Определение № 164 от 24.01.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 164 гр. Плевен, 24.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20244400500008 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.248 от ГПК.

С определение №5155 от 13.12.2023г., постановено по гр.дело №2878/2023г. РС – гр. Плевен, е изменил по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК Решение №1501/24.10.2023г., постановено по гр.дело № 2878/2023г. по описа на РС Плевен, като осъдил „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София ж.к.Люлин ул.Джавахарлар Неру №28, Силвър център офис 40-46, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър Булстат №***, представлявано от адв.Д. М. М., адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА в размер на 800 лв.“ вместо 960лв.

Срещу така постановеното определение е подадена частна въззивна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър Булстат №***, представлявано от адв.Д. М. М.. В нея се правят оплаквания, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Развиват се подробни доводи в тази насока, като се сочи, че адвокатските услуги не са освободени от ДДС, че не са безвъзмездни сделки в случаите по чл.38 ал.1 от ЗА и поради това, когато се присъжда възнаграждение от съда следва да бъде с начислен ДДС. Твърди, че практиката на която се е позовал РС-Плевен в своето определение е единична и противоречаща на редица определения, включително и такива по чл.290 от ГПК. Моли определението да бъде 1 отменено и молбата за изменение на решениет по чл.248 от ГПК да се остави без уважение.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по частната жалба, в който се застъпва становището, че определянето на възнаграждение от съда по реда начл.38 ал.2 от ЗА не прави сделкатавъзмездна и поради липсата на този възмезден характер не следва да се начислява ДДС, независимо от това дали адвоката е регистриран по ЗДДС. Позовава се на цитираната от РС-Плевен в атакуваното определение съдебна практика на ВКС.

Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седмичен срок от връчване на съобщението до процесуалния представител на ищеца, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С решението си №1501/24.10.2023г., постановено по гр.дело № 2878/2023г. РС - Плевен е уважил изцяло предявените от Д. П. против „ Изи Асет Мениджмънт“ АД искове, като присъдил на осн. чл.38 ал.2 от ЗА на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър Булстат №***, представлявано от адв.Д. М. М. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 960лв. с включен ДДС.

Подадена е молба от ответника за изменение на решението в тази част, като е поискано възнаграждението да се присъди без ДДС.

Съдът се е позовал на Определение №917/02.05.2023г. по ч.гр.д. – 1323/2023г. IV г.о. , като е приел, че в случаите, в които съдът определя адвокатско възнаграждение по реда начл.38 ал.2 от ЗА не е налице възмездна сделка и следователно няма основание за начисляване на ДДС.

Настоящия съдебен състав счита, че тези изводи на първата инстанция са неправилни.

Действително в Определение №917/02.05.2023г. по ч.гр.д. –1323/2023г.

IV г.о. на ВКС се приема, че „Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на 2 материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. По смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл. 2, т. 1 ЗДДС, чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Тази услуга не може да се счете за възмездна на основание чл. 38, ал. 2 ЗА по съображения, че възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна, при наличие на предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат.“

Това определение обаче е единично и единствено в този смисъл, поради което и не може да обуслови нито задължителен, нито траен характер на съдебната практика, свързана с тълкуването на тези разпоредби.

Напротив налице е многобройна и последователна съдебна практика в тази насока, в която се приема, че независимо дали възнаграждението на адвоката се заплаща от клиента или се определя от съда то съставлява възмездна сделка и в случаите, в които адвокатът е регистриран по ЗДДС се начислява такова.

Изрично в определение № 45 от 28.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2526/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова е посочено, че „При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв . във вр. с § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС. Правните услуги, предоставени по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено или е определено от съда на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв .“ В определение № 98 от 8.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1544/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова е прието, че „Предвиденият в § 2а ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. начин, по който се формира минималният размер на адвокатското възнаграждение за регистрираните по ДДС адвокати, е приложим както за случаите, когато възнаграждението е предмет на 3 договаряне между адвоката и неговия клиент, така и за случаите на оказано от адвоката безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗАдв ., в които размерът на възнаграждението се определя от съда. При отправено до съда основателно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 2 ЗАдв., изхождащо от адвокат, регистриран по ДДС (факт, който може да бъде установен чрез справка в публичния регистър по чл. 80, ал. 1 ДОПК), в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в приложимия за конкретното дело минимален размер по Наредба № 1/2004 г., изчислен върху защитения материален интерес, към който следва да се прибави 20 % ДДС.“

В определение № 44 от 28.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2525/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова ВКС казва „Предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗАдв . основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС.“

В определение № 50012 от 1.03.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 478/2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова се сочи „Като неоснователни следва да се преценят доводите на частните жалбоподатели за недължимост на ДДС върху посоченото в договора за правна защита и съдействие възнаграждение на процесуалния пълномощник на застрахователното дружество, чието заплащане е надлежно удостоверено.

Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от възнаграждението. Съгласно непротиворечивата практика на ВКС предвиденият в цитираната разпоредба начин, по който се формира минималният размер на адвокатското възнаграждение за регистрираните по ДДС адвокати, е приложим както за случаите, когато възнаграждението е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, така и за случаите на оказано от адвоката безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗА .“

4

Въззивният състав на Плевенски окръжен съд приема дадените в цитираната практика тълкувания на двете взаимносвързани разпоредби, като счита, че независимо дали адвокатското възнаграждение за регистрираните по ДДС адвокати, е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, и л и се определя от съда за случаите на безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗАдв ., дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от възнаграждението. Съдът е длъжен при определянето му да начисли ДДС, въз основа на нормативния регламент.

Ето защо изводът на РС-Плевен, че услугата е безвъзмездна и не следва да се начислява ДДС, което води до основателност на молбата за изменение на решението по чл.248 от ГПК е неправилен и незоконосъобразен.

Обжалваното определение следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго по същество на спора, с което да се остави без уважение молбата на въззиваемото дружество за изменение на решението в частта за разноските.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ на осн. чл.278 вр. с чл.271 от ГПК определение №5155 от 13.12.2023г., постановено по гр.дело №2878/2023г. по описа на РС – гр.

Плевен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молба вх.№30537/09.11.2023г. от

„ Изи

Асет

Мениджмънт“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София ж.к.Люлин ул.Джавахарлар Неру №28, Силвър център офис 40-46 за изменение по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК н а Решение №1501/24.10.2023г., постановено по гр.дело № 2878/2023г. по описа на РС Плевен в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи осн.чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.3 т.1 от ГПК. на касационно обжалване на

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6