Решение № 746 от 06.08.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 746 гр. Сливен, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230100104 по описа за 2023 година

Сливенският районен съд /СлРС/ е сезиран с исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД /„В и К - Сливен” ООД/, в която се твърди, че ответника С. М. Л. има открита при него партида за недвижим имот, находящ се в ***, който е свързан с водопреносната мрежа и към него „В и К - Сливен” ООД ежемесечно доставя питейна вода. Твърди се още, че мъжа не е заплатил стойността й за периода 01.04.2020г. – 28.02.2021г..

Счита, че има право и на обезщетение - за забавеното изпълнение на паричното задължение – мораторна лихва в размер на 109.82 лв. За тези вземания то депозирало пред Сливенски районен съд молба по чл. 410 от ГПК и му била издадена, в производството по ч.гр.д. № 4310/2022г., заповед за изпълнение, но не и изпълнителен лист, тъй като ответника в заповедното производство - ответник и в настоящия исков процес, не е бил намерен, за да му бъде връчена заповедта и последната е приложена от заповедния съд към делото като редовно връчена в условията на чл.47 ал.5 от ГПК, а на осн.чл.415 ал.1, т.2 от същия нормативен акт е дал указания на заявителя, съществуването на вземанията си по нея да установи с иск. Точно това е сторило „В и К - Сливен” ООД, като претендира съда с решението си да приеме, че Л. му дължи главница в размер 262,96лв., представляваща стойността на доставена питейна вода и отведена отпадна за периода 01.04.2020г. – 28.02.2021г. и мораторна лихва за забава, в размер 49,05лв., изчислена към 02.09.2022г.

Дружеството претендира сторените от него разноски в цитираното заповедно производство- 26,20лв., а и направените в настоящия исков процес.

На ответникът бе връчен, чрез назначения му от съда особен процесуален 1 представител- адвокат, препис от исковата молба и той именно депозира, в установения с чл.

131 ал. 1 от ГПК едномесечен срок, писмен отговор. Изразява становище за допустимост, но и неоснователност, на исковете.

На проведеното по делото съдебно заседание страните бяха представлявани от процесуални представители-адвокати, които по същество поддържат вече заетите от тях в писмен вид позиции.

След като обсъди събраните по делото, доказателства съда приема, че са установени следните факти:

От представени от ищеца документи- карнети –листи 59 и 60 от материалите по делото, се установява, че имот на адрес: *** е присъединен към водопреносната система на ВиК Сливен, а титуляр на откритата при него партида е С. Л., като за дружеството това е обект с № 13935. Установява се и че в имота е монтиран уред, посредством който се измерва консумацията на вода- водомер. На същият е извършван отчет, чрез преглед от представител на дружеството- инкасатор, на показанията.

За всеки от процесните месеци ищеца е издавал фактури- представени като приложения на исковата молба. Съдът ги прегледа и констатира, че е фактурирано точно и само отчетеното количество.

За вземанията си по фактурите „В и К Сливен“ е депозирало пред Сливенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК и му е издадена, в производството по ч.гр.дело № 4310/ 2022г., заповед за изпълнение - № 2472/ 14.10.2022г., с която на С. М. Л. е разпоредено да му заплати: главница в размер на 262,96лв., представляваща главница за периода 01.04.2020г. – 28.02.2021г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2022г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 49,05лв., начислена към 02.09.2022г. и разноски в заповедното производство- 26,20лв.

Срещу нея мъжа не е подавал възражение по чл.414 от ГПК, но и не е намерен от призовкар, за да му бъде връчена и по тази причина съда е дал указания на заявителя, че за вземанията си трябва да предяви установителен иск. Това „ВиК Сливен“ е сторило в срок.

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предявени са искове за установяване съществуването на парични вземания, главното от които представлява стойността на доставена до обект на ответника вода.

Бе установено, че през процесния период от време ищцовото дружество е доставяло вода до обект в ***, за който Л. е бил клиент на „ВиК -Сливен“. Количествата са отчитанивидно от представените карнети, а и фактурирани, съгласно правилата, визирани в чл. 23,30 и 31 от общоизвестните Общи условия на оператора „ВиК –Сливен. Съдът е на мнение, вкл. отчитайки възраженията на особения процесуален представител на ответника в писмения отговор,че той-ответника, е задълженото за стойността на доставяната до цитирания обект 2 вода. Така е, защото той е потребител на услугата на ВиК- в тази връзка следва да се има предвид, че за да има такова качеството едно физическо лице не е задължително то да е собственик на обекта /в случая апартамент/, до който се доставя водата. Щом партидата при ищцовото дружество се води на негово име, а и в самите карнети за отчитане на показанията на водомера именно С. Л. е посочен като клиент/потребител, а в повечето от отчитаните месеци е полаган подпис от присъствало на отчета лице, не може да се направи друг от вече сторения от съда извод- че Л. е задълженото лице. Това становище не се променя от факта на разминаване на фамилното име Милков/Л., тъй като то лесно може да се обясни с допусната техническа грешка при изписване на първата буква от фамилното име на лицето.

За всеки от месеците ищеца е издавал фактури, като е фактурирано точно и единствено отчетеното количество консумация.

Т.е., според съда ищцовото дружеството е изпълнило всички въведени от закона, вкл. и Общите му условия, изисквания. Не само това, но и с горните обстоятелства и действия се изчерпват възможностите на ВиК дружествата в процеса на доказване. Предвид поставените от законодателя рамки за изпълнение на дейността им, те не могат или поне нямат възможност да създават/прилагат други доказателства. Поради това съда намира първия от исковете за доказан и основателен.

Щом извода на съда за първия иск е такъв, то е идентичен и за втория- защото е акцесорен по отношение на него и следва съдбата му. Не само поради това, а извода се налага след като ищеца е доставил услугата си до обекта на ответника, а последния не ангажира доказателства да я е заплатила. По този начин се е активирала разпоредбата на чл.86 от Закона за задълженията и договорите, идеята на която е, че от забавеното плащане на едно парично задължение кредитора търпи вреди, които длъжника трябва да обезщети, като му заплати поне законната лихва за периода на забавата.

Така също, съгл.чл.44 от ОУ на ВиК Сливен, потребителя изпада в забава с изтичането на тридесет дни от момента на издаването на съответната фактура.

С оглед изхода на делото, ответника дължи на ищеца сторените от последния разноски- както в исковия установителен процес, така и в заповедното производство, при това в пълен размер. В последното „ВиК Сливен“ е направило разноски в размер на 26,20лвзаплатена държавна такса за образуването на частното гражданско дело- за толкова е издадена заповедта за изпълнение.

Сторените от ВиК Сливен в исковия процес са общо 905лв., от тях: 75лв.- доплатена държавна такса за образуване на делото; 480лв.- заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител и 350лв.- възнаграждение за назначения особен процесуален представител на ответника /на разноски на ищеца/.

При горните аргументи, Сливенски районен съд

3

РЕШИ:

ПРИЕМА на основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК за установено, че С. М.

Л. с ЕГН **********, представляван в делото от назначения му от съда, в условията на чл.47 от ГПК особен процесуален представител- адв. Д. Й. Д. от АК Сливен дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен и адрес на управление на дейността: гр. Сливен, ул. ”Шести септември” № 27 и ЕИК:

829053806, със съдебен адресат - адв. К., гр. Сливен, ул. „Г. С. Раковски” № 19, ет. 3 сумите, за които на дружеството е издадена, в производството по ч.гр.дело № 4310/ 2022г. на СлРС, заповед за изпълнение - № 2472/ 14.10.2022г.: главница- 262,96лв. /двеста шестдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/, чиято равностойност са 134,45евро /сто тридесет и четири евро и четиридесет и пет евроцента/, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.04.2020г. – 28.02.2021г., както и мораторна лихва 49,05лв. /четиридесет и девет лева и пет стотинки/, натрупана към дата 02.09.2022г., чиято равностойност са 25,08 евро /двадесет и пет евро и осем цента/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2022г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА С. М. Л. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 4310/2022 г. на СлРС – 26,20лв.

/двадесет и шест лева и двадесет стотинки/, чиято равностойност са 13,40евро /тринадесет евро и четиридесет евроцента/.

ОСЪЖДА С. М. Л. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в настоящия исков процес- гр.д.№ 104/2025г. СлРС – 905лв. /деветстотин и пет лева/, чиято равностойност са 462,72 евро /четиристотин шестдесет и две евро и седемдесет и два евроцента/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4