Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 116 от 14.08.2021, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 450/2021
Вид
Определение № 116
Подписан
14.08.2021
Състав
Дора Димитрова Михайлова, Васил Александров Василев, Евгения Тодорова Генева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 116 гр. София , 19.07.2021 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Дора Д. Михайлова

Евгения Т. Генева

Васил Ал. Василев като разгледа докладваното от Васил Ал. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20211800500450 по описа за 2021 година Производството е по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от частна жалба от "Н.Л.Г." ООД, ЕИК ........., адрес за кореспонденция : гр.П., бул."В.А.” №.., ет. . , представлявано от Управителя инж.А.Н.Б. против определение №46/12.03.2021г. по гр. дело № 20201860100478 по описа за 2020 година на РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,с което е прекратено производството по делото.Подържа се ,че обжалваното определение е незаконосъобразно,поради това,че същото е постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон.За да постанови обжалваното определение съдът е постановил, производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като е приел, че предявеният жалбоподателя иск се явява процесуално недопустим и поради което е прекратил производството по делото.За да постанови обжалваното определение съдът неправилно е приел, че е налице сила на присъдено нещо по отношение на "Н.Л." ООД, ЕИК ......... за спор относно процесния имот, на основание на влязло в сила решение по дело срещу "Н.Л." ООД, ЕИК ..........Действително с Решение № 223 от 05.01.2005 г. по гр. дело № 199/ 2003 г. на Районен съд — Пирдоп, е признато за установено по отношение на "Н.Л." ООД, ЕИК ........., 1 че Община ПП. е собственик на следния недвижим имот: парцел ... с площ от 8116 кв.м. по стария регулационен план от 1958 г., а понастоящем с площ от 6490 кв.м. по новия регулационен план от .... г., находящ се в кв. .. на град ПП., Софийска област, и дружеството "Н.Л." ООД, ЕИК ......... е осъдено да предаде на Община ПП. владението върху имота на основание чл. 108 от ЗС.Формирания извод на съда, че това решение формира сила на присъдено нещо и по отношение на приобритателя и ищец в настоящото производство "Н.Л." ООД, ЕИК ......... е категорично неправилен, защото исковата молба по която е образувано дело гр. дело № 199/ 2003 г. на Районен съд — Пирдоп, не е вписана, поради което и разпоредбата на 226, ал. 3 от ГПК , а именно, че постановеното решение се ползва с пресъдено нещо и спрямо приобритателя е неприложима по отношение на "Н.Л." ООД, ЕИК ..........Както съдът сам в обжалваното определение е посочил Решението е вписано едва 21.06.2010 г. , но изобщо не е обсъдил кога и дали е вписана исковата молба, което е от съществено значение за да бъде дадена гласност на съдебния спор относно имоти и да се презюмира знание, респективно сила на присъдено нещо спрямо приобритателя.Неправилен е изводът на съда, че „Страните по нотариалната сделка към момента на сключването й през 2005 г. са съпруг и съпруга, прехвърлили са имота, след като и двете страни са знаели, че се води съдебно производство за този имот пред Районен съд —Пирдоп между Община П. и „Н.Л. “ ООД. Този извод не почива на факти и доказателства по делото,; същия е абсолютно незаконосъобразен и не може да бъде основание за постановявацане на обжалваното определението за прекратяване.Описаната в определението сделка е между две юридически лица, а не между съпруг и съпруга.Налице е влязло в сила решение, което обаче обвързва със сила на пресъдено нещо единствено прехвърлителя "Н.Л." ООД, и тъй като исковата молба не е вписана и не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от ГПК и постановеното решение не съставлява пресъдено нещо спрямо приобритателя „Н.Л. Г.“ ООД.Поради това се иска обжалваното определение да бъде отменено като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

От страна на ответника ,ОБЩИНА П., БУЛСТАТ ........, с адрес: област С., община П., град П., пл. „Т.В. № .,в който се подържа се частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно.

2

Подържа се,че правилно съдът е стигнал до извод, че е налице влязло в сила решение, което обвързва със сила на пресъдено нещо прехвърлителя „Н.Л." ООД, а съгласно чл.226, ал.З от ГПК постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя "Н.Л.Г." ООД.

Също така, правилно и съдът е заключил, че липсва правен интерес от водене на отрицателния установителен иск за ищеца срещу ответника, тъй като по отношение на спорния недвижим имот съдът се е произнесъл с решение № 223 от 05.01.2005г. по гр.д. № 199/2003г. на Районен съд - Пирдоп, и на практика сега се иска от съда да пререшава спора. Правилни са и фактическите констатации на първоинстанционния съд, че нотариалната сделка по прехвърлянето на имота от „Н.Л." ООД на "Н.Л.Г." ООД е сключена от съпруг и съпруга, както и, че двете страни са знаели, че се води съдебно производство за процесния имот.При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът следва да прекрати производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията.В случая, от представените по делото доказателства не може да се установи, че за ищецът са налице факти, обуславящи правото му на собственост върху процесиите недвижими имоти. От друга страна, налице е собственост на Община П. върху същите.Налице е влязло в сила решение, което обвързва със сила на пресъдено нещо ищеца "Н.Л. Г." ООД.Вписванията във връзка с иск за собственост в Имотен регистър, Служба по вписванията нямат значение по отношение на действителния собственик. В случаите, когато е налице прехвърляне на недвижим имот от несобственик- ответник по време на съдебно производство относно правото на собственост, вписването, съответно невписването на исковата молба по делото или на съдебното решение по делото няма каквото и да е отношение към приобретателя на недвижимия имот по време на съдебния процес. Той няма противопоставими права спрямо действителния собственик.Съгласно Решение от 02.01.2019г. по в.гр.д. № 2230/2018г. на Софийски апелативен съд: „нормата на чл. 113 от ЗС установява специалното оповестително-защитно действие на вписването като 3 обективен критерий за разрешаването на конкуренцията между няколко акта върху един имот, изхождащи от един и същ праводател, а в случая праводателите са различни".Според Решение от 04.02.2014г. по в.гр.д. № 5708/2011г. на Софийски градски съд: „Според чл. 112, б. "а" ЗС, във връзка с чл. 4, б. "а" от ПВ, е редакцията им след измененията, извършени с ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър /в сила от 1.01.2001 г./, на вписване подлежат актовете, с които се признават вещни права, включително констативните нотариални актове, а по силата на чл. 114, б. "в" ЗС, във връзка с чл. 11, б. "в" ПВ се вписват съответно и исковите молби, които целят заместване на акт за признаване на вещни права. В тази хипотеза е предвидено оповестително-защитно действие на вписването, като придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Трети лица по смисъла на посочената разпоредба са обаче само тези, които извличат правата си от същия праводател.

Приобретателят на права от ответник по вписана искова молба, чиито права са отречени чрез уважаване на иска, не е трето лице по смисъла на закона.Съгласно Решение от 11.04.2011г. по гр.д. № 1400/2009г. на Върховен касационен съд: „Ищците са закупили имота от лице, което към момента на продажбата не е било собственик на имота. Въпросът за собствеността е бил решен между праводателите на страните с влязло в сила решение.Както е прието и в решение № 1029 от 07.01.2010 г. по гр. д. № 2588/08 г. На ВКС I ГО, постановено в производство по чл. 290 и сл. ГПК, вписването на исковата молба по иск за собственост върху недвижим имот има само оповестително. но не и защитно действие - то има за последица само уведомяване на третите лица за възникналия гражданскоправен спор. Невписването на исковата молба по такъв иск не изключва възможността собственикът на имота да ревандикира този имот от трети лица, които са придобили имота от ответника по делото, дори това придобиване е да било вписано преди вписването на исковата молба по иска с правно основание чл. 108 от ЗС. Вписването на актове за придобиване на собственост защитава само лииата. които са придобили един имот и са вписали придобивното си основание по-рано от лииата. които валидно са придобили съшия имот от същия праводател. тоест в случаите на конкуренция на права между лица, които са придобили един и съш имот от едно лиие. но не защитава лииа. които са придобили имот от праводатели. които не са собственици спрямо действителните собственици на 4 този имот. "Съгласно Решение №88/29.07.2016 по дело №5719/2015 на ВКС, ГК, I г.о.:

„Настоящият състав на Върховния касационен съд по процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, намира, че лицето, което е придобило владението върху имота от ответника по време на висящ процес по иска по чл. 108 ЗС, е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението, с което искът е уважен. Задължителното действие на решението произтича от чл. 121, ал. 3 ГПК отм., а сега от чл. 226, ал. 3 ГПК. То не е обусловено от вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС. съответно на решението, с което искът е уважен. За да бъде уважено притезанието за предаване на владението по чл. 108 ЗС, е достатъчно ответникът да владее имота към предявяването на иска. Лицето, което е придобило владението на имота от ответника по ревандикационния иск, може да се легитимира като собственик на основание придобивен способ, чийто фактически състав е осъществен след датата, на която е влязло в сила решението, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен .Отменената и действащата процесуалноправна разпоредба имат идентично съдържание и след 01.01.2001 г. - датата, на която влезе в сила последното изменение на чл. 112, б. „а" ЗС регулират еднакво обществените отношения, които следва да бъдат обсъдени.

Изменението предвиди да се вписват исковите молби по чл. 108 ЗС (аргумент от препращането с чл. 114, б. „а" ЗС), а с това - и решенията, с които исковете по чл. 108 ЗС са уважени (чл. 115 ЗС). Т. позиция следва да бъде съобразена и с идентичното съдържание на разпоредбите чл. 416 ГПК отм. и чл. 523 ГПК.

Тълкувателният подход изисква да бъде подложена на обсъждане хипотезата, в която срещу владелеца е бил предявен ревандикационен иск в защита на правото на собственост върху недвижим имот, но в течение на производството ответникът по иска е предал владението на трето за процеса лице, извършвайки действие на разпореждане с имота. Разпоредбата на чл.

121, ал. 1 ГПК отм. забранява (по правило) на третото лице да замести ответника по иска по чл. 108 ЗС. Чл. 121. ал. 3 ГПК отм.. обвързва лицето, придобило спорното право в течение на производството със силата на пресъдено нешо на постановеното (между други) решение, но и предвижда, че когато се касае за недвижим имот действията на вписването (чл. 114 30 формират изключение. След 01.01.2001 г. исковите молби по чл. 108 ЗС за недвижими имоти подлежат на вписване. Въпреки това лицето, получило владението върху имота от ответника по иска по чл. 108 ЗС в течение на 5 производството, е адресат ня разпоредбата на чл. 121. ал. 3 ГПК отм. За този извод вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС е без значение, а след това и на решението. с което искът по чл. 108 ЗС е уважен. Спорното право по иска по чл. 108 ЗС относно недвижим имот е в зашита на абсолютното право на собственост или на друго вещно право върху имота чл. 111. ал. 1 ЗС). а то е от категорията на тези, които не могат да се придобият чрез сделка, сключена с неправоимаш. Действието на вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС е само оповестително - да се даде гласност на съдебния спор за собственост относно имота (чл. 114. б. ..а", изр. поел., вр. чл. 112. б. ..a", in fine ЗС1.