Решение № 409 от 23.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Пловдив, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

А. Л. Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20255001000489 по описа за 2025 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по постъпили въззивни жалби срещу постановеното решение №316 от 07.07.2025 г. по търг.дело №317/2024 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, първата от Ш. К., с бр. гражданство, с паспорт №**********, издаден на ******** г. от Паспортна служба на В., чрез процесуалния пълномощник адвокат С. Т. Ш., втората от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника юрисконсулт А. Д., допълнена с молба-уточнение.

С посоченото решение съдът е осъдил Ш. К. /С. С./, от О. к. В., родена на ******** г., със съдебен адрес: П., ул. "Х. Г. Д." **, ет. *, офис *** – адв.С. Ш., да заплати на „БАНКА ***“ АД, ЕИК *********,

- сумата 86 056,52 лв., представляваща усвоена и непогасена главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 26.02.2015 г., ведно с обезщетение за забава от 29.05.2024 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 113 938,42 лв. е отхвърля иска като неоснователен,

- сумата 16 080,62 лв., представляваща договорна лихва за периода 28.10.2021 г. – 29.05.2024 г., като за разликата до пълния предявен резмер от 21 290,65 лв. е отхвърлил иска като неоснователен,

1

- сумата 2 059,49 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 28.10.2021 г.

– 29.05.2024 г., като за разликата до пълния предявен размер от 2 731,45 лв. е отхвърлил иска като неоснователен,

- сумата 5 251,50 лв., представляваща разноски по делото.

Също така е осъдил „БАНКА ***“ АД, ЕИК *********, да заплати на Ш. К. /С. С./ сумата 500 лв., представляваща разноски по делото.

По първата въззивна жалба, жалбоподателят Ш. К. е останал недоволен от така постановеното решение в осъдителните му части, както следва:

- за сумата 16 080,62 лв., представляваща договорна лихва за периода 28.10.2021 г. – 29.05.2024 г.,

- за сумата 2 059,49 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 28.10.2021 г. – 29.05.2024 г., като моли решението в тези части да бъде отменено, като се прогласи сключеният договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти за нищожен и се отхвърлят тези претенции. Претендира разноските, които са направени.

Счита, че в тези части обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен по подробно изложени съображения, свързани с изводите на първоинстанционния съд, че между страните е сключен валиден договор, в т.ч. и тези, касаещи задължението на кредитодателя да предоставя погасителен пран на кредитополучателя, като е изложил съображенията си, включващи и неотчитането на уредената възможност за предсрочно погасяване на кредита. Не е съгласен с изводите, касаещи чл.7 от договора, с който се определя размера на фиксирания лихвен процент, като според него липсва задължителен реквизит на договора, което води до неговата недействителност. Допълнително, посочената клауза е и неравноправна на основание чл.143,ал.2,т.19 от ЗЗП, тъй като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Счита и, че са нарушени изискванията на чл.17,ал.4 и чл.18,ал.3 от ЗКСД, доколкото не е предоставена пълна, точна и максимално ясна информация на условията на договора, включващи плащанията, които следва да се извършат и оскъпяването на кредита, при сключването на договора. Счита, е процесният договор е недействителен, като кредитополчателят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси и др.разходи.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от „Банка ***“ АД, чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт А. Д., с който я счита за неоснователна. Моли да се потвърди решението в обжалваните му осъдителни части. Претендира разноските за въззивното производство, вкл.юрисконсултско възнаграждение.

По втората въззивна жалба, „Банка ***“ АД, чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт А. Д., е обжалвала решението в отхвърлителната му част, с която се отхвърля иска за сумата от 24 419,84 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 24.02.2015 г. – 28.09.2021 г., като моли да се отмени решението в тази му част и присъди 2 посочената сума.

Не е съглаен с изложените мотиви на съда. Представил е молба-уточнение, в която развива съображенията си, че се дължи възнаградителна лихва през гратисния период.

Поддържа заключението на съдебно счетоводната експертиза в тази връзка.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от Ш. К., чрез процесуалния пълномощник адвокат С. Т. Ш., с който се счита същата за неоснователна.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок от надлежни лица, страните по процесното правоотношение, както и срещу валиден и допустим съгласно чл.269 от ГПК съдебен акт.

Установява се, че съдът е сезиран с осъдителни искове по чл.430 ТЗ във връзка с чл.16 ЗКСД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 113 939,42 лв.- дължима главница, формирана от 86 056,52 лв. усвоен кредит за заплащане на такси за обучение и 27 881,90 лв. капитализираната лихва на основание чл.10.2 от ОУ, 21 290,65 лв. – възнаградителна лихва за периода 28.10.2021 г. - 28.05.2024 г., 2 731,45 лв. – наказателна лихва за периода 28.10.2021 г. -28.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 29.05.2024 г. до окончателното плащане.

Няма спор във въззивното производство, че на 26.02.2015 г. между банката и ответника, като кредитополучател, е сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД за предоставяне на кредит в размер на 86 056,52 лв. за заплащане на такси за обучение в Медицински университет – гр.Пловдив, че неразделна част от договора са общите условия за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, че е усвоена договорената сума, както е посочено в исковата молба. Ответникът е платил само четири от договорените вноски, като към датата на подаване на исковата молба е налице неизпълнение на 32 погасителни месечни вноски – всяка по 1 322,92 лв., т.е. не е платена нито една от погасителните вноски.

Ищецът твърди, че е договорено кредитополучателят да заплаща фиксирана лихва в размер на 7% годишно, която се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като се капитализира годишно, което е предвалително заложено условие по договора. Общият размер на капитализираната лихва е 27 881,93 лв. , като се позовава на чл.10.2 от Общите условия.

Срокът за издължаване на главницата и лихвата започва да тече след изтичането на гратисния период, с падежна дата – 28-мо число на всеки месец. Крайният срок за полагане на последния държавен изпит е 30.09.2020 г. и гратисният период по договора изтича на 30.09.2021 г. Първата падежна дата след изтичането на гратисния период е 28.10.2021 г.

Допуснатата забава в плащанията е от 28.10.2021 г. На основание чл.17.2 от общите условия при допускане на забава в плащанията повече от 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Поради което се счита, че от получаване на исковата молба от 3 ответника, ще се счита, че кредитът е станал предсрочно изискуем от този момент.

Ищецът се позовава на чл.17.1 от Общите условия, че при забава в плащането на месечна вноска частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената наказателна лихва в размер на договорната лихва, увеличен с 10% , както и на чл.17.2, уреждащ предсрочна изискуемост на кредита при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на искова молба се олихвява с договорения лихвен процент и надбавка за забава 10 процентни пункта, а след тази дата – със законна лихва по чл.86 от ЗЗД. Заявява, че поради забавяне в погасяването на задължението по договора за кредит, обявява целия кредит за предсрочно изискуем с подаване на исковата молба.

Ответникът е представил отговор, с който счита исковата молба за неоснователна.

Оспорва, че е налице валидно сключен договор между страните, няма основания за предсрочна изискуемост на вземанията.

Възразява, че има неправилно изчислен размер на задълженията за главница, капитализирана лихва, лихва за забава и санкционна лихва. Твърди, че сключеният договор е потребителски за ответника, защото има за предмет ползване на финансиране за обучение, а не за търговска или професионална дейност.

Възразява, че не му е предоставена на ясен и разбираем език цялата информация по договора, че при сключване на договора не е представен погасителен план и информация за надлежно упражнено право на отказ от договора. Твърди, че има допуснати нарушения на нормите на чл.24 ал.1 т.1 и т.2, чл.17 ал.4 и чл.18 ал.3 от ЗКСД, защото към правоотношението са включени общите условия на ищеца, предвиждащи прибавяне към главницата на изтекли лихви и тяхната капитализация, в резултат на което има промяна в размера на главницата чрез увеличение. След гратисния период размерът на главницата не отговаря на усвоените суми за такси за обучение, а включва и възнаграждението на банката за гратисния период. След гратисния период договорната лихва се начислява върху сума, включваща както размера на главницата, така и размера на изтеклите в гратисния период лихви, в резултат на което на връщане вече подлежи главницата, договорните лихви върху нея, капитализираните към главницата възнаградителни лихви за гратисния период и възнаградителна лихва върху капитализираната възнаградителна лихва. Позовава се на забраната в ЗКСД да се уговаря и да се плаща нещо различно от предоставените и усвоени суми за платени такси, както и на забраната кредитополучателят да връща нещо, което не фигурира в договора му и за което не е бил уведомен предварително. Счита, че капитализирането на изтеклите през гратисния период лихви, води до нищожност на клаузата на 10.2. Терминът „капитализира“ в чл.10.2 от общите условия към сключения договор не е дефиниран нито в договора, нито в тези общи условия, нито има легално определение в законодателството. По този начин е нарушено изискването за предоставяне на информация на ясен и разбираем език, позволяваща на потребителя да предвиди какви икономически последици ще има за него сключения договор.

Възразява, че за предвидената с чл.17.2 от общите условия лихва за забава в размер 4 на 17 %, няма разписани ясни правила, които да са приети от кредитополучателя. Банката има право да уговаря обезщетение за забава със студента, но то трябва да бъде в писмен вид, част от съдържанието на договора, да е ясно и разбираемо, и по него да е постигнато съгласие, като се съобрази чл.21 от ЗКСД за максимален размер от 7 % на лихвата, без законът да сочи какъв вид лихва има предвид, което значи, че това е максималният размер за всеки вид лихва. Позовава се на нищожност по силата на чл.20 ал.1 от ЗКСД, според която лихвата не може да надхвърля 7 % и уговорки в по – голям размер са нищожни. Нормата е възпроизведена буквално в чл.7 от договора, който казва, че се заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база, без да има изрична регламентация в договора за точния размер на уговорената между страните лихва, поради което липсва фиксиран размер на лихвата в писмените уговорки между страните и оттук се възразява, че в сключения писмен договор липсва фиксиран размер на лихвата. За това не е изпълнено и изискването преди сключване на договора банката да уведоми кредитополучателя за всички условия на договора – изискването не е изпълнено както преди, така и след сключване на договора, в който няма фиксиран размер. На това обстоятелство и по силата на чл.17 ал.1, ал.4, ал.6 и чл.18 ал.3 от ЗКСД прави възражение за недействителност на договора.