Решение № 26 от 10.03.2026, Районен съд - Белоградчик
- Съд
- Районен съд - Белоградчик
- Дело
- Гражданско дело 296/2025
- Вид
- Решение № 26
- Подписан
- 10.03.2026
- В сила
- 15.04.2026
- Състав
- Антон Еленков Антов
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 26 гр. Белоградчик, 10.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Антон Ел. Антов при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело № 20251310100296 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415 ал.1 ГПК - за установяване на вземането на заявител, произтичащо от договор за услуги в р-р на 1 660.13 лв. с пр. осн. чл. 266 ал.1 ЗЗД и мораторна лихва – 296.93 лв. с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД .
В предявената от „Ник Електроникс” ООД гр. София искова молба се излага: ищеца и ответника „Агрозърно Стил-1“ ЕООД са в трайни търговски отношения по предоставяне и поддръжка на спец. софтуерен продукт
Издадени са от ищеца два бр. фактури на стойност, съответно : - 880.13 лв. – за предоставени услуги по корекция на сигнала за по-голяма точност на работа на земеделско навигационно оборудване, представляващо автоматизация, използваща GPS навигация, за асистиращо управление на селскостопанска техника, ползвана от ответника с падеж 28.04.2023 г. и - 780.00 лв. – за предоставени услуги за клиентски достъп, годишна актуализация и поддръжка на специализиран софтуерен продукт – модул „Карта Премиум“, предназначен за прецизно управление на зем. стопанства, чрез визуализация на ключови картографски слоеве с падеж 30.04.2024 г.
Услугите са надлежно извършени от страна на ищеца-изпълнител
Ответника не е платил възнаграждение в общ р-р на 1 660.13 лв. по цитираните фактури, въпреки изпратената покана за доброволно изпълнение
Ответника е изпаднал в забава, поради което дължи и мораторна лихва в р-р на 212.58 лв. по първата фактура за периода 29.04.2023 г.- 13.02.2025 г. и 84.35 лв. – по втората за периода 1
01.05.2024 г.- 13.02.2025 г.
Проведено производство по чл. 410 ГПК/ като в установения от закона срок длъжника е подал възражение по чл. 414 ал.1 ГПК/
Моли да бъде прието за установено, че в полза на ищеца съществува вземане с/у ответника в размер на 1 660.13 лв. – възнаграждение по два бр. фактури за предоставяне и поддръжка на спец. софтуерен продукт, мораторни лихви в общ размер на 296.93 лв. за периодите 29.04.2023 г. - 13.02.2025 г. и 01.05.2024 г.- 13.02.2025 г. и разноските по ч.гр.д. № 88/2025 г.
Представя писм. доказателства, претендира разноски. Приложено е ч.гр.д. № 88/2025 г. по описа на БРС. Посочен е и е разпитан св. Р. В. К.
Вещото лице по допуснатата ССЕ е представило заключение по възложената задача.
Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото Представителя на ответника е оспорил предявения иск.
Оспорва правопораждащи факти на правата на ищеца - услугите не са предоставени, респ. не дължи плащане
Брани се правни доводи - фактурата не е първичен счетоводен документ и не поражда задължение за плащане
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба, събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключението на в. лице по ССЕ, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна
Не се пори по делото, че ищеца и ответника са в трайни търговски отношения по предоставяне на поддръжка на спец. софтуерен продукт
Издадени са от ищеца два бр. фактури на стойност, съответно : - 880.13 лв. № 46923/21.04.2023 г. - за предоставени услуги по корекция на сигнала за по-голяма точност на работа на земеделско навигационно оборудване, представляващо автоматизация, използваща GPS навигация, за асистиращо управление на селскостопанска техника, ползвана от ответника с падеж 28.04.2023 г. и - 780.00 лв. № 2699/10.04.2024 г. – за предоставени услуги за клиентски достъп, годишна актуализация и поддръжка на специализиран софтуерен продукт – модул „Карта Премиум“, предназначен за прецизно управление на зем. стопанства, чрез визуализация на ключови картографски слоеве с падеж 30.04.2024 г.
Ответника не е платил посоченото в цитираните фактури възнаграждение в общ р-р на 1 660.13 лв.
В показанията си св. Р. Крумов твърди, че с фирмата-ответник имат дългогодишни бизнес взаимоотношения и с която дълъг период от време не са имали никакви противоречия и разногласия. От фирмата-ответник най-вече са изисквали като услуга сигнали за съществуващите им вече GPS системи, които се използват за прецизно земеделие при засаждане и засяване на пролети и есенни култури. По този начин се ориентират в полето в площите и този сигнал води машината право, което им е от полза при следващи обработки по прибиране на реколтата. Сателитния сигнал се предоставя на клиента по негово обаждане към свидетеля и това което изисква от клиента е да му бъде изпратено на „вайбър“ снимка от серийния номер на самата навигация, а всяка навигация има строго определен номер, за 2 който ще бъде получен сигнал. След това поръчват сигнала през тяхната платформа, която информация стига до търговския асистент, който издава фактура и до негов колега който поръчва сигнала от сайта. След което от сайта се генерира код, за който получава информация и съответния код го изпраща на клиента чрез „вайбър“. Осъществява контакт през телефона с клиента, за да го насочи как да бъде въведен кода в самата навигация.
От заключението на в. лице се установява, че фактура № 46923/21.04.2023 г. не е осчетоводена в счетоводството на ответника, а фактура № 2699/10.04.2024 г. е осчетоводена, заведена е в дневника за покупки и в месечните справки декларации по ЗДДС и е ползван данъчен кредит. Първата фактура е получена на ел. поща на ответника на 21.04.2023 г., а втората – на 10.04.2024 г.
Размера на обезщетението за забава в/у сумата по фактура № 46923/21.04.2023 г. е 213.21 лв. за периода 29.04.2023 г. - 13.02.2025 г., а в/у сумата по втората – 84.92 лв. за периода 01.05.2024 г.- 13.02.2025 г.
От правна страна
Отношенията м/у страните касаят договор за изработка, които следва да бъдат уредени съгл. разпоредбите на чл. 258 и сл. ЗЗД.
По принцип при договора за изработка изпълнителя трябва да докаже изпълнението на поръчаната работа, а поръчващия - че е платил възнаграждение за приетата работа.
За да се ангажира отговорността на ответника по предявения иск, то в конкретния случай ищеца-кредитор следва да проведе пълно и главно доказване относно следните обстоятелства : наличие на валиден договор с ответника за услуги, както и изискуемо вземане с/у ответника в р-р на 1 660.13 лв. и мор. лихви в р-р на 296.93 лв., т.е. че падежа на главното задължение на ответника е настъпил
От показанията на разпитания по делото свидетел, съдът приема, че услугата по фактура № 46923/21.04.2023 г. е извършена. Показанията са последователни, логични и непротиворечиви и като такива, съдът ги приема за достоверни.
От заключението по допуснатата ССЕ се установява, че издадената от ищеца фактура № фактура № 2699/10.04.2024 г. е осчетоводена в счетоводството на ответника, заведена е в дневника за покупки и в месечните справки декларации по ЗДДС и е ползван данъчен кредит
Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването и в дневника за покупко-продажбите по ДДС и отразяването на стойността й в справкитедекларации по ЗДДС представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. / така Решение № 252/03.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т.о., Решение № 42/19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т.о. и много др. / По силата на чл. 266 ал.1 ЗЗД поръчващия трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. Ответника не е изпълнил задължението си заплащане на възнаграждение общ р-р на 1 660.13 лв. за предоставени от ищеца услуги. Ответника не твърди, а и не се доказа да е платил тази сума на ищеца.
Поради изложеното, съдът приема, че предявения иск с пр. осн. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 266 ал.1 ЗЗД за установяване вземането на заявител, произтичащо от договор за услуги в 3 р-р на 1 660.13 лв. ЗЗД е основателен и като такъв го уважава изцяло.
С оглед основателността на главния иск, основателен е и акцесорния иск с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД. И двете фактури са получени на ел. поща на ответника, в тях са посочени падежи съответно 28.04.2023 г. – в първата и 30.04.2024 г. – във втората.
Издаването на фактурата обективира изпълнението на данъчното задължение по чл. 3 ЗДДС, а изпращането й на получателя - волеизявлението на издателя, че очаква плащане. В такъв случай данъчният документ има и облигационната последица на покана по чл. 84, ал.2 ЗЗД./ така Решение № 158/07.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1128/2012 г., I т.о./ Падежът е този момент, който е определен за изпълнение на задължението, респ. ответника е изпаднал в забава съответно от 29.04.2023 г. и от 01.05.2024 г. и дължи обезщетение за забава.
Видно от заключението на в. лице размера на обезщетението за забава в/у сумата по фактура № 46923/21.04.2023 г. е 213.21 лв. за периода 29.04.2023 г. - 13.02.2025 г., а в/у сумата по втората – 84.92 лв. за периода 01.05.2024 г.- 13.02.2025 г. Ищеца претендира по-малки суми – съответно 212.58 лв. и 84.35 лв., поради което иска с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен за тези суми в общ р-р 296.93 лв.
Предвид изхода на спора ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 59.81 лв. – държ. такса, 350.00лв. - възнаграждение за в. лице и 892.27лв. – адв. възнаграждение по настоящото дело и разноски по ч.гр.д. № 88/2025 г. в общ размер 519.14 лв.
На ответника не се следват разноски за адвокатско възнаграждение възнаграждение, доказателства за извършени такива не са и представени по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК, че „Агрозърно Стил-1“ ЕООД, ЕИК 206588627, със седалище и адрес на управление гр. Д., обл. В., ул.”.. № ..дължи на „Ник Електроникс” ООД, ЕИК 127072968, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “....” № ..., сумите : 848.81 евро – възнаграждение по договори за услуги с пр. осн. чл. 266 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и 151.82 евро мораторна лихва с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД ОСЪЖДА „Агрозърно Стил-1“ ЕООД, ЕИК 206588627 да заплати на „Ник Електроникс” ООД, ЕИК 127072968 направените по делото разноски в размер на 30.58 евро – държ. такса, 178.95 евро – възнаграждение за в. лице и 456.21 евро – адв. възнаграждение, както и 265.43 евро - разноски по ч. гр. д. № 88/2025 г. по описа на БРС.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5