Решение № 3846 от 19.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3846 гр. Варна, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110111201 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени обективно съединени конститутивни искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 27, предл. трето във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 27, предл. последно във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Ю. Л. К. твърди, че се нуждаела от средства за лечение, поради което се обърнала към ответника „Т. Б. А. Б.“ ЕАД. Служител на дружеството й предложил заем от 5000 лева за срок от 36 месеца, като я уверил, че сумата, която следва да се върне, възлиза на 6673.64 лева общо с лихвата. Тъй като е 100 % незряща, била придружена от друго лице при сключване на процесния договор, което чуло, че следва да бъде върната сумата от 6673.64 лева. Ю. К. помолила договорът да бъде предоставен на придружителя й, за да го прочете, но представителят на банката отказал и направо й подал листи за подпис, като я уверявал, че няма от какво да се притеснява. След подписване на договора за кредит сумата от 5000 лева й била предоставена в брой, като й обяснили, че месечните вноски следва да бъдат погасявани чрез плащане на кеш терминал.

Ищцата погасила първата вноска от 242.51 лева през месец март 2022г., но поради невъзможност за внасяне на втората вноска поради технически проблем с устройството, заедно с придружител посетила офис на ответника. Там била уведомена, че при заплащане на място условията по договора се променят и следва да заплати сумата от 342.51 лева. Тъй като нямала възможност, ищцата отказала да заплати посочената сума. Същата се усъмнила, че има нещо нередно и потърсила кредит от друга банка. След като получила кредит от „Б. Д.“ АД пожелала предсрочно да погаси 1 процесния, като заплати сумата от 6673.64 лева. При опит да го направи, служител на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД й обяснил, че за да погаси заема, следва да заплати сумата от 8730.37 лева, вписана в договора.

Сочи, че през м.10.2024 г. получила съобщение за издадена срещу нея заповед за изпълнение за вземанията по процесния договор за кредит, срещу която подала възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Поддържа, че тъй като е незряща, не е разбрала какво е подписала и е била умишлено въведена в заблуждение относно конкретните условия по договора за кредит.

В условията на евентуалност навежда доводи, че е действала при условията на крайна нужда, обусловена от влошеното й здравословното състояние, налагащо скъпо струващо лечение, което именно наложило сключването на договора. Сочи, че договорът бил сключен при явно неизгодни условия, изразяващи се в завишена лихва, надхвърляща многократно законната.

Отправя искане към съда за унищожаване на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ******* от 26.01.2022г. поради измама, а в условията на евентуалност – поради крайна нужда при явно неизгодни условия.

Моли за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Т. Б. А. Б.“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който изцяло оспорва предявените искове.

Оспорва ищцата да е била умишлено въведена в заблуждение при сключване на процесния договор. Твърди, че на същата била предоставена изискуемата съгласно ЗПК преддоговорна информация, погасителен план, условията по кредита и общо дължимата сума. Поддържа, че ищцата се е запознала и съгласила с условията по договора, което удостоверила, полагайки подписа си на всяка страница от договора и изписвайки собственоръчно имената си на последната му страница.

Оспорва по време на подписване на процесния договор ищцата да е била напълно незряща.

Оспорва и поддържаното в условията на евентуалност основание за унищожаемост. Заявява, че липсват доказателства относно здравословното състояние на К. към момента на сключване на договора. Позовава се на чл. 33, ал. 2 ЗЗД, като счита, че правото да се иска унищожаване на договора на това основание е погасено по давност.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

2

С изготвения по делото доклад между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че на 26.01.2022г. са сключили договор за потребителски кредит № *******, което се установява и от приложеното на л. 34-38 заверено копие от същия. Според чл. 7.1 от договора общият размер на кредита е 6673.64 лева, формиран както следва: 5000 лева размер на кредита, 1673.64 лева – застрахователна премия, от която ****.99 лева за застраховка Bank Пакет 3 Кредит+Сметка и 359.65 лева за застраховка Bank Пакет 3 Сметка. В чл. 10 е посочена общо дължимата сума от потребителя – 8730.37 лева. В договора е инкорпориран и погасителен план, според който потребителят е следвало да заплати 36 погасителни вноски, всяка в размер на 242.51 лева.

Представен от ищцата е сключен от нея на договор за кредит с „Б. Д.“ АД, отпуснат за рефинансиране на задължения към тази банка.

Видно от приложеното на л. 14 от делото експертно решение № ****, взето на заседание № ** от 02.07.1992г. на ТЕЛК комисия, че на ищцата е определена пожизнено първа група на инвалидност с чужда помощ, поради вродени аномалии на окото, слепота на двете очи.

Представени са и амбулаторни листи за извършени прегледи на ищцата през 2025г. и 2026г., както и епикриза за хоспитализирането й през м. март 2021г. в М. "С.

И. Р.“ ЕАД, гр. *****.

Събрани в хода на производството са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. С. П. и Р. В. К..

Свидетелката П. няма преки впечатления за обстоятелствата, при които е сключен процесния договор за кредит, като възпроизвежда споделеното й от самата ищца, поради което и съдът не кредитира показанията й в тази част.

Свидетелят К. сочи, че в качеството на придружител на ищцата е придружил последната при сключване на процесния договор за кредит. Установява, че отишли в офис на „Т. Б. А. Б.“, където ищцата обяснила, че и трябва кредит за медицински изследвания. Казали им, че може да и отпуснат заем до 5000 лева. Задали й въпроси за доходите й, след което подготвили документи за искане към *****. След 5-6 минути казали, че е одобрена за 4 години и ще връща по 247 лева. К. се съгласила, защото й трябвали парични средства за важни изследвания. Написали договора. Поискала да й прочетат договора или свидетелят да стори това. Отвърнали й, че няма нужда да четат, да направят това като се върнат у дома, тъй като договорът е много дълъг. Разяснили й единствено за личните данни, както и за схемата по месеци и колко трябва да връща – по 247 лева и стотинки. Казали им, че трябва да върне 6640 лева. К. подписала договора, като от банката казали, че няма нужда и той да го подписва. Дали й сума от 4800 лева, тъй като й било разяснено, че 200 лева удържат за обработка на документите. През м. март следвало да върне първата вноска. Направила това на кеш 3 терминал. През м. април се опитала да върне следващата вноска, отново на кеш терминал. Не успяла. Затова след два-три дни посетили офис на банката, от където й казали, че трябва да плати не 247 лева, а 347 лева. Обяснили й че разликата в сумата се дължи на наказателни лихви. К. се ядосала и не платила. През м. април сключила договор с „Б. Д.“, като с получената сума искала да погаси дълга си към ответното дружество, но не могла да стори това, тъй като й поискали сума от порядъка на 8600 – 8700 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Процесният договор за кредит е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл. 9 ЗПК. Доколкото обаче в настоящия случай съдът не е сезиран с иска за реално изпълнение на договора, то и в рамките на настоящото производство дължи произнасяне единствено по въведените основания за недействителност на сделката, като въпросите относно валидността на правоотношението в контекста на изискванията на ЗПК, в това число и начина на формиране на ГПР с оглед кредитиране и на суми по застрахователни премии ще бъдат предмет на изследване в производството по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК (гр.д. № 15252/2024г., по описа на РС-Варна, 39-ти състав).

Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗЗД, измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Последователно в съдебната практика и доктрината се приема, че елементите от фактическия състав на измамата са: сключване на сделка; едната страна по нея да е била в заблуждение относно характера на сделката, така и/или относно последиците от нея; заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна и сделката да е сключена поради заблуждението.

Основателността на предявения иск възлага в тежест на ищеца да установи всички елементи от фактическия състав на чл. 29 ЗЗД.

В настоящия случай между страните е безспорен факта на сключване на процесния договор за кредит, по който ищцата има качеството кредитополучател. От събраните по делото доказателства обаче не може да бъде направен извод, че ищцата е сключила сделката с невярна представа относно заетата сума, още по-малко, че тази невярна представа е формирана в резултат на умишленото й въвеждане в заблуждение от насрещната страна по правоотношението.

Както в исковата молба, така и от показанията на свидетеля К. се установява, че на ищцата е разяснено, че следва да върне сума в размер на 6673.64 лева, която съответства предоставения кредит от 5000 лева и кредитирането на застрахователна премия от 1673.64 лева. Ищцата обаче, като страна и по друго кредитно правоотношение (аргумент от посоченото в представения договор за кредит, сключен с 4

„Б. Д.“ АД, с който е рефинансиран друго задължение към тази банка) не би могла да не е наясно, че върху кредита се дължи възнаграждение на банката под формата на договорна лихва. Дори и да се приеме, че това обстоятелство не й е разяснено, факта, че й е обяснена схемата за погасяване на дълга и размера на месечна вноска, свидетелства, че на К. е предоставена пълна информация за размера на общото задължение по кредита. Така, както и самата ищца сочи в исковата молба, същата е била със знание, че месечната вноска възлиза в размер на 242.51 лева. При това не са били необходими специални знания, а извършване на прости аритметични действия, при които ищцата е можела да възприеме, че сумата за погасяване е в размер на 8730.36 лева (36 месечни вноски по 242.51 лева). Ето защо и дори ищцата да е останала с невярна представа за общия размер на дълга, тази невярна представа не може да се приеме, че е резултат на умишлени й въвеждане в заблуждение по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗЗД, опорочаващо изразената от нея воля за встъпване на заемното правоотношение. По изложените съображения предявеният иска за унищожаване на договора за кредит като сключен поради измама следва да бъде отхвърлен.

Поради сбъдване на вътрешно процесуалното условие, съдът дължи произнасяне по предявения евентуален иск за унищожаемост на договора като сключен при крайна нужда.

Съгласно разпоредбата на чл. 33 ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен при крайна нужда при явно неизгодни условия. Правната норма посочва две съществени и основни предпоставки, които следва да са осъществени кумулативно, за да може да бъде унищожена сделката. Първата предпоставка е състояние на крайна нужда, т. е. липса или недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни потребности, което състояние е въздействало върху волята на страната по сделката, упражнявайки натиск, и я е мотивирало да я сключи, като е необходимо да може да се заключи, че при нормални обстоятелства /достатъчно средства/, т. е. при липса на състояние на крайна нужда, тя не би сключила сделката. Втората предпоставка е наличието на явно неизгодни условия от опорочената сделка за лицето, намиращо се в крайна нужда, които се преценяват конкретно за всеки случай към момента на сключване на сделката и съставляват съотношение между престациите на страните, неблагоприятно за намиращата се в крайна нужда страна. Основателността на предявения иск възлага в тежест на ищеца да установи всички елементи от фактическия състав на чл. 29 ЗЗД.