Решение № 320 от 03.05.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Русе, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520200671 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ЛУБРИКА“ ООД, ЕИК: 117015709, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, бул. „България“ № 125А, чрез адв.

Б. Д. от АК – Русе, с лич. № ***, със съдебен адрес ***, против Наказателно постановление № 18-2300004/13.03.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на жалбоподателя му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. на основание чл. 413, ал. 2 КТ за нарушение по чл. 18 ЗЗБУТ.

Жалбоподателят оспорва изцяло направените констатации от административнонаказващия орган, счита наказателното постановление за издадено в противоречие с материалния закон – не били приложени правилно и санкционните норми. Оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. В хода на проверката контролният орган не бил събрал доказателства за причините за инцидента, довел до смърт на работник на жалбоподателя, за да се установи в пълнота дали били спазени от страна на работодателя изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на територията на предприятието. За извършената проверка в 1 периода 24.11.2022 г. – 10.02.2023 г. бил съставен Протокол № ПР2239762/17.02.2023 г., като с протокола контролният орган дал предписания на „ЛУБРИКА“ ООД за отстраняване на нарушението по чл. 18 ЗЗБУТ, като е предписал жалбоподателя да договори писмено с другия работодател „И.Л.“ ЕООД осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, защото работното оборудване и работната площадка се ползвали от работниците на двете предприятия. Срокът за изпълнение на предписанията бил до 06.03.2023 г. В противоречие с процесуалния закон контролният орган едновременно с предписанията, преди изтичане на определения срок за изпълнението им, съставил и АУАН на дружеството за същото нарушение. В нарушение на материалния закон и в предписанията и в АУАН било прието, че работното оборудване и работната площадка се ползвали от работниците на двете предприятия. Между дружествата нямало съвместна дейност, нямало установени трайни търговски отношения във връзка с продажба на продукти – масла, които да предполагат регулярни влизания на територията на „ЛУБРИКА“ ООД на превозни средства на „И.Л.“ ЕООД. Касаело се за инцидентна продажба на масло, при която всеки от работниците на двете дружества боравел самостоятелно със съответното оборудване / превозно средство. На площадката на „ЛУБРИКА“ ООД имало поставени на видни места информационни табели с ограничения и правила във връзка с безопасността на територията на предприятието. В АУАН липсвали задължителни реквизити за соченото нарушение – дата и място на извършването му. Времето на извършването на нарушението било не само задължителен реквизит на АУАН, но неговото ясно и недвусмислено посочване било гаранция за спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за издаване на

АУАН и водене на законосъобразно административнонаказателно производство. От протокола за извършената проверка било видно, че тя била за периода 24.11.2022 г. – 10.02.2023 г. – повече от 2 месеца. При това не можело да се приеме, че датата на извършване на нарушението била датата на проверката. Самото текстово описание на нарушението също не давало възможност тази дата да се разбере и да се определи за кои от сочените в акта действия или бездействия на проверяваното лице се отнася. Моли за отмяната на наказателното постановление като претендира и разноски за производството.

В съдебно заседание представителят на дружеството жалбоподател 2 поддържа жалбата и моли за нейното уважаване.

Представителят на административнонаказващия орган юрк. С.-Й. излага становище за неоснователност на жалбата. Безспорно било установено, че работници на двете дружества били на една и съща площадка, като извършвали пълнене на масло. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗЗБУТ отделно от другите договорености между фирмите, двете дружества е следвало да постигнат договореност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за взаимно информиране на рисковете при работа и за координиране на дейностите си за предпазване на работниците от тези рискове.

Административнонаказващият орган наложил наказание, ориентирано към минимума, като представителят счита степента на обществената опасност за висока за този вид нарушения. Моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 29.03.2023 г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 20.03.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 18-2300004/13.03.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе е издадено за това, че на 24.11.2022 г. е настъпила злополука на територията на предприятието „ЛУБРИКА“ ООД, изразяващо се в това, че цистерна № 8919, управлявана от работник на „И.Л.“ ЕООД е била на територията на „ЛУБРИКА“ ООД в гр. Русе, бул. „България“ № 125А, при който с превозното средство настъпва взрив и същото изгаря, като загива работникът на „ЛУБРИКА“ ООД, който е пълнил цистерната.

Работодателят „ЛУБРИКА“ ООД не бил договорил писмено с другия работодател – „И.Л.“ ЕООД, чиито автоцистерни влизат на територията на първото предприятие, осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, нямало взаимна информираност за рисковете и координацията на дейностите за предпазване на работещите при тези рискове, независимо че работното оборудване и работната площадка се ползват и на двете предприятия.

3

Разпитан в качеството на свидетел, актосъставителят Г. Г. заявява, че в качеството си на служител на ДИТ – Русе извършил проверка във връзка с настъпил на 24.11.2022 г. взрив на територията на „ЛУБРИКА“ ООД в гр.

Русе, като извършил проверка по работни места във връзка с тази трудова злополука. Изискал документация за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд с други фирми, които са на територията на предприятието, като работодателят заявил, че няма такава документация и липсва споразумение с „И.Л.“ ЕООД, чиято цистерна участвала в настъпилата злополука. Поради това бил съставен АУАН № 18-2300004/17.02.2023 г., който бил съставен през месец февруари 2023 г. Заявява, че имали правила за безопасност, изискани били правила за безопасно пълнене на цистерните, каквито не били представени. Актосъставителят потвърждава, че пълненето се извършва от работници на „ЛУБРИКА“ ООД, като по данни на водача на цистерната, собственост на „И.Л.“ ЕООД, той е бил в нея, когато е станал взривът, което означава, че не е участвал в нейното пълнене, тъй като е изчаквал в превозното средство неговото приключване. Свидетелят посочва, че ДИТ – Русе е извършавала проверки на строителна фирма, която извършвала дейност на същото място, за което било представено споразумение по чл. 18 ЗЗБУТ, което е приложено и по настоящото дело.

До разпит в качеството на свидетел е допуснат И. Р. К., който работи при жалбоподателя на длъжност „ръководител производство“. Той заявява, че жалбоподателят няма търговски взаимоотношения с „И.Л.“ ЕООД, а с дружество „И.О.“ ЕООД, което на 24.11.2022 г. се явявало и като купувач на пълненото масло. Продажбите към „И.О.“ ЕООД възлизали на около 5% от общите продажби, извършвани от жалбоподателя. Потвърждава, че водачите на цистерните, които ще бъдат пълнени от служители на жалбоподателя, не извършват дейност на територията на предприятието продавач. На територията на „ЛУБРИКА“ ООД нямало площадка, която да се използва съвместно с друго предприятие. Съдът намира, че макар и свидетелят да се намира в трудови правоотношения с жалбоподателя, неговите свидетелски показания следва да бъдат ценени, доколкото са налице съвпадения с казаното от актосъставителя, включително и по начина на осъществяване на работа на площадката, където е настъпила трудовата злополука.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че юридическият акт, послужил за образуване на административнонаказателното производство, а 4 именно АУАН № 18-2300004/17.02.2023 г., макар и в същия да се съдържат по-голямата част от реквизитите, посочени в чл. 42, ал. 1 ЗАНН, у него липсва един от съществените такива и по-конкретно датата на извършване на нарушението. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН АУАН следва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. Мястото на нарушението е посочено като седалището на жалбоподателя „ЛУБРИКА“ ООД, а именно в гр. Русе, бул. „България“ № 125, вх. А, като в обстоятелствената част е посочено, че злополуката е настъпила на територията на предприятието. В АУАН липсва обаче посочването на датата, когато е констатирано нарушението. Такава дата, на която се твърди да е извършено нарушението, се появява за първи път в издаденото наказателно постановление. В същото е записано, че извършеното от жалбоподателя нарушение е от 24.11.2022 г., която дата никъде не се среща в текста на АУАН. По този начин жалбоподателят е бил лишен да се защитава срещу основни факти и обстоятелства на административното обвинение, доколкото датата на нарушението е съществен елемент от него и служи за преценка относно спазването на сроковете за провеждане на административнонаказателното производство и за изтичането на други давностни срокове.

Възпроизвеждането на дата на нарушението едва в наказателното постановление препятства правото на защита на жалбоподателя в най-ранната фаза на административнонаказателното производство, а именно фазата по установяване на нарушението. Нарушителят има правото да научи конкретните обстоятелства и нарушението, което му се вменява още в началото на производството, като в противен случай се ограничават правата му по ЗАНН. В настоящия случай единствено в наказателното постановление е посочена датата на установяване на нарушението, но не и в съставения АУАН. Разминаванията в датите не позволява да се формира еднозначен извод относно времето на извършване на нарушението, което е съществен елемент от съдържанието на административното обвинение. Разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН е императивна и всяко нейно нарушаване съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяната на издаденото въз основа на порочен АУАН наказателно постановление.

Казаното от актосъставителя, че проверката е извършена на 24.11.2022 г., т.е. в деня на инцидента, също не е в състояние да санира този пропуск в началния етап на административнонаказателното производство, доколкото 5

АУАН играе ролята на един своеобразен „обвинителен акт“ по отношение на административното обвинение и в него следва да бъдат описани фактите и обстоятелствата от значение касателно извършването на деянието – време, място, съставомерни обстоятелства, изпълнително деяние. Началото на административнонаказателното производство е строго формално и отклоненията от формалното начало не могат да бъдат санирани впоследствие с даване на свидетелски показания, включително и когато актосъставителят е разпитван като свидетел. Дори и да се приеме, че проверката е обхванала един по-продължителен период, а именно 24.11.2022 г. до 17.02.2023 г., то това обстоятелство е следвало да намери отражение в описаната фактическа обстановка в АУАН и по-точно в посочването на момента на констатиране на нарушението.

На следващо място, дори и да се приеме, че липсата на конкретика в АУАН относно датата на извършване на нарушението не представлява съществено процесуално нарушение, което да доведе до отмяната на обжалваното наказателно постановление, то, съдът намира, че дружеството жалбоподател не е нарушило разпоредбата на чл. 18 ЗЗБУТ. Съгласно тази норма когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите съвместно по писмена договореност осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете при работа и координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове. В настоящия случай не се събраха доказателства работната площадка, на която е настъпила злополуката, да се ползва съвместно от работници не само на жалбоподателя, но и на друг работодател.