Решение № 1104 от 27.10.2022, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 1426/2022
- Вид
- Решение № 1104
- Подписан
- 27.10.2022
- В сила
- 27.10.2022
- Състав
- Кристина Николаева Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1104 гр. Перник, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720101426 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на „Фуудс консултинг“ ООД, с ЕИК:
115584074, доуточнена с молба с вх. № 8644/29.04.2022 г., подадена чрез процесуалния му представител – адв. И. Б., срещу „ВНД Трейд“ АД, с ЕИК:
203885206, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от общо 21 900 лева с ДДС, представляваща стойността на доставени от ищцовото дружество на ответника стоки за хранително-вкусовата промишленост по силата на неформален договор и трайни търговски отношения между тях като сумата е формирана от задълженията по следните фактури: фактура № 1000007419/22.07.2021 г. – на стойност 576 лева; фактура № 1000007155/05.04.2021 г. – на стойност 4380 лева; фактура № 1000007091/05.03.2021 г. –на стойност 4080 лева; фактура № 1000007038/09.02.2021 г. –на стойност 3600 лева; фактура № **********/21.12.2020 г. –на стойност 4524 лева и фактура № 1000006921/09.12.2020 г. –на стойност 4740 лева; сумата от общо 1717.65 лева – обезщетение за забава, считано от датата на настъпване на падежа на всяка от фактурите / 21.08.2021 г., 05.05.2021 г., 04.04.2021 г., 11.03.2021 г., 20.01.2021 г., 08.01.2021 г./ до 29.11.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6127/2021 г. на РС Перник – 08.12.2021 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на неформален договор за 1 доставка на стоки за хранително вкусовата промишленост. В тази връзка и страните били в трайни търговски отношения.
Съобразно договора ищецът като изпълнител доставчик приел да доставя стоките на ответника. От своя страна ответникът се задължил да заплаща стойността им. В изпълнение на постигнатите уговорки ищецът извършил доставки на стоки, чиято стойност била обективирана в осем фактури. Ответното дружество получило стоките, но така и не извършило плащане на начислените суми по фактурите. Поради това ищецът образувал срещу ответника като длъжник ч.гр.д. № 6127/2021 г. на РС Перник. В хода на същото срещу длъжника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, но последният депозирал срещу същата възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Независимо от това обаче ответникът извършил частично плащане след образуване на заповедното дело – като заплатил общо 990 лева.
Посочената сума била достатъчна за погасяване на задълженията му по фактура № **********/24.11.2020 г. –на стойност 495 лева и по фактура № 1000006890/24.11.2020 г. –на стойност 495 лева. Поради това и двете вземания не били предмет на исковото производство.
Доколкото ответникът получил стоките, но така и не заплатил стойността им, а не оспорил и стойностите по фактурите, ищецът счита, че ответникът изпаднал в забава – от датата на падежа на всяка фактура – 30 дни след издаването й. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени шест броя фактури.
Препис от исковата молба е връчен на ответното дружество – по реда на чл. 50, ал. 2 евентуално ал. 4 от ГПК – доколкото отличителни знаци и служители на дружеството не са открити на адреса му на управление, но по адреса е залепено и уведомление.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор. В депозираното по ч.гр.д. № 6127/2021 г. на РС Перник възражение ответникът длъжник е посочил единствено, че не дължи сумите по издадената заповед за изпълнение. Доводи във възражението в подкрепа на твърдението на ответника не са изложени.
В хода на производството по делото ищецът представя допълнителни писмени доказателства: фактури с товарителни записи.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 10.10.2022 г., процесуалният представител на ищеца прави искане за постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът, редовно призован – призовката му е връчена по реда на чл.
50, ал. 2 евентуално ал. 4 от ГПК – доколкото отличителни знаци и служители на дружеството не са открити на адреса му на управление, но по адреса е залепено и уведомление, не се явява в първото по делото съдебно заседание, проведено на 10.10.2022 г. От страна на ответника до датата на заседанието не е постъпило искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие – видно от служебна справка в деловодната програма на съда. За последиците от неявяване по делото и неподаване на отговор на исковата молба ответникът е предупреден с разпореждане на съда от 09.05.2022 г. /по реда на чл. 131 от 2
ГПК/.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК, като съображенията за това са следните:
На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му /не изпращане на представител/ в съдебно заседание. Независимо от това ответната страна не е подала отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, за което е редовно призована, както и не взема становище по спора. Не е депозирано и искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. В първото съдебно заседание ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
От представените писмени доказателства (шест броя фактури – фактура № 1000007419/22.07.2021 г.; фактура № 1000007155/05.04.2021 г.; фактура № 1000007091/05.03.2021 г.; фактура № 1000007038/09.02.2021 г.; фактура № **********/21.12.2020 г. и фактура № 1000006921/09.12.2020 г. и фактури с товарителни записи) може да се направи извод за вероятната основателност на предявените искови претенции.
Представените писмени доказателства не са оспорени от ответника, а ищецът навежда доводи за частично плащане на суми след издаване на заповедта за изпълнение, поради което и не претендира същите в настоящото дело. Предвид изложеното съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
В този смисъл настоящият състав намира за основателни исковите претенции на „Фуудс консултинг“ ООД за признаване за установено, че ответникът „ВНД Трейд“ АД, с ЕИК: 203885206 му дължи следните суми: сумата от общо 21 900 лева с ДДС, представляваща стойността на доставени от ищцовото дружество на ответника стоки за хранително-вкусовата промишленост по силата на неформален договор и трайни търговски отношения между тях като сумата е формирана от задълженията по следните фактури: фактура № 1000007419/22.07.2021 г. – на стойност 576 лева; фактура № 1000007155/05.04.2021 г. – на стойност 4380 лева; фактура № 1000007091/05.03.2021 г. –на стойност 4080 лева; фактура № 1000007038/09.02.2021 г. –на стойност 3600 лева; фактура № **********/21.12.2020 г. –на стойност 4524 лева и фактура № 1000006921/09.12.2020 г. –на стойност 4740 лева; сумата от общо 1717.65 лева – обезщетение за забава, считано от датата на настъпване на падежа на всяка от фактурите / 21.08.2021 г., 05.05.2021 г., 04.04.2021 г., 11.03.2021 г., 20.01.2021 г., 08.01.2021 г./ до 29.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6127/2021 г. на РС Перник – 08.12.2021 г. до окончателното плащане на задължението.
Горното налага предявените искове да бъдат уважени, като на 3 основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за разноски е направила ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 6127/2021 г. по описа на РС Перник:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 1442.15 лева, от които 492.15 лева държавна такса и 950 лева адвокатско възнаграждение, които са действително извършени. С оглед изхода на делото от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 1384.13 лева. Това е така, доколкото не всички суми предмет на заповедното дело са предмет и на исковото такова, а доказателства в подкрепа на твърденията за извършено частично плащане след издаване на заповедта за изпълнение от ищеца не са ангажирани.
По разноските в производството по гр.д. № 1426/2022 г. по описа на РС Перник:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 3445.95 лева, от които 472.35 лева – държавна такса и 2973.60 лева – адвокатско възнаграждение. Посочените разноски са действително извършени, видно от представени платежни нареждания. На ищеца обаче следва да се присъди сумата от 2478 лева – адвокатски хонорар, доколкото видно от приложения договор за правна защита такава е уговорената между страните сума. Същата не е уговорена „с ДДС“ или „без ДДС“, както например това е сторено с възнаграждението за всяко заседание по делото /чл. 10 от договора за правна помощ/, нито се претендира с ДДС в списъка с разноски. Освен това процесуалният представител не представя и документ за регистрация по ДДС. От своя страна делото е приключило в едно съдебно заседание, в което съдът е обявил произнасяне с неприсъствено решение т.е. същото не е от фактическа и правна сложност. Поради това на ищеца следва да се присъди сумата от общо 2950.35 лева.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , ч е „ВНД Трейд“ АД, с ЕИК:
203885206 и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ул. Юрий Гагарин № 167 ДЪЛЖИ на „Фуудс консултинг“ ООД, с ЕИК: 115584074, с адрес на управление: с. Марково, обл. Пловдив, общ. Родопи, ж.к. Герена 17А, следните суми: сумата от общо 21 900 лева с ДДС, представляваща 4 стойността на доставени от ищцовото дружество на ответника стоки за хранително-вкусовата промишленост по силата на неформален договор и трайни търговски отношения между тях като сумата е формирана от задълженията по следните фактури: фактура № 1000007419/22.07.2021 г. – на стойност 576 лева; фактура № 1000007155/05.04.2021 г. – на стойност 4380 лева; фактура № 1000007091/05.03.2021 г. –на стойност 4080 лева; фактура № 1000007038/09.02.2021 г. –на стойност 3600 лева; фактура № **********/21.12.2020 г. –на стойност 4524 лева и фактура № 1000006921/09.12.2020 г. –на стойност 4740 лева; сумата от общо 1717.65 лева – обезщетение за забава, считано от датата на настъпване на падежа на всяка от фактурите / 21.08.2021 г., 05.05.2021 г., 04.04.2021 г., 11.03.2021 г., 20.01.2021 г., 08.01.2021 г./ до 29.11.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6127/2021 г. на РС Перник – 08.12.2021 г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6127/2021 г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА „ВНД Трейд“ АД, с ЕИК: 203885206 и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ул. Юрий Гагарин № 167 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Фуудс консултинг“ ООД, с ЕИК:
115584074, с адрес на управление: с. Марково, обл. Пловдив, общ. Родопи, ж.к. Герена 17А сумата от 1384.13 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 6127/2021 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от 2950.35 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 1426/2022 г. на Пернишкия РС.