Определение № 482 от 09.09.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 482 гр. Варна, 09.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Мария Кр. Маринова

Деспина Г. Г.а като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно частно гражданско дело № 20263000500320 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по подадени две частни въззивни жалби, както следва:

1/ частна жалба вх.№ 1349/17.02.2026г от М. Л. Я. ЕГН **********, чрез адв. Ст.А. от АК–Бургас, против Определение на ОС–Добрич, обективирано в протокол № 56 от о.с.з. на 10.02.2026г по гр д.№ 639/2024г, с което производството по делото е прекратено и е върната подадената от М.

Л. Г.а искова молба вх.№ 6737/25.10.2024г; и

2/ частна жалба вх.№ 4168/1.06.2026г от „Г.-Агро 2007“ ЕИК 203117562, представлявано от управителя си Д.С. Т.а, чрез адв.Вл. Д. от АК– Силистра, против Определението на ОС-Добрич № 411/30.04.2026г по гр.д.

№ 639/2024 в частите му, с които е:

- оставена без уважение молбата /наименована становище/ на дружеството вх.

№ 1351/17.02.2026г в частта, с която е поискано по реда на чл.247 ГПК поправка на допусната очевидна фактическа грешка в Определение № 141/11.02.2026г по същото дело;

- оставена без разглеждане искането на дружеството, обективирано в същата молба /становще/ вх.№ 1351/17.02.2026г, в частта, с която е поискано по реда на чл.248 ал.1 ГПК да бъде допълнено или евентуално изменено Определение № 141/11.02.2026г; и

I. По частната жалба вх.№ 1349/17.02.2026г на М. Л. Я. срещу Определението на ОС–Добрич в протокол № 56 от о.с.з. на 10.02.2026г по гр д.№ 639/2024г

В същата са изложени доводи за неправилност на обжалваното 1 определение. Счита мотивите на съда като резултат от погрешен анализ на фактическите обстоятелства, изложени в ИМ, и съответно неправилното им подвеждане под хипотезата на приложимата правна норма. Съдът е приел, че изложената от ищеца фактическа обстановка попада в хипотезата на чл.30 от СК, според която може да се предяви иск за дял от стойността на конкретно имущество /вещи, вещни права, вземания, акции, дялове в търговско дружество/, съставляващо паричният еквивалент на дела на обеднелия съпруг от личното имущество на съпруга.

На първо място, съдът не е съобразил, че първата предпоставка за прилагане на чл.30 от СК е обогатяването да се намира в патримониума на обогатилия се съпруг. Съдът е направил извод, че искът може да бъде уважен само ако правата, по отношение на които се претендира принос, все още са в патримониума на съпруга, който ги е придобил към датата на предявяване на иска. Не е съобразено от съда, че към датата на предявяване на иска претендираната имуществена облага вече не се намира в патримониума на бившия съпруг.

На второ място, съдът не е съобразил, че според цитираното от решаващия състав ТР, искът по чл.29 от СК /отм./, идентичен с чл.30 от сега действащия СК, се предявява за част от стойността на имущество поради това, че е свързано с упражняване на професия и е лично само на единия съпруг. В настоящия случай съпругът-ответник не е собственик на претендираната имуществена облага, тъй като става дума за активи на търговско дружество, което е персонифицирано и е правен субект, различен от съдружниците и собствениците на капитала.

На трето място, съдът не е съобразил ТР № 2/27.12.2001г по гр.д.№ 2/2001г на ОСГТК на ВКС в частта му, в която се предвижда възможност единият съпруг да търси част от стойността на дяловото участие на своя бивш съпруг и в търговско дружество, което е имал принос в придобиването на съответните дялове.

ОС–Добрич е допуснал в разсъжденията си смешение на различни хипотези, като не е съобразил, че стойността на дял от дружественото имущество е нещо различно от стойността на самото имущество.

В случая не се твърди от ищцата, че приносът й се изразява в придобиването на дяловете, а в придобиването на самото имущество.

Разликата между двете хипотези лесно може да се илюстрира като се посочи, че стойността на имуществото е обективна величина, която зависи от пазарната конюнктура и се определя съобразно пазарната цена на самия актив.

Стойността на дяловото участие в едно дружество не зависи само и единствено от пазарната цена на активите на дружеството, но и от съответните разходи и съответни задължения, които това дружество е поело. Затова, напр., по см.чл.129 ТЗ дяловото участие на починал съдружник в ООД се изплаща не въз основа на пазарната стойност на активите на дружеството, а въз основа на балансова стойност, определена към началото на месеца, следващ смъртта на 2 починалото лице.

На четвърто място, не е съобразена от съда и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 123/13.06.2016г по гр.д.№ 6310/2016г на І ГО;

Решение № 238/6.02.2017г по гр.д.№ 1454/2016г на ІV ГО, където изрично се посочва, че при спор за неоснователно обогатяване в условията на конкуренция между чл.30 от СК и чл.59 от ЗЗД последният е приложим тогава, когато ищецът не може да проведе успешно защитата си по чл.30 от СК.

Поради изложеното моли за отмяната на постановеното прекратително определение и за връщане на делото на ОС-Добрич за произнасяне по съществото на спора.

В срока по чл.276 ГПК насрещната страна по делото – „Г. – Агро 2007“ЕООД е подала писмен отговор със становище за неоснователност на частната жалба, като моли за потвърждаване определението на съда, който е формирал две самостоятелни и независещи една от друга групи изводи, за да направи извод за недопустимостта на производството и неговото прекратяване : от една страна, е прието, че дори след направеното уточнение ИМ е останала нередовна, а от друга - предявените искове са недопустими, тъй като твърденията в обстоятелствената част на ИМ и УМ не съдържат факти от хипотезата на чл.30 СК, които да дават основание на съпругата да предяви иск срещу другия съпруг; в случая искът е предявен от бивш съпруг срещу юридическо лице, което е недопустимо според практиката на ВКС.

Според отв. страна по иска - „Г.–Агро 2007“ЕООД в ч.жалба на М. Л. Я. липсвали оплаквания спрямо първата група изводи за недопустимост на предявените искове - поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите по ИМ и затова първата група доводи не подлежи на преценка относно тяхната правилност. При това положение обжалваното определение следва да бъде потвърдено, без да се налага съдът да обсъжда доводите на М.

Я. срещу втората група мотиви на ОС-Добрич. При това, въпреки дадените й указания ищцата М. Л. Я. не е направила необходимите уточнения и не отстранила нередовностите по ИМ и затова ОС-Добрич правилно е прекратил производството по делото.

Неоснователно е твърдението на М. Я., че не разполагала с друг способ за защита, тъй като самата тя първоначално е предявила иск по чл.30 СК, който впоследствие оттеглила. Следователно, предявените искове по чл.55 и чл.59 ЗЗД са недопустими, тъй като ищцата разполага с друг процесуален способ за защита на своите права, от който сама се е отказала.

На сл. място. В чл.55 ЗЗД са уредени три самостоятелни фактически състава, а в ИМ или уточняващата такава липсват твърдения вложените семейни средства на какво основание са били дадени - без основание, на отпаднало или неосъществено такова.

Макар да има наведени твърдения за факти, относими към хипотезата на чл.30 СК, то такъв иск липсва поради оттеглянето му от ищцата.

Що се отнася до иска по чл.59 ЗЗД, в самата норма е указано нейното 3 субсидирано приложение - правото на иск може да се упражни от лице, което не разполага с друг способ за защита. Както е посочено по-горе, ищцата е разполагала с иск по чл.30 СК.

Поради изложеното моли за оставяне без уважение подадената жалба и за потвърждаване на постановеното прекратително определение Претендира се и присъждането на сторените за настоящото производство разноски.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД по тази частна жалба съобрази следното:

Производството по гр.д.№ 639/2024г на ОС-Добрич е образувано по исковата молба на М. Л. Я., входирана под № 6737/ 25.10.2024г. В ИМ и повечето от представените от ищцата документи пред ОС-Добрич фигурира с фамилното име Я., а ч. жалба е подадена от лице с фамилия Г.а; съдът приема, че се касае за едно и също лице, тъй като е посочен един и същи ЕГН **********/,

ИМ е подадена срещу ответниците „Г. – Агро 2007“ ЕООД ЕИК 203117562 със седалище и адрес на управление : с.***, община Ген.Тошево, обл.Добрич, ул.„Двадесета“ № 24, представлявано от управителя Д.С. Т.а, и срещу Г. Т. Г. ЕГН ********** от гр.***, като се твърди, че ищцата и отв. Г. Г. са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на *** е бил прекратен със съдебно решение, влязло в сила на ***

По време на брака бившият й съпруг Г. Г. извършвал търговска дейност като едноличен собственик на капитала и управител на две търговски дружества, едно от които било „Г.–Агро 2007“ ЕООД, първият ответник.

Дейността на дружеството ангажирала усилията на семейството, като ищцата също помагала и освен това се грижела за отглеждането и възпитанието на децата. Всички спестявания на семейството се влагали в активи на посоченото отв. дружество, при това, извън официално осчетоводените парични потоци. Паричните средства били влагани в придобитото на името на дружеството имущество, както следва:

- С НА № 165 т.ІІ рег.№ 857 н.д.№ 209/02.04.2015г на н-с Сн.Желева, рег. № 313, закупен недвижим имот, съставляващ едноетажна масивна сграда със ЗП от 16кв.м. – ТРАФОПОСТ, без дворното място, в което е изграден, представляващо имот № *** по КВС на с.***, общ.Ген.Тошево, обл.Добрич, цялото с площ 5,918дка; и

- С НА № 169 т.V рег.№ 2072 н.д.№ 594/03.09.2014г на н-с Сн.Желева, рег.№ 313, закупен недвижим имот, съставляващ друг ТЕРЕН с площ от 7,118дка, трета категория, имот с пл. № 000066 по КВС на с.***, общ. Ген. Тошево, обл.

Добрич, ведно с изградената в имота СГРАДА № 01, СКЛАД с друго предназначение, със ЗП от 1071кв.м., описан по НА /вписан в СлВп под № 170 т.VIII н.д.№ 1428/2012г, вх.рег.№ 3837/ 4.10.2012г на СлВп–гр.Ген.Тошево/ като двоен едноетажен метален склад /сглобяем/ със ЗП от 1201кв.м.

С пари на семейството било извършено ограждане на базата, като 4 целият двор бил ограден с ограда от колове и мрежа с портална метална врата.

Складът бил изграден на практика наново - бил превърнат от обикновен сглобяем метален навес в модерен селскостопански склад. По същия начин бил реконструиран изцяло и трафопостът.

Сторените разходи били в значителни размери и не били осчетоводени в счетоводството на дружеството в размера, в който били реално направени именно защото тези разходи не били покрити с приходи на дружеството, а със семейни спестявания, които би следвало да са общи за двамата съпрузи.

Общият им размер определя на 400 000 лв, като половината от тази сума, съответстваща на дела й в СИО, била в размер на 200 000лв.

Строителството било изпълнено в периода след първата покупка на трафопоста, т.е. в периода от средата на 2014г до развода.

Отв. Г. Г. бил едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, но поради влошаване на отношенията между съпрузите по време на бракоразводното дело прехвърлил дружествените си дялове на своята майка.

По тези съображения ищцата счита, че е осъществен фактическият състав на чл.55 и сл. от ЗЗД.

Ако се приеме, че дружеството е получило паричните средства, то това получаване е било без основание и така е осъществен фактическият състав на чл.55 ал.1 предл. първо от ЗЗД.

В случай че се приеме, че дружеството не се е обогатило с пари в брой, а се е обогатило със стойността на изпълнените СМР, то тогава и това обогатяване е без основание и е осъществен фактическият състав на чл.59 ЗЗД.

Ако, въпреки изложеното се приеме, че заявената паричната претенция не следва да се реализира по реда на неоснователното обогатяване в хипотезите на чл.55 и сл. от ЗЗД, предвид обстоятелството, че става дума за вложения, извършени по време на брака в търговско дружество, чийто капитал е собствен само на единия съпруг, то тогава би следвало да се приеме, че е налице хипотезата на чл.30 СК, при която исковата претенция следва да се предяви против ответника – бивш съпруг.