните фактически изводи, а именно:

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед № 2501-634 от 20.02.2025 г. се установява, че такава е била издадена от Кмета на Община П. с която се въвежда временно ограничение по посочените улици и булеварди, намиращи се в близост до стадион ,,Х. Б.‘‘.

Изпълнението на Заповедта е било възложено на *****а на ОДМВР гр.

П..

От представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят Б. е правоспособен водач, като до преди настоящия случай той има едно извършено нарушение по ЗДвП.

Била е издадена заповед от Кмета на Община П. за въвеждане на временно ограничение във връзка с преминаването на автомобили по бул.

,,И.‘‘. Същата е била възложена на *****а на ОДМВР гр. П., като от своя страна полицейските служители Х. И. и С. В. са се намирали на кръстовището между бул. ,,М.Л.‘‘ и бул. ,,И.‘‘, когато към тях се е приближил управляваният от жалбоподателя лек автомобил, на който е било указано, че не следва да преминава, а трябва да заобиколи по друг път. Установи се също така, че родителите на свидетелката С.Г. живеят на адрес гр. П., ул. ,,К.‘‘ № 3 и че до него може да се стигне през бул. ,,И.‘‘ или по друг път. По затворения булевард се е позволявало преминаването на автомобили със специален 3 режим, както и такива ангажирани с провеждането на спортното мероприятие на стадион ,,Х. Б.‘‘.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 6, т. 2 ЗДвП предвижда задължение за водачите на МПС да изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.

В конкретния случай на жалбоподателя Б. е било дадено устно разпореждане от полицейски служител да не преминава през бул. ,,И.‘‘, но въпреки това, първият го е направил. Дори и да се възприемат твърденията на жалбоподателя и свидетелката Г., че друг полицейски служител е заявил на първия такъв да им позволи да преминат, то тези реплики не са били насочени към жалбоподателя, а към органа на полицията. Също така, полицейските служители са тези, който дават разпореждания и водачите са длъжни да се съобразяват с тях независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. След като е било указано от полицейски служител, че водачът на МПС трябва да го преведе през друг маршрут за да стигне до желаната от него дестинация, но същият е отказал и преминал, то той е извършил нарушение по чл. 6, т. 2 ЗДвП. Временните ограничения, които се въвеждат при провеждането на спортни мероприятия имат за цел преди всичко опазване живота и здравето на гражданите, както и на тяхното и обществено имущество. Затова и на конкретното място са били разположени полицейски служители, които да контролират малко преминаващите през затворения участък, а не същият да бъде изцяло затворен, доколкото за определени МПС-та е позволено преминаването.

Обстоятелството, че други автомобили са били преминали не оправдават действията на жалбоподателя, доколкото на първо място не се знае дали същите не са от изключенията посочени в Заповедта и на второ място, ако едно лице върши нарушение по ЗАНН или престъпление по НК не означава, че всеки друг гражданин би могъл да извършва, след като са налице и други лица, които правят това.

Правилно на основание чл. 175, ал. 5 на жалбоподателя за това нарушение е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 1000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от три месеца.

4

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление против жалбоподателя, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Неоснователно се явява наведеното възражение, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно-наказващият орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.

В настоящия случай съдът намира, че са налице редица обстоятелства, 5 които ограничават възможността за прилагането на чл. 28 ЗАНН. Такава се явява причината за въвеждане на ограничението, а именно провеждането на спортно мероприятие, породено от обстоятелството, че е било налице струпване на огромен брой хора. Причините налагащи въвеждането на временно ограничение, а именно гарантиране живота и здравето на гражданите, както и опазването на тяхното и обществено имущество.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди.

По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1030-001271 от 12.03.2025 г. издадено от ****** в ОДМВР гр. П., сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на Д. П. Б. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 1000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от три месеца за извършено от него нарушение по чл. 6, т. 2 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.