Решение № 162 от 25.03.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Ямбол, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20252330103261 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по подадена молба от И. П. К. от гр. Я., срещу А. Д. Н. от гр. Я., допълнително уточнена. В нея се твърдят обстоятелства за извършване на актове на домашно насилие по смисъла на закона от ответника спрямо молителката в период от 6 месеца след раздялата им на 14.06.2025 г., до която дата са съжителствали на семейни начала, периодично разделяйки се преди това заради множество скандали, побои, свързани и с употреба от него на забранени вещества.

През септември 2025 г. действията на А.Н. са се изразявали в силно агресивно злословене и заплахи в социални мрежи от профили на негови познати и фалшиви профили, пресрещане на молителката на местата, на които излиза с децата си, и на работното й място, през октомври от нейно име в социалните мрежи е предлагал сексуални актове на нейни познати и непознати, през ноември е проявил физическа агресия и по-конкретно на 17.11.2025 г., 19.11.2025 г. и 24.11.2025 г. На посочената първа дата я е преследвал до училището на децата и след това, като ги е оставила на репетиция на хора в ****, й е крещял, заплашвал, говорейки за убийство, за злепоставяне в града и отнемане на децата й, изгонване от работа.

На втората дата отново е бил в училището на децата и е преследвал и заплашвал молителката и тях, изблъскал я е и стискайки я болезнено се е опитвал да я целува. На опитите й да го изблъска, децата са се разплакали от уплаха, а той я е удрял в главата многократно. Проследил ги е отново до ****, където е продължил със заплахите, обидите и силно е блъснал на стълбите молителката, вследствие на което е паднала с децата си.

Тръгнал си е след намеса на минувачи. На третата дата е вървял след нея, плюейки я и блъскайки я, унижавайки и заплашвайки, като е изтъквал, че ще получи защита от баща си.

Публикувал е снимка на молителката на работното й място с текст, че прави секс с клиенти 1 и след това ги съди за изнасилване, което е влошило статуса й във фирмата. Поради това се иска, съдът да издаде заповед за защита.

В с.з. молителката и пълномощникът й адв. А. пледират за постановяване на решение за защита, като съдът наложи мерките по чл.5 ал.1 т.3 и 4 от ЗЗДН за срок от 18 месеца.

Ответникът чрез пълномощника си адв. Н. първоначално не оспорва молбата, но заявява, че отношенията между страните са били основани на трудов договор за отглеждане на най-малкото й дете (посочен и от самата молителка) като иска от съда, молбата да бъде уважена за минимален срок с оглед това, че се касае за токсична връзка. Оспорва същевременно, че синът му и молителката са съжителствали на семейни начала. Оспорва извършването на насилие в посочения в молбата период, като пледира в крайна сметка за отхвърлянето й, а ако съдът прецени, че е основателна, да постанови мерки за срок не повече от 6 месеца с приспадане на срока от издаването на заповед за незабавна защита.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

В Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от 15.12.2025 г. от молителката са изложени общи твърдения за извършено от ответника домашно насилие.

Видно от представените страници от Книга на собствениците жилищна сграда в режим на етажна собственост, намираща се в обл. Я., общ. Я., гр. Я., *******, заведена на 21.12.2010 г. - заглавна страница, ведно със страница, съдържаща запис „*******, вх.* ап.** с дата на съставяне 02.02.2025 г., подписана от председателя на Управителния съвет, ответникът е вписан като обитаващ адреса с молителката и трите й деца.

В Сведение от 01.04.2024 г. по преписка №******* на РУ-Я., преписка № *******/2024 г. по описа на ЯРП, ответникът е заявил, че от 14.02.2024 г. е започнал да излиза с молителката. На 23.03.2024 г. е бил в дома й и са пили алкохол, скарали са се и са се удряли взаимно. В Сведение по преписката молителката е изложила оплакване от поведението на ответника на 23.03.2024 г., че я е удрял с ръце по цялото тяло, след като е употребил алкохол.

В Сведение от 11.09.2025 г. по преписка № ****2025 г. по описа на РП -Я. /преписка рег. № *******/2025 г. по описа на РУ –Я., ответникът е заявил, че с молителката са се разделили през юни 2025 г. Съдът е изискал на осн. чл. 9 ал.6 и чл. 14 ал.1 от ЗЗДН материалите от преписка № *******/2024 г. по описа на ЯРП, преписка № ****/2025 г. по описа на РП- Я.

/преписка рег. № *******2025 г. по описа на РУ- Я./, преписка № ****/2025 г. по описа на РП- Я. /преписка рег. № *******/2025 г. по описа на РУ- Я./, преписка № ****2025 г. по описа на РП -Я. /преписка рег. № *******/2025 г. по описа на РУ –Я., в които въз основа на данните за извършено домашно насилие, на ответника са съставени протоколи за предупреждение. Молителката е съобщила за агресивното му поведение на 24.06.2025 г., 10.07.2025 г., на 19.11.2025 г., за действията му в социалните мрежи. Ответникът е признал за срещи с нея на посочените дати, но е оспорил твърдените насилствени действия. Преписка № ***2025 г. по описа на РП -Я. /преписка рег. № *******/2025 г. по описа на РУ –Я. е образувана по сигнал на съседи за викове и крясъци от дома на молителката на ул.*******“ 2 на 01.01.2025 г., като в сведенията страните са признали за говора на по-висок тон, а ответникът го е нарекъл скандал, осъществен от молителката.

Св. Г. дава показания, че връзката на страните по делото е започнала през януари 2024 г..

Живеели са заедно- първоначално на ул.„*******“, после са се преместили на ул.„*******“, под наем, заедно с децата на молителката. Свидетелката е посещавала жилището им. Пред нея ответникът е проявява положително отношение към съжителката си- целувал я е, прегръщал. Разделили са се през 2025 г., юни- юли месец. Първоначално молителката не е споделяла на свидетелката за тормоза от ответника. Съобщила е, че е бита и за психическия тормоз по-късно. Свидетелката е виждала синини и следи от тормоза по нея, още докато И.К. е живеела с ответника. Виждала е синините по ръцете й, по краката, на кръста й.

Първоначално молителката е прикрила причината, като е казала, че случайно е паднала и си е счупила коляното, после е признала, че не е било случайно падане. Претърпяла е операция и не е ходела на работа в продължение на месеци през зимата на 2024 г., но е продължила да живее с ответника. Децата й са били много стресирани след раздялата им. Неведнъж, когато ги е взимала от училище, докато е разговаряла със свидетелката по месинджър, са питали:

„Мамо, дали А. няма да ни срещне?“, „А. дали няма да ни пресрещне, дали няма да ни нападне, страх ни е!“. Свидетелката е виждала качените от него провокативни снимки с молителката във „Фейсбук“, в „ТикТок“, с нецензурен текст, че си търсят „хора за *******“ и т.н. Публикувал е в публичното пространство и злепоставящи нейни снимки, наричал я е „наркоманка“, „пияница“ и „жена, която не си гледа децата“, че се отказва от тях „за собствено благо“, „продава се за пари“. Тези публикации свидетелката е виждала във „Фейсбук“, в „Групата на Я.“, в група „Търсим се“ през 2025 г., след раздялата на странителятото и есента.

В показанията на св. В. И. –съжителстващ на семейни начала с молителката от януари 2026 г.- се сочи, че я познава от „ТикТок“, където имат профили. През лятото на 2025 г. свидетелят е имал приятелка, а приятелят на молителката е бил А. Н.. Двамата са се излъчвали „на живо“ предимно вечер -с прегръдки, целувки. В по-късен момент молителката е споделила с ответника за домашно насилие, за което той първоначално не е повярвал. Уверил се е в това по –късно. Срещал е публикации, свързани с нея- че изнудва мъже за пари- в групи в Я., С. и от други градове, както и че е измамничка, и е виждал снимката й в работно облекло, публикации на голи снимки във „Фейсбук“ групи, в „ТикТок“, изхождащи от същия профил, в който ответникът публикува лицето си. След издаване на заповедта за незабавна защита последният продължава да посещава адреса на молителката на ул.„*******“- между 24.01-26.01.2026 г., в два- три часа през нощта.

Обаждал се е преди това по телефона. Свидетелят е видял видеото с лицето на А.Н. на това място, заснето с негов личен телефон, качено в групата „Големите Сиви“.

Молителката е приложила екранни снимки на публикации в социални мрежи, насочени срещу нея, и кореспонденция с А.Н., съдържащи описаните в исковата молба негови обидни и заплашителни изявления, както и признания за интимни отношения. По реда на чл. 204 от ГПК съдът извърши оглед и на аудио и видео записи, снимки и кореспонденция на 3 молителката с майката на ответника, от които е видно, както и ответната страна признава, че на А.Н. прегръща и целува молителката по бузата, докато тя съобщава, че заедно отиват на море, за което обстоятелство са представени и фотографии. На една от снимките двамата лежат един до друг, в облекло. Молителката представя и снимки на наранен гол гръб, бедро, изпратени на майката на ответника (първата снимка -на 21.08.2024 г.) с оплакване от негови прояви –„А. ме заплашва с побой и убийство…ще изкарам още един бой...“. Предмет на съобщенията до Р. Н. са били и обстоятелствата, че „Н. не е спал три дена“ (11.04.2024 г.), че „още кашля, не вдига температура, хапва малкичко“ (на 23.04.2024 г.). Пълномощникът на ответника заявява, че не оспорва записите и снимките, а единствено-тяхната интерпретация.

По делото не се спори, че ответникът е сключил представените по делото Тристранно споразумение № ******* от 12.04.2024 г., Трудов договор № ******* от 12.04.2024 г., за отглеждане на едно от децата на молителката, като със Заповед № ******* от 10.06.2025 г. е прекратявано трудово правоотношение с Агенцията по заетостта.

По делото са изискани и Справка за съдимост с рег. № *******/16.12.2025 г. и Справка за съдимост с рег. № *******/16.12.2025 г. на Бюро за съдимост при ЯРС, от които е видно, че страните не са осъждани.

Направена е справка и за наложени предходни мерки по Закона за защита от домашно насилие, от която е видно, че такива не са постановени срещу ответника. Няма данни и да се водят на психиатричен отчет.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Молбата е допустима, като подадена в тримесечния срок по чл. 10 ал.1 от ЗЗДН, а по същество е основателна.

Съгласно чл. 2 ал. 1, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. В случая се касае за извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от закона-психическо и физическо насилие от страна на ответника, явяващ се лице, с което пострадалата се е намирала във фактическо съпружеско съжителство (чл.3 т.2). Последното е установено, както от гласните доказателства – показанията на Св. Г., която е очевидец на отношенията им, за които свидетелства и вторият свидетел, така и от признанията на самия ответник по преписките на ЯРП, в които е заявил отделни факти в рамките на тези отношения, вкл. относно началния и крайния им момент-че са започнали да излизат заедно от 14.02.2024 г., съотв. че са се разделили през юни 2025 г..

Също така вписването на ответника като живущ на адреса на ул.“*******“ заедно с молителката, удостоверено от управителя на етажната собственост, сочи на факта на обитаване на жилището, в потвърждение на показанията на св. Г.. Огледаните по реда на чл.

204 от ГПК снимки, видео записи също показват, че страните са имали не само отношения по повод на трудов договор, в рамките на трудовото правоотношение с Агенция по 4 заетостта, но и близки, интимни контакти, намерили израз в целувки, прегръдки, близост в легнало положение. В кореспонденцията с майката на ответника са съобщени данни за здравословното му състояние, за храненето и спането му, дори за побои, които касаят близки отношения, от типа на семейните, а не на трудови, респ. договорни. Пълномощникът на ответника оспорва единствено интерпретацията на доказателствата, но становището му за обичайна за съвременните млади хора любвеобилност не може да бъде споделено, предвид гореизброените аспекти на обсъдените отношения между страните. Процесуалното поведение на ответната страна също потвърждава наличието на връзка, попадаща в цитираната хипотеза на ЗЗДН, наречена от пълномощника „токсична“ и нуждаеща се от мерки за нейното предотвратяване, дори и в минимален размер.