Решение № 180 от 22.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. П., 22.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220104643 по описа за 2024 година

В исковата си молба срещу „Р. Т.“ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град К., ул.“М.“№18 , представлявано от В. Г. Б. ищецът В. С. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“М.“№20, ет.5, ап.29, чрез пълномощника си адв. Т. В. от АК-П., твърди, че на 24.01.2024г между него ответното дружество бил сключен трудов договор №084, по силата на който ищецът бил назначен на длъжност“шофьор на тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“ с основно месечно възнаграждение в размер на 933 лв.Твърди се, че трудовото правоотношение било прекратено със заповед №026/27.05.2024г. на основание чл.326, ал.1 от КТ. След прекратяване на трудовия договор ответникът не бил заплатил на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 9 дни.

Ето защо ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до РС-Ихтиман, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№916/2024г по описа на същия съд. Издадена била заповед за изпълнение за сумата от 335.88лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 9 дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2024г.

Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за сумата от 335.88лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 9 дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението 26.07.2024г до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество не е подаден писмен отговор.

1

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. От същия чрез пълномощника му е постъпила молба, с която е депозирано искане за изменение на размера на предявения иск, чрез неговото увеличение . Признава се факта, че исковата сума е заплатена в хода на делото. Прави се искане за постановяване на неприсъствено решение.Представя се и списък на разноските.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител и не изразява становище по иска.

С протоколно определение от 03.02.2025г съдът на основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение на предявения иск чрез увеличение на негови размер като същия се счита предявен за сумата от 353.82лв. В съдебно заседание съдът е отклонил искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение с ответника, приемайки че не са налице предпоставките за това. Съображенията му се базират на разрешението, дадено в т.11а от ТР№4/18.06.2014г по тълк.д.№4/2013г на ОСГТК на ВКС.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.12 от ГПК и чл.235 от ГПК по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№916/2024г. по описа на РС-Ихтиман, че със заявление, депозирано на 26.07.2024г.ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №624 от 31.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът „Р. Т.“ЕООД с ЕИК *****/ ответник по делото/ да заплати на В. С. П. с ЕГН **********/ ищец по делото/ сумата от 335.88лв. – неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – 9 дни, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 26.07.2024г до окончателното изплащане на сумата. В заповедта за изпълнение, а и в т.12 от заявление е посочено , че вземането произтича от следните обстоятелства: неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск -9 дни след като със заповед №026/27.05.2024г е прекратен на основание чл.326, ал.1 от КТ сключения между страните трудов договор №084/24.01.2024г.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и от същия е подадено възражение по чл.414 от ГПК.С разпореждане №866 от 09.09.2024г заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.Това разпореждане е връчено на заявителя, чрез пълномощника му на 09.10.2024г и на 06.11.2024г. в законовоустановения едномесечен срок ищецът е предявил настоящия иск.

При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим.Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, при подадено в срок от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково 2 производство.

По същество съдът намира следното :

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество , като по силата на сключения между тях трудов договор №084/24.01.2024г е заемал длъжността“ шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ при основно месечно възнаграждение в размер на 933лв. и годишен отпуск 20 работни дни.

Със Заповед №026/27.05.2024г на управителя на ответното дружество трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 26.05.2024г. на основание чл.326, ал.1 от КТ. В заповедта е посочено, че на ищеца се дължи на основание чл.224, ал.1 от КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск - за 9 дни.

От неоспореното и кредитирано с пълно доверие заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че дължимото на ищеца обезщетение за 9 дни неползван платен годишен отпуск възлиза на сумата от 353.82лв.и че същото е изплатено на ищеца на 17.01.2025г като сумата е преведена с платежно нареждане по банковата сметка на ищеца в „У. Б.“АД.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.224, ал.1 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неползван платен годишен отпуск пропорционално на времето , което е признава за трудов стаж. Критерий за определяне размера на това обезщетение е възнаграждението, определено по реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение.Прекратяване на трудовото правоотношение е първата предпоставка за пораждане на правото на обезщетение, която е налице в случая. Между страните не е било безспорно , че за периода на действие на трудовия договор/ 24.01.2024г до 26.05.2024г/ ищецът е имал право на 9 дни платен годишен отпуск, който не е бил използван. Този факт се констатира от вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза и се признава и от самия работодател, предвид изричното отбелязване в текста на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, че на ищеца се държи обезщетение за 9 дни неползван платен годишен отпуск. Установи се от кредитираното заключение на вещото лице , че дължимото обезщетение за 9 дни платен годишен отпуск възлиза на сумата от 353.82лв. Установи се също така, че тази сума е платена в хода на настоящото исково производство. Касае се за факт, настъпил след предявяване на иска, която е от значение за спорното право и който на основание чл.235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразен от съда.

Този факт като правна последица води до отхвърляне на исковата претенция.

По разноските:

3

Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски по делото като е представил и списък по чл.80 от ГПК за сторени в заповедното производство разноски в размер на 400лв.- заплатено адвокатско възнаграждение и сторени в исковото производство разноски в размер на 400лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. Въпреки изхода на делото на ищеца се дължат разноски в общ размер от 800лв. / за исковото и за заповедното производство/, които следва бъдат платени от ответника, защото последният е дал повод за завеждане на делото.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд –П. сумата от 100лв.за вещо лице.

Така мотивиран Пазарджишкият районен съд:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“М.“№20, ет.5, ап.29 срещу „Р. Т.“ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град К., ул.“М.“№18 , представлявано от В. Г. Б. иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.224, ал.1 от КТ за признаване за установено, че съществува вземане на В. С. П. с ЕГН ********** за сумата от 353.82 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 9 дни , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението 26.07.2024г до окончателното изплащане на сумата, за която сума е била издадена заповед №624 от 31.07.2024г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№916/2024г по описа на Районен съд-Ихтиман.

ОСЪЖДА „Р. Т.“ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град К., ул.“М.“№18 , представлявано от В. Г. Б. да заплати на В. С. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“М.“№20, ет.5, ап.29 сумата от 400лв.,разноски за заповедното производство и сумата от 400лв., разноски за исковото производство.

ОСЪЖДА „Р. Т.“ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град К., ул.“М.“№18 , представлявано от В. Г. Б. да заплати по сметката на Районен съд-П. сумата от 100лв. за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съд-П. в

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4