Решение № 1449 от 24.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 1921/2025
- Вид
- Решение № 1449
- Подписан
- 24.04.2026
- Състав
- ЕМАНУЕЛА ЙОЧЕВА КУРТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42,т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.150 · Закон за движението по пътищата
- чл.157,ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.177,ал.1,т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20,ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1449 гр. София, 24.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20251110201921 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. М. Х. ЕГН **********, против наказателно постановление /НП/ №24-4332-024204/14.10.2024 г., издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, против Б. М. Х. ЕГН **********, предвид съставен му на 13.09.2024 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков №1428610, за това, че на 12.09.2024 г., около 21.20 ч., в гр.София, на път общински № SOF 3003, като неправоспособен водач, управлява мотоциклет „Хонда ЦБР 600 Ф“ с рег. № *** по път SOF 2002 /III-802/ Банкя-Клисура, с посока на движение от с.Клисура към гр.Банкя, като на километър 2+000, поради несъобразена скорост, излиза извън пътното платно и самокатастрофира в пътен знак, с което виновно нарушил чл.20,ал.2 от ЗДвП - водачът не избира скоростта на движение съобразна атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, ПТП; и водачът не притежава валидна категория за управление на съответното МПС изгубил е правоспособността си по реда на чл.157,ал.4 от ЗДвП и СУМПС 1
№253342150 е унищожено, с което виновно нарушил чл.150 от ЗДвП управлява МПС, след като е загубил правоспособността по реда на чл.157,ал.4 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл. чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева /за нарушението на чл.20,ал.2 от ЗДвП/ и на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева /за нарушението на чл.150 от ЗДвП/.
В НП и АУАН е посочено, че на първото нарушение има свидетел очевидец, дал сведения, а второто е установено чрез извършена служебна справка.
В АУАН е вписано, че Б. М. Х. има възражения, като е отразено и че той е отказал да подпише акта, което е удостоверено с подпис на един свидетел Недоволен от НП и наложените с него глоби Б. М. Х. го обжалвал пред СРС.
В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон, при неизяснена фактическа обстановка и нарушение на основни процесуални принципи, с което е нарушено правото на защита на наказаното лице, при следните съображения: в АУАН не е изпълнено изискването на чл.42,т.4 от ЗАНН – да се опише нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като не е описана фактическата обстановка – какво са установили на място проверяващите лица, което се констатира и за НП; АУАН не е спазил изискването за форма и реквизити – актът е подписан само от 1 свидетел и то който е участвал в проверката; описаното в АУАН и НП нарушение не съответства на действителната фактическа обстановка и специфичната й правна уредба. При условията на евентуалност е посочено, че неправилно и незаконосъобразно наказващият орган е приел, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението представлява маловажен случай, с отразени доводи за това. С оглед на горното се иска НП да бъде отменено.
По делото са приложени в
2 копие:
Протокол за
ПТП
№1830734/12.09.2024 г. със схема към него /и скица – в оригинал/; докладна записка от Т. С. А. до началника на О „ПП“-СДВР; сведение от 12.09.2024 г. от Р. Б. И.; справка /картон на водача/ относно регистрираните извършени от Б. М. Х. нарушения на ЗДвП и наложените за тях санкции; Заповеди относно компетентността на актосъставителя и административно наказващия орган.
Жалбоподателят Б. М. Х. редовно призован/уведомен за съдебните заседания - се явява само в първото от четирите открити съдебни заседания.
Упълномощения му адв.Б., се явява само в третото съдебно заседание.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява във всички проведени съдебни заседания, в т.ч. и в последното, в което е даден ход на делото по същество.
При проведения разпит в качеството на свидетел на актосъставителя Т.
А. той разказва, че като като младши автоконтрольор в О „ПП“- СДВР през септември 2024 г. посетил ПТП на пътя Клисура – Банкя. На място бил установе н мотоциклет „Хонда“, водача му, както и свидетели – момче и момиче, които потвърдили в писмени сведения, че това е водачът на мотора.
ПТП се изразявало в самокатастрофиране на мотоциклета в пътен знак. В процеса на работата било установено, че водачът не е правоспособен на управлява МПС от категория А /мотор/, както и че той е лишен от правоуправление за предишно нарушение /СУМПС му било отнето/. На същия бил съставен акт за несъобразаване на скоростта и условията на пътя.
При проведения разпит в качеството на свидетел на Т. И. – свидетел по акта, той разказва, че като като младши автоконтрольор в О „ПП“ – СДВР, по време на дежурство с колегата му А., назначени като автопатрул, били изпратени на ПТП на пътя Банкя – Клисура. Пристигайки на място установили моторист - паднал след удар с мотора в пътен знак, който, както и моторът били извън платното за движение – на около 2 метра от него. Около тях се били събрали хора от други автомобили, които са пътували и спрели след ПТП, като някои от тях написали сведения, че именно това е лицето, 3 управлявало мотоциклета, което е катастрофирало и че то е било само преди и по време на възникване на ПТП. Мотоциклетистът би л откаран с линейка в болница за преглед. След справка се установило, че СУМПС му е отнето и му бил съставен акт за това и за самото ПТП.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено с необходимата категоричност, че от 09.06.2013 г., поради отнемане на всички контролни точки, Б. М. Х. изгубил придобитата правоспособност, свидетелството му за управление на МПС категория В, М и АМ №253342150 било отнето и унищожено.
На 12.09.2024 г. вечерта, въпреки, че бил неправоспособен водач, Б. М. Х. управлявал мотоциклет „Хонда ЦБР 600 Ф“ с рег. № *** в гр.София, на път общински път SOF 2002 /III-802/ Банкя-Клисура, с посока на движение от с.Клисура към гр.Банкя. На километър 2+000, поради движение с несъобразена скорост и с условията на пътя, той излязъл извън пътното платно и самокатастрофирал в пътен знак, извън платното за движение, падайки от мотора. За реализираното ПТП бил подаден сигнал до компетентните органи. На местопроизшествието пристигнал автопатрул от О „ПП“-СДВР в състав Т. А. и Т. И., които се запознали с местопроизшествието, от събралите се хора - момче и момиче - свидетели на ПТП дали писмени сведения за същото. Полицейските служители изготвили Протокол за ПТП №1830734/12.09.2024 г. със схема към него и скица, направили служебна справка и установили, че Б. М. Х. е неправоспосочевн водач, лишен от правоуправление, с отнето СУМПС. Последният с линейка бил откаран в болница за преглед. Полицейските служители изготвили докладна записка за случая. На 13.09.2024 г. на Б. М. Х. бил съставен АУАН за констатираните нарушения, в който той заявил, че има възражения и отказал да го подпише, което било удостоверено с подпис на един свидетел. Въз основа на АУАН било издадено против Б. М. Х. обжалваното НП, екземпляр от което той получил на 01.01.2025 г. и го обжалвал на 15.01.2025 г.
Приетата фактическа обстановка съдът изведе от гласните доказателства - показанията на свидетелите Т. А. и Т. И., които са ясни, обстоятелствено конкретни, последователни, без собствени противоречия, еднопосочни и 4 допълващи се помежду си и с писмените доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в делото, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на горепосочените доказателства, като прецени относимостта им към предмета на доказване и взаимната кореспонденция помежду им.
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно чл.20,ал.2 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да 5 спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди.
Съгласно чл.150 ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.
Съгласно чл.157,ал.4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
Съдът приема, че отбелязаната в НП /и АУАН/ фактическата обстановка отразява вярно действителната такава.
Съдебният състав е категоричен в своята констатация, изведена въз основа на доказателствата по делото, които кредитира и въз основа на Закона /ЗДвП/, че жалбоподателят Б. М. Х. е извършил /от обективна и субективна страна - виновно/ така описаните текстово в НП /и АУАН/ нарушения, чиито цифрови правни квалификации са верни и правилни - съответно по чл.20,ал.2 от ЗДвП и по чл.150 от ЗДвП, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност спрямо него, защото на 12.09.2024 г., около 21.20 ч., като неправоспособен водач /не притежаващ валидна категория за управление на съответното МПС - изгубил правоспособността си по реда на чл.157,ал.4 от ЗДвП и СУМПС №253342150 било унищожено/, управлявал мотоциклет „Хонда ЦБР 600 Ф“ с рег. № *** на път общински SOF 2002 /III802/ Банкя-Клисура, с посока на движение от с.Клисура към гр.Банкя, като на километър 2+000, поради несъобразена скорост и с условията на пътя, излязъл извън пътното платно и самокатастрофирал в пътен знак, като така реализирал ПТП.
/В изготвената от полицейските служители докладна записка е отразено и че във ВМА той е отказал да бъде изпробван с технически средство за 6 алкохол и наркотици/.
За всяко едно от нарушенията наказанието глоба е определено в нормативно посочения размер.
Съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството. При служебната проверка, извършена от настоящия съдебен състав, отчитайки отразеното по-горе, съдът счита, че не се установяват причини атакуваното НП да се отмени на процесуално основание, тъй като този съдебен състав приема, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, които да са засегнали правата на наказаното лице, в т.ч. и правото му на защита.
Съдът приема, че и АУАН, и НП са съставени съответно от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в който смисъл са приложените по делото доказателства в тази връзка.