Определение № 909 от 30.03.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 909 гр. Бургас, 30.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Нася Ив. Япаджиева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20222100502026 по описа за 2022 година Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр.

София против Разпореждане № 12673 от 31.10.2022г., постановено по частно гр. дело № 6884/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на което е отхвърлено заявлението на дружеството - жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК против Г. А. Ж. от гр. Б. за сумата от 240, 71 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.01.2018г. до 17.10.2018г., както и по отношение на 409, 74 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.01.2018г. до 25.10.2022г., дължими по сключен Договор за паричен заем № ** от 17.11.2017г.

Депозираната жалба е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК разпореждането, което се обжалва е връчено на 02.11.2022г., а жалбата е изпратена с куриер на 03.11.2022г., дължимата държавна такса е заплатена и юрисконсулт Илиева разполага с валидна представителна власт да сезира настоящата инстанция, поради което и съдът счита, че жалбата е допустима.

В жалбата се посочва, е атакуваният съдебен акт е неправилен, тъй като въпросът за действителността на договора за кредит не е в пределите на изследване от съда в заповедното производство по чл. 410 и сл. от ГПК. В 1 жалбата се посочва, че в заповедното производство заявителят не разполага с процесуална възможност да провежда пълно и главно доказване на заявената в заповедното производство претенция.

В жалбата изрично се посочва, че клаузата за неустойка, уговорена в Договора за паричен заем е под условие – в случай, че не се сбъдне условието, то тогава се дължи неустойка и не става ясно защо съдът е стигнал до извода, че клаузата за неустойката следва да се включи в размера на уговорения ГПР по договора.

В жалбата се посочва и обстоятелството, че дружеството – заявител не претендира неустойка по сключения договор в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, предмет на настоящото производство.

С жалбата се претендира да бъде отменено атакуваното разпореждане и да бъде постановено ново, с което да бъде постановено да се издаде Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно вземането за възнаградителна лихва в размер на 240, 71 лева, дължимо за периода от 15.01.2018г. до 17.10.2018г. и 409, 74 лева, за периода от 16.01.2018г. до 25.10.2022г.

Разгледана по същество жалбата е основателна:

Безспорно е, че частно гр. дело № 6884/2022г. по описа на Районен съд - Бургас е образувано по повод депозирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с подател – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр. София против Г. А. Ж. за следните вземания, произтичащи от Договор за паричен заем № **/17.11.2017г., сключен между длъжника Г. А. Ж. и „Сити кеш“ ООД:

- 1 384, 91 лева, представляваща неплатена главница;

- 240, 71 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.01.2018г. до 17.10.2018г.;

- 409, 74 лева, представляващо обезщетение за забава за периода от 16.01.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 26.10.2022г.;

- законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане.

2

Районeн съд - Бургас е постановил Заповед № 3314 от 27.10.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК единствено по отношение на сума в размер на 1 384, 91 лева, представляваща главница и дължима по Договор за паричен заем № **/17.11.2017г., сключен между длъжника и „Сити кеш“ ООД, както и по отношение на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски. съразмерно с уважената част от заявлението и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 34, 02 лева.

С Разпореждане № 12673 от 27.10.2022г., постановено по частно гр. дело № 6884/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: - 240, 71 лева, представляваща неплатена договорна лихва, дължима за периода от 15.01.2018г. до 17.10.2018г.; - 409, 74 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.01.2018г. до 25.10.2022г.

Съдът в своите мотиви е посочил, че Договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 19, ал. 1-4, чл. 22 и чл. 23 от ЗПК и потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Изрично съдът в своите мотиви е посочил, че неустойката, уговорена в чл. 8 от договора за заем за непредставяне на обезпечение всъщност е част от възнаграждението за предоставения кредит, умишлено обособена като отделно вземане, привидно условно, с цел заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. Изрично в своите мотиви, първоинстанционният съд е посочил, че т. нар. „неустойка“ не фигурира в общите разходи на потребителя, макар стойността й, поради нейната изначална дължимост, да е пряко свързана с кредита и да се отразява правопропорционално на стойността на годишния процент на разходите, респективно – на общите разходи по кредита – настоящи или бъдещи, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В конкретния случай, настоящата инстанция не споделя направените изводи на първоинстанционния съд по следните съображения:

Съгласно приетото в т. 2б на Тълкувателно решение №

4/18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на 3

ОСГТК на ВКС на РБ, в производството по чл. 410 от ГПК, съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи въз основа на представени такива, и преценката на съда по основателността на искането е ограничена единствено до проверка на твърденията, изложени в заявлението. В случая твърденията изложени в т. 9 и т. 12 от заявлението по чл. 410 от ГПК индивидуализират претендираното вземане по основание и размер за всяко от отделните пера (главница, договорна лихва и законна лихва върху непогасената главница), т.е. заявлението е редовно от формална страна. В заявлението са изложени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на претендираните вземания за главница и договорна лихва в посочения размер и период. Твърдения за съществуването и изискуемостта на вземане за неустойка не са били изложени и е безспорно в конкретния случай, че заявителят – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не отправя претенция за заплащане на неустойка, поради което, според настоящия състав, съображенията на заповедния съд относно недействителността на договора за паричен заем поради невключването в ГПР на предвидената в Договора за паричен заем от 17.11.2017г. неустойка, не кореспондират с претенцията на заявителя. Задължението на заповедния съд да извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи, от които се извежда предявеното със заявлението вземане произтича от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, ал. 2 от ГПК, съгласно която заповед за изпълнение не се издава, а депозираното заявление се отхвърля в случаите, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. В случая предмет на заявлението за вземане за неплатена главницата, договорната лихва върху предоставения кредит и законната лихва върху главницата за периода от датата на депозираното заявление до окончателното плащане. Предвид обстоятелството, че с депозираното пред съда заявление, жалбоподателят не е претендирал вземане за неустойка, следва да се приеме, че не са били налице законовите предпоставки на чл.

411, ал. 2, т. 2 от ГПК, районният съд да извършва преценка за съответствието на включена в сключения между страните договор за потребителски кредит клауза за неустойка със закона, да изследва, дали същата води до нарушение на императивна правна норма - чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и дали същата противоречи на добрите нрави.

Настоящата съдебна инстанция

4 не споделя изводите в обжалваното разпореждане за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като видно от съдържанието на договора - е посочен изрично размера на ГПР – 48, 35 %, както и какъв е конкретния размер на сумата, представляваща „общата стойност на плащанията“, която следва да бъде върната, а именно – 1 816, 98 лева, при размер на отпуснатия заем от 1 500 лева. Предвид горното настоящият състав счита, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, поради което не е налице недействителност на договора за кредит по смисъла на чл. 22 от ЗПК. От друга страна – следва да се посочи и обстоятелството, че в заповедното производство, съдът не би могъл да извършва преценка дали определени разходи са включен или не в ГПР и само на това основание да прави извод за недействителност на сключения Договор за потребителски кредит.

Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че като е приел, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е недействителен, поради противоречие на клауза за неустойка със закона, съдът е излязъл извън обективните предели на дължимата потребителска защита по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК и неправилно е отрекъл и съществуването на основанието на които се претендират уговорената с договора договорна лихва и обезщетение за забавено плащане. Дали в ГПР по кредита следва да бъде включена уговорената между страните неустойка, и дали в този случай ГПР би отговарял на изискванията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, може да се изследва единствено в исковото производство.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас намира, че депозираната частна жалба е основателна по отношение на отхвърлената претенция за присъждане на договорената между страните възнаградителна лихва, както и за претендираното обезщетение за забавено плащане, което налага отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на ново за издаване на заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК за тези вземания - сума в размер на 240, 71 лева, дължима договорна лихва за периода от 15.01.2018г. до 17.10.2018г. и сума в размер от 409, 74 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 16.01.2018г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 5 парично задължение в съда – 26.10.2022г.

С оглед изхода на делото, основателно се явява и искането на жалбоподателя за присъждане на разноските в заповедното производство – за сумата над присъдения размер от 61, 72 лева до пълния размер на направените разноски в размер на 90, 71 лева (получена от сбора на заплатената държавна такса в размер на 40, 71 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева) – тоест – за сума в размер на 28, 99 лева. По отношение на направените в настоящото производство разноски, искане за присъждането им не е направено от въззивното дружество, поради което и съдът не следва да ги присъжда.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 12673 от 27.10.2022г., постановено по частно гр. дело № 6884/2022г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище гр. София, ЕИК 203670940 и адрес на управление гр. София 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Юлия Юргакиева против Г. А. Ж., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „И.“ № * за сума в размер от 240, 71 (двеста и четиридесет лева и седемдесет и една стотинки) лева, представляваща възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № **/17.11.2017г., сключен между длъжника – Г. А. Ж. и „Сити Кеш“ ООД, дължима за периода от 15.01.2018г до 17.10.2018г. и сума в размер на 409, 74 (четиристотин и девет лева и седемдесет и четири стотинки) лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.01.2018г. до 26.10.2022г., както и за сума в размер на още 28, 99 (двадесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки) лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.