Решение № 88 от 24.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. С.З., 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

И.ела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20245501000602 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Н. Е. В. против решение № 737/12.08.2024г. постановено по гр.д. № 2442/2024г. по описа на Районен съд – гр.С.З., с което е отхвърлен предявения от Н. Е. В. против „П.О.“ ЕООД иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуването на парично притезание в размер на сумата от 13 200 лв., удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 323/28.07.2023г. по ч.гр.д. № 495/2023г., представляващо материализирано в издаден от „П.О.“ ЕООД запис на заповед от 16.06.2021г. с падеж на 20.11.2021г. в полза на Н. Е. В., ведно със законната мораторна лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 19.07.2023г. до окончателното плащане, като неоснователен. Присъдени са и разноските по делото. Във въззивната жалба са изложени доводи за недопустимост и необоснованост на съдебното решение. Изложени са подробни оплаквания в тази връзка. Направено е искане да се отмени решението и да се постанови друго по същество на спора, с което да се уважи предявеният иск.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на „П.О.“ ЕООД, в който е взето становище, че жалбата е неоснователна, а решението законосъобразно и правилно. Изложени са съображения във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания. Направено е искане да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноските по делото и от двете страни.

1

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 495/2023 г. по описа на Ч. районен съд, се установи, че съдът е издал в полза на Н. Е. В. срещу „П.О.“ ЕООД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за сумата от 13 200,00 лв. главница по издаден запис на заповед от 16.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.07.2023 г. до окончателното плащане на вземането, както и за разноските по заповедното производство в размер на 1264,00 лв. Тъй като длъжникът е възразил по реда на чл. 414 ГПК, в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил иска настоящия иск за установяване на вземанията по заповедта, предмет на разглеждане в настоящото производство, като е представил доказателства за това в заповедното производство Между страните не се спори относно следните обстоятелства - че управителят на ответното дружество /настоящ ищец/ е издал запис на заповед за сумата от 13 200,00 лв. /л. 5 от делото/, че с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 06.02.2023 г. едноличния собственик на капитала и настоящ управител на „П.О.“ ЕООД К.К.Т. била закупила 100 процента от капитала на дружеството от Н.А.К., която на свой ред с предходен Договор за покупко - продажба на дружествени дялове от 22.03.2022 г. ги закупила от Н.

Е. В., че задължението по процесния запис на заповед не е отразено в счетоводството на ответното дружество и че е била образувана прокурорска преписка № 10078/2023 г. по описа на ТО – Ч. към С. районна прокуратура /л.

39-87 от делото/, че ищецът е бил вписан като управител на ответното дружество и като едноличен собственик на капитала от 23.03.2020 г. до 05.05.2022 г. /така и справка в Търговския регистър/, че процесният запис на заповед е автентичен и е подписан като издател и като поемател от ищеца по делото. От представения като препис в исковото и заповедното производство запис на заповед, издаден на 16.06.2021 г. в гр. Ч. „П.О.“ ЕООД, представлявано от управителя Н. Е. В., се е задължило безусловно и неотменяемо, без протест и разноски, срещу представянето на записа на заповед да заплати на ищеца Н. Е. В. или на негова заповед на 20.11.2021 г. сумата от 13 200,00 лв. Положен е подпис на Н. Е. В. за издателя-търговско дружество.

Във връзка оспорването в отговора на исковата молба свързани с изготвянето на записа на заповед от 16.06.2021 г. е изслушано заключение на съдебно-почеркова експертиза /л. 88-99 от гр.д. № 728/2023 г. на Ч. районен съд/, на която се дава вяра като компетентно изготвена, като нейното „заключение е, че ръкописния подпис в записа на заповед от 16.06.2021 г. в реквизита издател е положен от ищеца по делото“. В.л. сочи, че не съществува методика която да установи момента на реалното съставяне на записа на заповед от 16.06.2021 г. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебносчетоводна експертиза /л. 100-103 от гр.д. № 728/2023 г. на Ч. районен съд/, вкл. приложенията към нея /л. 105-151 от гр.д. № 728/2023 г. на 2

Ч. районен съд/, която съдът кредитира като компетентно изготвена, се установява, че процесния запис на заповед от 16.06.2021 г. не е осчетоводявана в счетоводството на ответното дружество и няма поето задължение към ищеца за сумата от 13 200,00 лв., вкл. липсва информация във вторичната счетоводна документация на ответното дружество.

В о.с.з. на 22.02.2024 г. и 12.07.2024 г. в.л. изяснява, че в счетоводството на ответното дружество няма следа от процесния запис на заповед за сумата от 13 200,00 лв. – нито като първичен документ, нито като счетоводно записване. Ако е била предявена е следвало да бъде осчетоводена за 2023 г. или задбалансово по решение на собственика на капитала, т.е. можел да се осчетоводи по различни сметки, напр. по сметката на собственика, по 498 други кредитори, 401-ва дори като доставчик. В.л. не е открило запис, осчетоводен със съставена счетоводна статия с процесната сума.

От показанията на разпитания по делото св. Г. И.ов /счетоводител на ответното дружество от м. юни 2021 г. до м. февруари 2022 г./ се установява, че той не е осчетоводявал процесния запис на заповед от 16.06.2021 г., като няма спомен за наличие на задължения между ищеца и ответното дружество, а ако има такива не си спомня. Изготвил е баланса и ОПР на ответника за 2021 г. и през м. февруари 2022 г. счетоводството е било предадено на друга счетоводна къща.

От писмо изх. № 925/22.01.2024 г. на НАП – С.З. се установява, че няма издаден акт за установяване на данъчни задължения или ревизионен акт на ответното дружество. Представени са по делото от ответника различни договори сключвани от дружеството през 2020 г. /л. 185-191 от гр.д. № 728/2023 г. на Ч. районен съд/, които имали поставен печат за разлика от процесния запис на заповед от 16.06.2021 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

По отношение на възражението за недопустимост на решението:

Съгласно Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по т.д. № 1/2020 г., ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти.

Дори когато без да е направено възражение за нищожност от страните, по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях факти. В случая пороците водещи до нищожност произтичат пряко от съдържанието на записа на заповед от 16.06.2024 г.

В конкретния случай въззиваемия сочи, че записа на заповед е нищожен, 3 тъй като е издаден от управителя на ответното търговско дружество – Н. В., в качеството му на управител на „П.О.“ ЕООД, като според поетото задължение следва дружеството да плати на физическото лице Н. Е. В.“ в своя полза /арг. чл. 38, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 44 ЗЗД, уреждащ правна забрана представителят на един правен субект да договаря от името на представлявания лично със себе си/.

Според т. 2 от Тълкувателно решение № 3/15.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 3/2013 г., ОСГТК, в което е изяснено, че органният представител на търговско дружество е неделима част от самото юридическо лице, който притежава активна и пасивна представителна власт, поради което когато едно и също физическо лице е органен представител на две отделни юридически лица, не се прилага разпоредбата на чл. 38 ЗЗД /при т.нар. „множествено представителство“/.

Настоящият случай обаче не е такъв. Това тълкувателно решение не се прилага, когато органният представител сключва сделки сам със себе си – от една страна като представител на юридическото лице, а от друга, като насрещна страна по учреденото материално правоотношение, какъвто е настоящият случай. Сключвайки с представляваното от него дружество облигационна или вещно-транслативна сделка като физическо лице, в тези отношения управителят встъпва като самостоятелен гражданско-правен субект, воден от собствен интерес.

В конкретния случай процесният запис на заповед е издаден от търговско дружество чрез управителя Н. В., като ремитент по тази ценна книга на заповед е физическото лице Н. В., поради което менителничният ефект, послужил като изпълнително основание за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, е нищожен в противоречие с императивни правила на закона – арг. 38, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 44 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Правилни са изводите на СтРС, че процесният запис на заповед е антидатиран, тъй като е издаден към момент, към който ищецът вече не е бил управител на ответното дружество.

Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав намира решението на първата инстанция за правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като напълно споделя изложените от него мотиви, поради което на основание чл. 269 от ГПК препраща към тях.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото на въззиваемия следва да бъдат заплатени направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв..

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 737/12.08.2024г. постановено по гр.д. № 2442/2024г. по описа на Районен съд – гр.С.З..

ОСЪЖДА Н. Е. В., ЕГН: ********** и адрес: гр. Ч., ** да заплати на „П.О.“ ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: с. Б.** сума в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ представляващи адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5