Акт № 1713 от 12.11.2026, Административен съд - Габрово
- Съд
- Административен съд - Габрово
- Дело
- 293/2026
- Подписан
- 12.11.2026
- В сила
- 12.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 415, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 27e · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1713
Габрово, 12.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Габрово - IX Състав, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
МАРИЕТА СПАСОВА
При секретар ЕЛКА СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЕТА СПАСОВА канд № 20267090600293 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от Директора на Дирекция «Инспекция по труда» Габрово, представляван от пълномощника юрисконсулт Н. С. против Решение № 72 от 21.04.2026 година по АНД № 20/2026 година по описа на Районен съд Габрово. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление (НП) № 07-2500259 от 27.11.2025 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Габрово, с което на „Артмобел“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. Габрово за нарушение на чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) на основание чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като се акцентира, че с обжалваното НП е наложена имуществена санкция за неизпълнение в указания от контролния орган срок – 05.09.2025 г. на дадено задължително предписание под номер 4 от Протокол за извършена проверка № [рег. номер]/ 24.10.2025 г. на инспекция по труда Габрово, където са описани 8 работници, на които работодателят е задължен да изплати начисленото във ведомостта за заплати на дружеството за м. март 2025 г. Съответно изпълнителното дейние се изразявало в неизпълнение на предписание на инспекцията по труда в посочения срок и същото е осъществено от дружеството в качеството му на работодател чрез бездействие, за което на основание чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция.
Касационният жалбоподател Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Габрово се представлява от пълномощника юрисконсулт С., която поддържа касационната жалба по съображенията, изложени в нея, както и искането по същество жалбата да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответната страна „Артмобел“ АД в проведеното съдебно заседание не се представлява и не взема становище по депозираната касационна жалба.
Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение (чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН), намира касационната жалба за основателна по следните съображения :
За да постанови обжалваното решение Районен съд Габрово е приел, че НП е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. По делото било установено, че с Протокол за извършена проверка изх. № ПР2530505/ 21.08.2025 г. на «Артмобел» АД било дадено задължително предписание (принудителна административна мярка) да изплати на общо осем свои работници и служители дължимите им трудови възнаграждения за м. март 2025 г. в срок до 05.09.2025 г. Дружеството било представило доказателства за изпълнение на даденото указание по отношение на едно от тях – М. М. на 06.10.2025 г., което обстоятелство било материализирано в Протокол за извършена проверка изх. № ПР2538331/ 24.10.2025 г., подписан без никакви възражения.
При така установеното от фактическа страна съдът е констатирал допуснато съществено нарушение на материалния закон, изразило се в налагане на едно общо наказание за неизпълнение на редица издяло самостоятелни задължителни предписания. Макар и описани от проверяващите в един пункт (№ 4) от Протокол за извършена проверка изх. № ПР2530505/ 21.08.2025 г., всяко едно от съдържащите се предписания е самостоятелно и независимо задължително указание за строго фиксирано дължимо поведение по отношение на конкретен субект. Приема се, че административнонаказващият орган обективно е дал на дружеството осем отделни предписания за заплащане на дължими възнаграждения за общо осем работници и служители за м. март 2025 г., като бездействието спрямо всеки един от тях в указания срок представлява отделно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. Пристъпвайки към налагане на една обща санкция за неизпълнение на многобройни задължителни предписания органът е допуснал съществено и неотстранимо нарушение на чл. 6 и чл. 18 от ЗАНН, което е абсолютно основание за цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление.
При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и законосъобразност на процесното решение на районния съд се установи следното:
Съдебното решение е допустимо, като произнесено от компетентен съдебен състав.
Настоящата инстанция споделя изводите на РС Габрово относно липсата на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Административнонаказателното производство е протекло при спазване на законовите изисквания. Безспорно е установена компетентността на директора на ДИТ – Габрово да издава наказателни постановления по актове за установяване на нарушения по КТ, съгласно приложената Заповед № ЧР - 008 от 08.01.2020. на изпълнителния директор на ИА "ГИТ" и длъжностна характеристика.
Въпреки, че въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, не могат да бъдат споделени изводите му за допуснато съществено и неотстранимо нарушение по чл. 6 и чл. 18 от ЗАНН. Възраженията на касационния жалбоподател в тази връзка се явяват основателни.
С оглед събраните доказателства съдът намира за безспорно, че с т. 4 от Протокол № ПР 2530505/ 21.08.2025 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Габрово са установили, че дружеството – работодател е начислило, но не е изплатило в законния срок трудовите възнаграждения на 8 посочени лица за месец март 2025 г., поради което на основание чл. 404, ал. 3, т. 1, т. 12 от КТ е дало предписания тези задължения да бъдат изпълнени до 05.09.2025 г. По делото не са налице твърдения и данни този административен акт да е оспорен, поради което следва да се направи извод, че той е станал задължителен за изпълнение след влизането си в сила.
С т. 4 от Протокол № ПР2538331 от 24.10.2025 г. е констатирано, работодателят е изпълнил предписанието по отношение на лицето М. М., но указанията не са изпълнени по отношение на останалите лица, за които е установено, че не са получили трудовите си възнаграждения за посочения период, като този извод кореспондира с приложените по делото писмени доказателства. Освен това самият Протокол съставлява официален свидетелстващ документ, удостоверяващ отразените в него факти и обстоятелства. Следва да се има предвид и това, че самият работодател не оспорва този извод и не представя доказателства за изпълнение на предписанието, вкл. до постановяване на решението от първоинстанционния съд и до настоящия момент.
Поради което съдът намира, че нарушението е установено по несъмнен начин и отговорността е потърсена именно от отговорния правен субект – работодател за неизпълнение на даденото му предписание по т. 4 от Протокол № ПР2538331 от 24.10.2025 г.
Действително в цитираната по-горе т. 4 от Протокол № ПР2538331 от 24.10.2025 г. са изброени осем отделни работници на дружеството, които не са получили начисленото им от работодателя възнаграждение за м. март 2025 г. Безспорно трудовото правоотношение на всеки от работниците има самостоятелен характер и подлежи на самостоятелна защита по смисъла на КТ. Трудовото възнаграждение се дължи на всеки отделен работни по отделно, поради което неизпълнението на задължението за плащането му спрямо различните лица не може да бъде възприето като едно-единствено задължение на работодателя. В случая обаче административнонаказващият орган е възприел по-благоприятен за нарушителя подход, като е обединил неизпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение по отношение на осем работници, които касаят един общ период (м. март 2025 г.) по т. 4 от предписанието, вместо да даде предписание за изпълнение на всяко отделно трудово правоотношение по отделно. С НП е санкционирано бездействието на работодателя за изпълнението на предписанието по тази точка, вместо да се ангажира отделна административна отговорност за всяко едно отделно неизпълнено задължение, поради което съдът счита, че в случая не е налице нарушение на чл. 18 от ЗАНН.
Съгласно сочената в НП като нарушена и санкционна правна норма, който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв., като в случая наложената санкция е в размер на 2 000 лв., определена малко над законовия минимум, за което административнонаказващият орган е изложил аргументи в издаденото от него НП. Нарушението е с по-висока степен на обществена опасност, тъй като се касае накърняване на основно трудово право – това, на получаване на трудово възнаграждение, което е основен и най-често единствен източник на доходи за всяко физическо лице, работещо по трудов договор. В случая става въпрос за няколко работника, които не само, че не са получили заплатите си в законоустановения срок, а и работодателят не ги е изплатил и след изтичане на срока, в който е следвало да се изпълни даденото предписание.
По изложените съображения обжалваното решение на Районен съд Габрово следва да бъде отменено, а по съществото на спора следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление, като издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и издадено в съответствие с материалния закон.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 132,94 евро (равностойност на 260 лева), определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 72 от 21.04.2026 година по АНД № 20/2026 година по описа на Районен съд Габрово и вместо него постановява :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 07-2500259 от 27.11.2025 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Габрово, с което на „Артмобел“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, [улица] на основание чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева с равностойност 1022,58 евро, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „АРТМОБЕЛ“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, [улица], представлявано от изпълнителния директор П. К. К. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Габрово сумата 132,94 евро (сто тридесет и две евро и деветдесет и четири цента) - юрисконсултско възнаграждение за съдебно представителство за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�